Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2014/05083-ZME
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. Име на лекарствения продукт
Zovirax 200 mg/5 ml
2. Качествен и количествен състав
Активно вещество: ацикловир 200 mg в 5 ml суспензия.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. Фармацевтична форма
Белезникава перорална суспензия с аромат на банан.
4. Клинични данни
4.1 Терапевтични показания
Оралните форми на Zovirax са показани за лечение на кожни и лигавични инфекции, причинени от вируса на херпес симплекс, включително първичен и рецидивиращ генитален херпес (с изключение на неонатална HSV инфекция и тежки HSV инфекции при имунокомпрометирани деца).
Пероралните форми на Zovirax са показани за потискане (предотвратяване на рецидиви) на рецидивиращи херпес симплекс вирусни инфекции при имунокомпетентни пациенти.
Пероралните форми на Zovirax са показани за профилактика на инфекции с вируса на херпес симплекс при имунокомпрометирани пациенти.
Пероралните форми на Zovirax са показани за лечение на инфекции на варицела (варицела) и херпес зостер (херпес зостер). Проучванията показват, че ранното лечение на херпес зостер със Zovirax е имало благоприятен ефект върху болката и е в състояние да намали честотата на постхерпетична невралгия (зостер болка).
Пероралните форми на Zovirax са показани за лечение на някои пациенти с тежък имунен дефицит, а именно пациенти с напреднала ХИВ болест (CD4 + 3 броя, включително СПИН и пациенти с тежък ARC) и при пациенти с трансплантация на костен мозък. Проучванията показват, че пероралният Zovirax, прилаган едновременно с антиретровирусна терапия (главно орален Retrovir), намалява смъртността при пациенти с напреднало HIV заболяване и че пероралният Zovirax, предшестван от ежемесечно лечение с интравенозен Zovirax, намалява смъртността при пациенти с трансплантиран костен мозък. В допълнение, пероралният Zovirax осигурява ефективна профилактика на херпесни заболявания.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни:
Лечение на херпес симплекс вирусни инфекции:
За лечение на вирусни инфекции на херпес симплекс, 200 mg Zovirax трябва да се приемат пет пъти на ден на приблизително четиричасови интервали, като се пропуска нощната доза. Лечението трябва да продължи пет дни, но може да се удължи при тежки първични инфекции.
При пациенти с тежък имунодефицит (напр. След трансплантация на костен мозък) или при пациенти с нарушена чревна резорбция, дозата може да се удвои до 400 mg или да се обмисли интравенозно приложение.
Прилагането трябва да започне възможно най-скоро след началото на инфекцията; при повтарящи се инфекции трябва да се започне още в продромалния период или когато лезиите се появят за първи път.
Потискане на херпес симплекс вирусни инфекции:
За потискане на вируса на херпес симплекс при пациенти с нормална имунна функция, доза от 200 mg Zovirax се използва четири пъти на ден на приблизително шестчасови интервали.
При много пациенти е възможно да се премине към много подходящото приложение на 400 mg Zovirax два пъти дневно на интервали от приблизително дванадесет часа.
Постепенното титриране до 200 mg Zovirax три пъти дневно на приблизително осемчасови интервали или дори само два пъти дневно на приблизително дванадесетчасови интервали може да се окаже достатъчно ефективно.
Някои пациенти могат да получат обостряне на инфекцията дори при обща дневна доза от 800 mg Zovirax.
Лечението трябва да се прекратява редовно на интервали от шест до дванадесет месеца, за да се проследяват възможни промени в естествения ход на заболяването.
Профилактика на инфекции с вируса на херпес симплекс при имунокомпрометирани пациенти:
За профилактика на инфекции с вируса на херпес симплекс при имунокомпрометирани пациенти, 200 mg Zovirax трябва да се използват четири пъти дневно на приблизително шестчасови интервали.
При пациенти с тежък имунодефицит (напр. След трансплантация на костен мозък) или при пациенти с нарушена чревна резорбция, дозата може да се удвои до 400 mg или да се обмисли интравенозно приложение.
Продължителността на профилактичното приложение се обуславя от продължителността на рисковия период.
Лечение на инфекции с вируса на варицела и херпес зостер:
За лечение на инфекции с вируса на варицела и херпес зостер, 800 mg Zovirax трябва да се приемат пет пъти дневно на интервали от приблизително четири часа, като се пропуска нощната доза. Лечението трябва да продължи седем дни.
Интравенозното приложение трябва да се има предвид при пациенти с тежък имунен дефицит (напр. След трансплантация на костен мозък) или при пациенти с нарушена чревна резорбция.
Прилагането трябва да започне възможно най-скоро след началото на заболяването. Лечението постига по-добри резултати, когато се започне възможно най-скоро след появата на обрива.
Лечение на пациенти с тежък имунен дефицит:
За лечение на пациенти с тежка имунна недостатъчност, 800 mg Zovirax трябва да се прилагат четири пъти дневно на приблизително шестчасови интервали.
Лечението на пациенти с трансплантиран костен мозък трябва да се предшества от до месечно интравенозно приложение на Zovirax (вж. Информация за предписване на инфузия на Zovirax IV).
При пациенти с трансплантация на костен мозък продължителността на лечението е проучена на 6 месеца (от 1 до 7 месеца след трансплантацията). При пациенти с напреднала ХИВ болест, проучваното лечение е продължило 12 месеца, но е вероятно тези пациенти да продължат да се възползват от по-продължително лечение.
Педиатрична популация
За лечение на инфекции с вируса на херпес симплекс и за профилактика на инфекции с вирус на херпес симплекс при имунодефицитни пациенти, Zovirax може да се дава на деца от две години в дози за възрастни, а на кърмачета и деца под две години трябва да се дава половината дозата като възрастни.
Интравенозният Zovirax се препоръчва за лечение на неонатални херпесни вирусни инфекции.
За лечение на варицела при деца на възраст:
6 години и повече: 800 mg Zovirax четири пъти дневно
2 до 2, заменени с доза от 5 mg/kg и доза от 500 mg/m 2, заменени с доза от 10 mg/kg. Cmax 61,2 μmol/l (13,8 μg/ml) и Cmin 10,1 μmol/l са наблюдавани при новородени и малки кърмачета (на възраст 0 - 3 месеца), лекувани с 10 mg/kg като едночасова инфузия на всеки 8 часа. (2.3 g/ml).
При отделна група новородени, лекувани с 15 mg/kg на всеки 8 часа, увеличенията са приблизително пропорционални на дозата, с Cmax от 83,5 μmol/l (18,8 микрограма/ml) и Cmin от 14,1 μmol/l. (3,2 микрограма/ml ).
Нивата на ацикловир в цереброспиналната течност съответстват на приблизително 50% от плазмените нива. Свързването с плазмените протеини е относително ниско (9 до 33%) и поради това не се инициира взаимодействие лекарство-лекарство на мястото на свързване.
При възрастни крайният плазмен полуживот на ацикловир след интравенозно приложение е около 2,9 часа. По-голямата част от лекарството се екскретира непроменена чрез бъбреците. Бъбречният клирънс на ацикловир е значително по-висок от креатининовия клирънс, което предполага, че в допълнение към гломерулната филтрация, тубулната секреция участва в бъбречната екскреция. 9-карбоксиметокси-метилгуанинът е единственият основен метаболит на ацикловир и представлява около 10-15% от приложената урина. Ако ацикловир се прилага един час след прилагане на 1 g пробенецид, терминалният плазмен полуживот се увеличава с 18%, както и площта под кривата на плазмената концентрация-време (AUC) от 40%.
При новородени и малки бебета (на възраст от 0 до 3 месеца), лекувани с 10 mg/kg като едночасова инфузия на всеки 8 часа, крайният плазмен полуживот е 3,8 часа.
Специални групи пациенти
При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност средният терминален полуживот е 19,5 часа. Средният полуживот на ацикловир по време на хемодиализа е 5,7 часа. Плазмените нива на ацикловир намаляват с приблизително 60% по време на диализа.
При пациенти в напреднала възраст клирънсът на ацикловир в цялото тяло постепенно намалява с увеличаване на възрастта и едновременно с намаляване на креатининовия клирънс, въпреки че има малка промяна в крайния плазмен полуживот.
Едновременното приложение на ацикловир и зидовудин при HIV-инфектирани пациенти не показва видими промени във фармакокинетиката на тези агенти в нито едно от проучванията.
Няма налична информация за ефекта на оралните форми на ацикловир или ацикловир, прилагани чрез интравенозна инфузия върху женския плодовитост. В проучване на 20 мъже с нормален брой сперматозоиди, ацикловир, прилаган перорално в дози до 1 g дневно в продължение на шест месеца, не показва клинично значим ефект върху броя на сперматозоидите, подвижността или морфологията.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Резултатите от широк спектър от тестове за мутагенност in vitro и in vivo показват, че ацикловирът не представлява генетичен риск за хората.
При дългосрочни проучвания върху мишки и плъхове не е доказано, че ацикловирът е канцероген.
Само при дози ацикловир, които значително надвишават препоръчителните терапевтични стойности, се съобщават предимно обратими странични ефекти върху сперматогенезата, свързани с общата токсичност при плъхове и кучета. Проучванията от две поколения при мишки не показват ефект на (перорално приложен) ацикловир върху плодовитостта.
Системното приложение на ацикловир в международно приети стандартни тестове не е причинило ембриотоксични или тератогенни ефекти при зайци, плъхове или мишки. При нестандартни тестове при плъхове се наблюдават фетални аномалии, но само при такива високи подкожни дози, които причиняват майчина токсичност. Клиничното значение на тези резултати е неизвестно.