Приложение № 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2020/02475-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 28,7 mg зофеноприл като 30 mg зофеноприл калций и 12,5 mg хидрохлоротиазид.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка филмирана таблетка съдържа 56,20 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Пастелни червени кръгли леко двойноизпъкнали 9 mm филмирани таблетки с делителна черта от едната страна.
Делителната черта помага само да се счупи таблетката, така че да може да се погълне по-лесно и да не служи за разделяне на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на лека до умерена есенциална хипертония.
Комбинирана фиксирана доза е показана за пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само на зофеноприл.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчва се титриране на дозата на отделни лекарства (т.е. зофеноприл и хидрохлоротиазид), преди да се премине към комбинация с фиксирана доза.
Ако е клинично подходящо, може да се обмисли директна промяна от монотерапия към фиксирана комбинация.
Пациенти без изчерпване на обем или сол
Обичайната ефективна доза е една таблетка веднъж дневно.
Пациенти със съмнение за обем или изчерпване на солта
Не се препоръчва употребата на Zofaril HCTZ.
Възрастни хора (над 65)
Не е необходимо коригиране на дозата, ако възрастните хора имат нормални стойности на креатининов клирънс.
Zofaril HCTZ не се препоръчва при хора в напреднала възраст с намален креатининов клирънс (под 45 ml/min).
Креатининовият клирънс може да се определи от серумния креатинин съгласно формулата на Cockroft-Gault:
[(140 - възраст) х тегло (кг)]
72 х серумен креатинин (mg/dl)
Този метод е предназначен за определяне на креатининовия клирънс при мъжете. За да се определи креатининовият клирънс при жените, получената стойност се умножава по коефициент 0,85.
Безопасността и ефикасността на Zofaril HCTZ при деца и юноши не са установени и употребата му не се препоръчва.
Бъбречно увреждане и диализа
При пациенти с хипертония с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 45 ml/min) може да се поддържа същият режим на дозиране (същата доза веднъж дневно), както при пациенти с нормална бъбречна функция.
Пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 3), лечение с зофеноприл и друга съпътстваща терапия трябва да бъдат преустановени (вж. Точка 4.5). Неутропенията е обратима при прекратяване на терапията с АСЕ инхибитор.
Псориазис:
Трябва да се внимава, когато се използват АСЕ инхибитори при пациенти с псориазис.
Протеинурия:
Протеинурия може да се появи особено при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане или при прилагане на относително високи дози АСЕ инхибитори. При пациенти с предшестващо бъбречно заболяване, уринарният протеин (първата сутрешна урина) трябва да се определя преди започване на терапията и периодично след това.
Пациенти с диабет:
При пациенти с диабет, лекувани с перорални хипогликемични средства или инсулин, гликемичният контрол трябва да бъде внимателно наблюдаван през първия месец от терапията с АСЕ инхибитори (вж. Точка 4.5).
Литий:
По принцип комбинацията от литий и Zofaril HCTZ не се препоръчва (вж. Точка 4.5).
Етнически различия:
Подобно на други инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, зофеноприл може да бъде по-малко ефективен при понижаване на кръвното налягане при чернокожи пациенти.
Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим причиняват по-висок риск от развитие на ангиоедем при чернокожи пациенти, отколкото при други.
Бременност:
Терапията с АСЕ инхибитор не трябва да започва по време на бременност. Ако терапията с ACE инхибитор не се счита за необходима, пациентите, които планират да забременеят, трябва да преминат към друго антихипертензивно средство с потвърден профил на безопасност по време на бременност. Ако бременността бъде потвърдена, лечението с АСЕ инхибитори трябва да бъде спряно незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
ХИДРОХЛОРОТИАЗИД
Бъбречна недостатъчност:
Тиазидите могат да увеличат азотемията при пациенти с бъбречно заболяване. Кумулативният ефект на това лекарство може да се прояви при пациенти с нарушена бъбречна функция. Ако прогресивното бъбречно увреждане стане очевидно, което се показва от увеличаване на непротеиновия азот, е необходима преоценка на терапията и обмисляне на прекратяване на диуретичната терапия.
Чернодробно увреждане:
Тиазидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като незначителни промени в баланса на течности и електролити могат да причинят чернодробна кома.
Метаболитни и ендокринни ефекти:
Лечението с тиазиди може да наруши глюкозния толеранс. Може да се наложи корекция на дозата на инсулин или перорални хипогликемични средства (вж. Точка 4.5). По време на терапията с тиазиди може да възникне латентен захарен диабет.
Лечението с тиазидни диуретици е свързано с повишаване на холестерола и триглицеридите. Тиазидната терапия може да предизвика хиперурикемия и/или подагра при някои пациенти.
Лупус еритематозус:
Съобщава се за обостряне или активиране на системен лупус еритематозус при терапия с тиазиди.
Немеланомен рак на кожата
Две епидемиологични проучвания, базирани на Датския национален раков регистър, показват повишен риск от немеланомен рак на кожата (NMSC) [базално-клетъчен карцином (BCC) и плоскоклетъчен карцином, BCC]. SCC)] с нарастваща експозиция на кумулативна доза от хидрохлоротиазид (HCTZ). Фотосенсибилизиращите ефекти на HCTZ могат да бъдат възможен механизъм за образуване на NMSC.
Пациентите, приемащи HCTZ, трябва да бъдат информирани за риска от НМСК и да бъдат съветвани да проверяват редовно кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават за всякакви подозрения за кожни лезии. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат възможни предпазни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и UV лъчи, и да използват адекватна защита в случай на излагане на слънчева светлина, за да минимизират риска от рак на кожата. Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат изследвани незабавно, потенциално чрез хистологично изследване на биопсии. Може да се наложи преразглеждане на употребата на HCTZ при пациенти с анамнеза за NMSC (вж. Също точка 4.8).
Хориоидален излив, остра миопия и вторична закритоъгълна глаукома:
Сулфонамидните или сулфонамидните производни могат да причинят идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с увреждане на зрителното поле, преходна късогледство и остра глаукома със затваряне на ъгъла. Симптомите включват остро намаляване на зрителната острота или болка в очите и обикновено се появяват в рамките на часове до седмици след започване на лечението. Нелекуваната закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрение. Основното лечение е да спрете приема на лекарството възможно най-скоро. Ако вътреочното налягане остава неконтролирано, може да се наложи бърза медицинска или хирургична интервенция. Анамнезата за алергия към сулфонамид или пеницилин може да бъде рисков фактор за развитието на остра глаукома със затваряне на ъгъла.
Антидопинг тест:
Хидрохлоротиазидът, лекарството на това лекарство, може да доведе до положителен аналитичен резултат при антидопинг тест.
Други:
Реакции на свръхчувствителност могат да се появят при пациенти със или без анамнеза за алергия или бронхиална астма.
Съобщавани са случаи на фоточувствителност при тиазидни диуретици (вж. Точка 4.8). Ако по време на лечението се появи реакция на фоточувствителност, лечението трябва да бъде спряно. Ако се счита, че е необходимо повторно започване на диуретична терапия, препоръчва се откритите зони да бъдат защитени от слънцето или изкуственото UVA лъчение.
КОМБИНАЦИЯ НА ZOFENOPRIL И HYDROCHLOROTIAZIDE
В допълнение към горните предупреждения, които се отнасят за лечение с отделни лекарства, може да се наблюдава следното:
Zofaril HCTZ не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.6).
Пациенти с бъбречна недостатъчност:
Поради ефекта на зофеноприл и хидрохлоротиазид при пациенти с бъбречно увреждане, Zofaril HCTZ не трябва да се използва при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 45 и 90 ml/min).
При пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (7-44 ml/min) скоростта на елиминиране се намалява с до 50%.
Крайният стадий на бъбречно заболяване, хемодиализа и перитонеална диализа имат степен на елиминиране, намалена до 25% от нормалната скорост на елиминиране.
Фармакокинетика при чернодробна дисфункция Cmax и Tmax при пациенти с лека до умерена чернодробна дисфункция след еднократна доза радиоактивно маркиран зофеноприл са подобни на тези при пациенти с нормална функция. AUC на пациентите с цироза обаче е два пъти по-висока от нормалните пациенти, което показва, че пациентите с лека до умерена чернодробна дисфункция трябва да получат половин начална доза в сравнение с пациенти с нормална чернодробна функция.
Тъй като липсват фармакокинетични данни за зофеноприл и зофеноприлат при пациенти с тежка чернодробна дисфункция, терапията със зофеноприл е противопоказана при тези пациенти.
Хидрохлоротиазид се абсорбира добре (65-75%) след перорално приложение. Плазмените концентрации са линейно зависими от дозата. Абсорбцията на хидрохлоротиазид зависи от времето на чревния транзит, тя е по-висока, когато чревният транзит е по-бавен, напр. когато се прилага с храна. Плазмените нива продължават най-малко 24 часа, плазмен полуживот се наблюдава между 5,6 и 14,8 часа, а пиковото плазмено ниво е достигнато между 1 и 5 часа след приложението.
Тиазидите са широко разпространени в телесните течности и се свързват в голяма степен с плазмените протеини (92%), особено с албумина, като най-силно се свързват заместените молекули. Това води до по-нисък бъбречен клирънс и продължителна активност. Не е установена връзка между плазмените нива на хидрохлоротиазид и степента на намаляване на кръвното налягане.
Хидрохлоротиазид се елиминира предимно чрез бъбреците. Повечето тиазиди се екскретират непроменени с урината и повече от 95% от хидрохлоротиазид се екскретират непроменени в урината за 3-6 часа след перорално приложение. При пациенти с бъбречно заболяване плазмените концентрации на хидрохлоротиазид се повишават и елиминационният полуживот се удължава. Хидрохлоротиазид преминава плацентарната бариера, но не и кръвно-мозъчната бариера.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Фиксирана комбинация от зофеноприл/хидрохлоротиазид не разкрива особен риск за хората въз основа на остра токсичност, токсичност при многократни дози и генотоксичност.
Репродуктивната токсичност на тази комбинация е проучена при плъхове и зайци и нито зофеноприл, нито хидрохлоротиазид са показали тератогенност. При бременни плъхове и зайци обаче тази комбинация значително повишава токсичността при майката, индуцирана само от зофеноприл.
Не са провеждани проучвания за канцерогенност с комбинацията от зофеноприл/хидрохлоротиазид.
Проучванията за канцерогенност, проведени при мишки и плъхове само със зофеноприл, не предоставят доказателства за канцерогенност.
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.