Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2018/07251-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
прах за инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един флакон съдържа: 1,05 g цефазолин натрий, еквивалентно на 1,0 g цефазолин.
VULMIZOLIN 1.0 съдържа натрий:
Всеки флакон съдържа 2,1 mmol (48,3 mg) натрий.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах за инжекционен разтвор
Бял или почти бял прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на тежки инфекции, причинени от грам-положителни и грам-отрицателни цефазолин-чувствителни микроби. Лечение на инфекции на дихателните и урогениталните пътища, жлъчните пътища, кожата и меките тъкани, остеомиелит, септицемия, ендокардит. Предоперативна профилактика.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозите зависят от тежестта и локализацията на инфекцията.
Възрастни: 500 mg на всеки 12 часа при пневмококова пневмония, 250-500 mg на всеки 6 часа при грам-положителни микробни инфекции, 1 g на 12 часа при остри неусложнени инфекции на урогениталния тракт, 500 mg до 1 g за умерени и тежки инфекции на всеки 6 до 8 часа чрез интрамускулно или интравенозно инжектиране или инфузия. При ендокардит до 6 g на ден могат да се прилагат интравенозно.
Педиатрична популация: общата дневна доза е 25, 50 за тежки инфекции до 100 mg/kg телесно тегло, разделена на три до четири разделени дози, прилагани интрамускулно, интравенозно или чрез инфузия.
Предоперативна профилактика: обичайната доза за възрастни е 1 до 2 g интравенозно или 1 g интрамускулно, при деца дозата на kg телесно тегло се избира в зависимост от очаквания риск от инфекция и продължителността на операцията, 30 до 60 минути преди операцията.
Приблизителна диаграма според вида на операцията е дадена в таблицата:
Предоперативна доза
Следоперативна доза/интервал
Ортопедия и травматологична хирургия
Хирургия на гръдния кош и хранопровода
Гастродуоденална и жлъчна хирургия
Ако операцията продължи повече от 2 часа + 1 g i.v.
Гинекология и акушерство
Поради биологичния полуживот на цефазолин (2 часа), едно приложение е достатъчно за операция с продължителност 2-3 часа. Ако има повишен риск от инфекция, 500 mg до 1 g VULMIZOLIN 1.0 могат да се дават на всеки 6 до 8 часа в продължение на 24 часа.
При бъбречна недостатъчност дозата на ВУЛМИЗОЛИН 1.0 трябва да се коригира. Началната доза съответства на нормалната единична доза (0,5 - 1,0 g), последващите дози и интервалите на дозата се коригират според стойностите на ендогенния креатининов клирънс.
Клирънс на ендогенен креатинин за
Еднократна доза в mg
Интервал между дозите в h
умерени инфекции
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество и към бета-лактамни антибиотици или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Кръстосаната свръхчувствителност към бета-лактамни антибиотици се среща при 20% от лекуваните пациенти с известна свръхчувствителност, т.е. 1% от населението. Кожните тестове не са надежден индикатор за кръстосана свръхчувствителност при известна свръхчувствителност към други бета-лактамни антибиотици. Съществува риск от псевдомембранозен колит и нефротоксичност при продължително приложение.
Всеки флакон VULMIZOLIN 1.0 съдържа 2,1 mmol (48,3 mg) натрий. Това трябва да се има предвид от пациенти с нарушена бъбречна функция или от пациенти на диета с контролиран прием на натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Когато се прилагат едновременно високи дози хепарин, перорални антикоагуланти и други вещества, които влияят върху системата за съсирване на кръвта, трябва да се наблюдават стойностите на кръвосъсирването. Пробенецид повишава плазмените нива и следователно съкращава полуживота на елиминиране на цефазолин.
VULMIZOLIN 1.0 не трябва да се комбинира с бактериостатични антимикробни средства (тетрациклини, еритромицин, сулфонамиди, хлорамфеникол), тъй като не може да се изключи антагонистичен ефект.
Рискът от нефротоксичност се увеличава в комбинация с аминогликозидни антибиотици, фуроземид, етакринова киселина и цисплатин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременността е относително противопоказание. Проучвания при плъхове, мишки и зайци в дози, 25 пъти по-високи от препоръчваната от човека доза, не показват тератогенен ефект. Въпреки това не са провеждани проучвания при хора и досега не е известно увреждане на плода с цефазолин. Независимо от това, трябва да се обмисли прилагането на бременни жени. VULMIZOLIN 1.0 преминава през плацентарната бариера.
Той достига ниски концентрации в кърмата и околоплодните течности. При кърмено дете е възможна сенсибилизация и не може да се изключи диария и други нежелани реакции.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
VULMIZOLIN 1.0 не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Класове органи по система MedDRA
Страничен ефект
Инфекции и нападения
микоза, колпит, кандидоза в устата
Нарушения на кръвта и лимфната система
кръвна картина (еозинофилия, неутропения, левкопения, тромбоцитопения)
Нарушения на имунната система
сърбеж, сърбеж, генитален сърбеж, риск от анафилактична реакция
Стомашно-чревни разстройства
гадене, повръщане, диария.
Съществува риск от псевдомембранозен колит при продължително приложение
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
Хепатобилиарни нарушения
незначително и преходно увеличение на трансаминазите (S-AST и S-ALT), урея, алкална фосфатаза (S-ALP)
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
рискът от нефротоксичност се увеличава с високи дози
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
болка и втвърдяване на мястото на интрамускулно приложение
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V *.
4.9 Предозиране
LD50 при животни след i.v. подаване
Токсичните признаци и симптоми на предозиране включват болка, флебит на мястото на приложение. Парентерално приложение на неподходящо големи дози може да причини замаяност, парестезия, главоболие. Предозиране може да възникне и когато се дават ниски дози на пациенти с увредена бъбречна функция или когато те взаимодействат с други лекарства и под.
Лечението на предозирането се състои в незабавно прекратяване на приложението, дишане (ако е необходимо, изкуствена вентилация), сърдечна и кръвоносна функция за поддържане на жизнените показатели на пациента. В посочени случаи дори започване на антиконвулсантна терапия.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антибиотик, първо поколение цефалоспорини
Класификация на ATC: J01DB04
Цефалоспоринов полусинтетичен бактерициден антибиотик с широк спектър на действие. Цефазолин, както всички бета-лактамни антибиотици, блокира синтеза на клетъчната стена на чувствителни бактерии. Той е устойчив на действието на някои бета-лактамази, както и на други цефалоспорини от 1-во поколение, с които има идентична антибактериална активност.
Антимикробен спектър: стрептококи от група A, B, C, G и други са добре чувствителни in vitro, пневмококи, стафилококи (включително щамове, произвеждащи пеницилиназа), (MIC G + коки 0,1 - 1,0 µg/l) хемофили и щамове грам-отрицателни чревни пръчки, изолирани от извънболнични пациенти: Escherichia coli, Proteus mirabilis, Klebsiella sp. (щамове, изолирани в болницата, могат да бъдат резистентни). Цефазолин не е ефективен при щамове на грам-отрицателни бактерии, продуциращи редица бета-лактамази (Enterobacter cloacae, Citrobacter freundii, Proteus vulgaris, Providencia rettgeri, Bacteroides fragilis, Serratia sp., Pseudomonas sp., Acinetobacter sp. И други), всички ентерококи, пневмококи, устойчиви на оксацилин пеницилин и стафилококи (метицилин).
5.2 Фармакокинетични свойства
Максималните серумни концентрации се достигат около един час след интрамускулно приложение. След доза от 1 g, плазменото ниво достига около 64 µg/ml, обемът на разпределение е 0,14 ± 0,4 l.
Серумни концентрации (µg/ml) след интрамускулно подаване