Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2019/01704-Z1B 2016/02447-ZME; 2017/02599-Z; 2017/03853-Z
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Трипликсам 5 mg/1,25 mg/5 mg
Трипликсам 5 mg/1,25 mg/10 mg
Трипликсам 10 mg/2,5 mg/5 mg
Трипликсам 10 mg/2,5 mg/10 mg
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Triplixam 5 mg/1,25 mg/5 mg: Всяка филмирана таблетка съдържа 3,395 mg периндоприл, еквивалентно на 5 mg периндоприл аргинин, 1,25 mg индапамид и 6,935 mg амлодипин безилат, еквивалентно на 5 mg амлодипин.
Triplixam 5 mg/1,25 mg/10 mg: всяка филмирана таблетка съдържа 3,395 mg периндоприл, еквивалентно на 5 mg периндоприл аргинин, 1,25 mg индапамид и 13,870 mg амлодипин безилат, еквивалентно на 10 mg амлодипин.
Triplixam 10 mg/2,5 mg/5 mg: Всяка филмирана таблетка съдържа 6,790 mg периндоприл, еквивалентно на 10 mg периндоприл аргинин, 2,5 mg индапамид и 6,935 mg амлодипин безилат, еквивалентно на 5 mg амлодипин.
Triplixam 10 mg/2,5 mg/10 mg: всяка филмирана таблетка съдържа 6,790 mg периндоприл, еквивалентно на 10 mg периндоприл аргинин, 2,5 mg индапамид и 13,870 mg амлодипин безилат, еквивалентно на 10 mg амлодипин.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Triplixam 5 mg/1,25 mg/5 mg: бяла, продълговата, филмирана таблетка, 9,75 mm дълга и 5,16 mm широка, релефна от едната и от другата страна.
Triplixam 5 mg/1,25 mg/10 mg: бяла, продълговата, филмирана таблетка, 10,7 mm дълга и 5,66 mm широка, релефна от едната и от другата страна.
Triplixam 10 mg/2,5 mg/5 mg: бяла, продълговата филмирана таблетка, дълга 11,5 mm и широка 6,09 mm, релефна от едната и от другата страна.
Triplixam 10 mg/2,5 mg/10 mg: бяла, продълговата, филмирана таблетка, 12,2 mm дълга и 6,46 mm широка, релефна от едната и от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
TRIPLIXAM е показан като заместителна терапия за лечение на есенциална хипертония при пациенти, вече контролирани с комбинация от фиксирана доза периндоприл/индапамид и амлодипин, приложени в същите дози.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Една филмирана таблетка TRIPLIXAM дневно като единична доза, приета за предпочитане сутрин и преди хранене.
Комбинираната фиксирана доза не е подходяща като начална терапия.
Ако е необходима промяна в дозировката, титрирайте с отделните компоненти.
Бъбречно увреждане (вж. Точки 4.3 и 4.4)
В случай на тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малък от 30 ml/min), лечението е противопоказано.
TRIPLIXAM е противопоказан при дози от 10 mg/2,5 mg/5 mg и 10 mg/2,5 mg/10 mg при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min). Препоръчва се лечението да започне с адекватна доза от свободната комбинация.
Рутинното медицинско наблюдение ще включва често наблюдение на креатинин и калий.
Едновременната употреба на периндоприл с алискирен е противопоказана при пациенти с бъбречно увреждане (GFR 2) (вж. Точка 4.3).
Чернодробно увреждане (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2)
TRIPLIXAM е противопоказан при тежко чернодробно увреждане.
TRIPLIXAM трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, тъй като режимът на дозиране на амлодипин при тези пациенти не е установен.
Пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 4.4)
Елиминирането на периндоприлат е намалено при възрастни хора (вж. Точка 5.2).
Възрастните хора могат да бъдат лекувани с TRIPLIXAM в съответствие с бъбречната функция (вж. Точка 4.3).
Безопасността и ефикасността на TRIPLIXAM при деца и юноши не са установени. Няма данни.
4.3 Противопоказания
- Пациенти на диализа
- Пациенти с нелекувана декомпенсирана сърдечна недостатъчност
- Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малък от 30 ml/min)
- Умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малко от 60 ml/min) за TRIPLIXAM, съдържащ комбинация от периндоприл/индапамид в дози от 10 mg/2,5 mg (т.е. TRIPLIXAM 10 mg/2,5 mg/5 mg и 10 mg/2, 5 mg/10 mg)
- Свръхчувствителност към активните вещества или към други сулфонамиди, към производни на дихидропиридин, към всеки друг АСЕ инхибитор или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Анамнеза за ангиоедем (оток на Квинке), свързан с предишна терапия с АСЕ инхибитори (вж. Точка 4.4)
- Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6)
- Кърмене (вж. Точка 4.6)
- Тежко чернодробно увреждане
- Шок, включително кардиогенен шок
- Обструкция на изхода на лявата камера (напр. Висока степен на аортна стеноза)
- Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт
- Едновременна употреба на TRIPLIXAM със съдържащи алискирен лекарствени продукти при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR 2) (вж. Точки 4.5 и 5.1)
- Едновременна употреба със сакубитрил/валсартан (вж. Точки 4.4 и 4.5).
- Екстракорпорални терапии, водещи до кръвен контакт с отрицателно заредени повърхности (вж. Точка 4.5),
- Значителна двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на артерия към единичен бъбрек (вж. Точка 4.4).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Всички предупреждения, свързани с отделните компоненти, както са дадени по-долу, също трябва да се прилагат към фиксираната комбинация TRIPLIXAM.
Специални предупреждения
Комбинацията от литий и периндоприл/индапамид обикновено не се препоръчва (вж. Точка 4.5).
Двойно инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS)
Доказано е, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, блокери на ангиотензин II рецептори или алискирен увеличава риска от хипотония, хиперкалиемия и бъбречно увреждане (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно инхибиране на RAAS чрез комбинирана употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери или алискирен (вж. Точки 4.5 и 5.1).
Ако лечението с двойно инхибиране се счита за абсолютно необходимо, то трябва да се прилага само под наблюдението на специалист и бъбречната функция на пациента, електролитите и кръвното налягане трябва да се наблюдават често и задълбочено. АСЕ инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта
По принцип не се препоръчва комбинацията от периндоприл и щадящи калий лекарствени продукти, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта (вж. Точка 4.5).
Съобщава се за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия при пациенти, приемащи АСЕ инхибитори. Неутропенията се среща рядко при пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложняващи фактори. Периндоприл трябва да се използва с изключително внимание при пациенти с колагеново съдово заболяване, при пациенти, получаващи имуносупресивна терапия, алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено ако пациентът вече има вече съществуващо бъбречно увреждане. Някои пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не се повлияват от интензивно антибиотично лечение. Ако при такива пациенти се използва периндоприл, препоръчва се редовно да се проследява броят на левкоцитите и пациентите да бъдат инструктирани да съобщават за всякакви признаци на инфекция (напр. Възпалено гърло, повишена температура) (вж. Точка 4.8).
Съществува повишен риск от хипотония или бъбречна недостатъчност при пациенти с двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на артерията на единичен бъбрек, лекуван с АСЕ инхибитори (вж. Точка 4.3). Диуретичното лечение може да бъде поддържащ фактор. Загуба на бъбречна функция може да настъпи само при минимални промени в серумния креатинин, дори при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия.
Рядко се съобщават случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, гласните струни и/или ларинкса при пациенти, лекувани с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим, включително периндоприл. Те могат да се появят по всяко време на лечението. В такива случаи периндоприл трябва да се прекрати незабавно и да се извърши подходящо наблюдение, за да се осигури пълно отзвучаване на симптомите. В случаите, когато подуването е ограничено до лицето и устните, състоянието обикновено се решава без лечение, въпреки че антихистамините са полезни за облекчаване на симптомите.
Ангиоедемът, свързан с оток на ларинкса, може да бъде фатален. В случаите, когато езикът, гласните струни или ларинкса са засегнати, което може да причини запушване на дихателните пътища, трябва незабавно да се приложи подходящо лечение, което може да включва подкожно приложение на разтвор на адреналин 1: 1 000 (0,3 ml до 0,5 ml) и/или мерки за осигуряване на проходимост на дихателните пътища.
Съобщава се за по-висока честота на ангиоедем при чернокожи пациенти, приемащи АСЕ инхибитори, в сравнение с пациенти от други раси.
При пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с терапия с АСЕ инхибитор, рискът от ангиоедем може да се увеличи, докато се приема АСЕ инхибитор (вж. Точка 4.3).
Рядко се съобщава за чревен ангиоедем при пациенти, лекувани с АСЕ инхибитори. Тези пациенти са имали коремна болка (със или без гадене или повръщане); в някои случаи без предходен ангиоедем на лицето, като нивата на С-1 естераза са нормални. Ангиоедемът се диагностицира чрез прегледи, включително абдоминална КТ или ултразвук, или чрез хирургическа намеса, и симптомите отзвучават при прекратяване на приложението на АСЕ инхибитор. Чревният ангиоедем трябва да бъде включен в диференциалната диагноза на пациенти, приемащи АСЕ инхибитори с коремна болка.
Комбинацията от периндоприл със сакубитрил/валсартан е противопоказана поради повишен риск от ангиоедем (вж. Точка 4.3). Сакубитрил/валсартан не трябва да се прилага по-рано от 36 часа след последната доза периндоприл. Ако лечението със сакубитрил/валсартан бъде прекратено, лечението с периндоприл не трябва да започва по-рано от 36 часа след последната доза сакубитрил/валсартан (вж. Точки 4.3 и 4.5). Едновременната употреба на други NEP инхибитори (напр. Рацекадотрил) и ACE инхибитори може също да увеличи риска от ангиоедем (вж. Точка 4.5). Следователно е необходима задълбочена оценка на съотношението полза-риск преди започване на лечение с NEP инхибитори (напр. Рацекадотрил) при пациенти, лекувани с периндоприл.
Едновременна употреба на mTOR инхибитори (напр. Сиролимус, еверолимус, темсиролимус):
Пациентите, едновременно лекувани с инхибитори на mTOR (напр. Сиролимус, еверолимус, темсиролимус), могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем (напр. Подуване на дихателните пътища и езика, със или без дихателен дистрес) (вж. Точка 4.5).
Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация
Индивидуални доклади са докладвани при пациенти, които са имали трайни животозастрашаващи анафилактоидни реакции към АСЕ инхибитори по време на десенсибилизиращо лечение с пчелна отрова (пчели, оси). АСЕ инхибиторите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с алергия, лекувани с десенсибилизация и трябва да се избягват при тези, подложени на имунотерапия с отрова. Въпреки това, при пациенти, които се нуждаят както от АСЕ инхибитори, така и от десенсибилизация, тези реакции могат да бъдат предотвратени чрез временно спиране на лечението с АСЕ инхибитор за поне 24 часа преди лечението.
Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза
Рядко пациентите, приемащи АСЕ инхибитори, са имали животозастрашаващи анафилактоидни реакции по време на афереза на липопротеин с ниска плътност (LDL) декстран сулфат. Тези реакции са предотвратени чрез временно спиране на терапията с АСЕ инхибитор преди всяка афереза.
Съобщавани са анафилактоидни реакции при пациенти, диализирани с мембрани с висока пропускливост (напр. AN 69 ®) и лекувани едновременно с АСЕ инхибитор. При тези пациенти трябва да се има предвид използването на друг тип диализна мембрана или друг клас антихипертензивни средства.
Пациентите с първичен алдостеронизъм обикновено няма да реагират на антихипертензивна терапия чрез инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Поради това употребата на това лекарство не се препоръчва.
АСЕ инхибиторите не трябва да се използват по време на бременност. Ако се счита за необходимо продължаване на терапията с АСЕ инхибитор, пациентите, които планират да забременеят, трябва да преминат към алтернативна антихипертензивна терапия, която има установен профил на безопасност за употреба при бременност. В случай на диагностицирана бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва незабавно да се прекрати и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
При чернодробно увреждане тиазидните диуретици и свързаните с тиазиди диуретици могат да причинят чернодробна енцефалопатия. В този случай диуретикът трябва да бъде прекратен незабавно.
Съобщени са случаи на реакции на фоточувствителност при тиазид и свързани с тиазиди диуретици (вж. Точка 4.8). Ако по време на лечението се появят реакции на фоточувствителност, препоръчително е лечението да бъде спряно. Ако се счита, че е необходимо повторно приложение на диуретици, се препоръчва да се предпазят откритите части от слънцето или изкуственото UVA лъчение.
Предпазни мерки при употреба
- В случаи на тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 70 години), захарен диабет, свързани събития, особено дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-съхраняващи диуретици (напр. Спиронолактон, еплеренон, триамтерен или калиеви соли), калиеви соли заместители, съдържащи калий; или пациенти, приемащи други лекарства, които повишават серумните нива на калий (напр. хепарин, котримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол). Използването на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта може да доведе до значително повишаване на серумния калий, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция. Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременната употреба на горните вещества се счита за необходима, те трябва да се използват с повишено внимание и с често проследяване на серумния калий (вж. Точка 4.5).
- Изчерпването на калий с хипокалиемия е основен риск, свързан с тиазидите и диуретиците, свързани с тиазидите. Риск от намалени нива на калий (120 g/m 2 при мъжете и> 100 g/m 2 при жените), рандомизиран или към периндоприл терт-бутиламин 2 mg (еквивалентно на 2,5 mg периндоприл аргинин)/индапамид 0,625 mg или еналаприл 10 mg веднъж дневно ден за една година. Дозата се коригира в съответствие с контрола на кръвното налягане, периндоприл терт-бутиламин до 8 mg (количество, съответстващо на 10 mg периндоприл аргинин) и индапамид до 2,5 mg или еналаприл до 40 mg веднъж дневно. Само 34% от пациентите остават лекувани с периндоприл терт-бутиламин 2 mg (еквивалентно на 2,5 mg периндоприл аргинин)/индапамид 0,625 mg (срещу 20% с еналаприл 10 mg).
В края на лечението LVMI намалява значително повече в групата на периндоприл/индапамид (-10,1 g/m²) в сравнение с групата на еналаприл (-1,1 g/m²) в цялата рандомизирана популация. Междугруповата разлика в промяната на LVMI е -8,3 (95% CI (-11,5; -5,0), р 2, продължителност на диабета 8 години, HbA1c 7,5% и STK/DTK 145/81 mmHg). Сред тях 83% са били с хипертония, 32% и 10% са имали анамнеза съответно за макро- или микроваскуларно заболяване, а 27% са имали микроалбуминурия. Съпътстващите лечения включват антихипертензивни лекарства (75%), понижаващи липидите лекарства (35% главно статини 28%), аспирин и други антитромботични средства (47%).
След първоначален 6-седмичен период на безплатна комбинация от периндоприл/индапамид и обичайното хипогликемично лечение, пациентите са рандомизирани на плацебо (n = 5 571) или периндоприл/индапамид (n = 5 569).
След средно проследяване от 4,3 години, лечението с периндоприл/индапамид завършва със значително 9% намаляване на относителния риск в първичната крайна точка (95% CI [0,828; 0,996], p = 0,041).
Тази полза е придружена от значително намаляване на относителния риск от обща смъртност с 14% (95% ДИ [0,75; 0,98], р = 0,025), сърдечно-съдова смърт с 18% (95% ДИ [0,68; 0,98], р = 0,027) и общи бъбречни събития с 21% (95% ДИ [0,74; 0,86], p 6 месеца преди записването) или документирани други атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания (общо 51,5%), диабет тип 2 (36,1%), HDL-C 2) . В друго проучване при плъхове, при които мъжки плъхове са били лекувани с амлодипин безилат в продължение на 30 дни в доза, сравнима с тази при хора, изразена в mg/kg, в плазмата се наблюдава намаляване на фоликулостимулиращия хормон и тестостерон, както и намаление на сперматозоидите плътност и зрял сперматит и броя на клетките на Сертоли.
При плъхове и мишки, лекувани с амлодипин в диетата в продължение на две години при концентрации, преизчислени за осигуряване на дневни дози от 0,5; 1,25 и 2,5 mg/kg/ден, не са доказани доказателства за канцерогенност. Най-високата доза в mg (приблизително еднаква за мишки и равна на два пъти * максималната препоръчителна клинична доза от 10 mg за mg/m 2 за плъхове) е близка до максимално поносимата доза за мишки, но не и за плъхове.
Проучванията за мутагенност не разкриват никакви ефекти, свързани с лекарството, нито на генно, нито на хромозомно ниво.
* С тегло на пациента 50 кг.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
компоненти на нишесте от калциев карбонат: калциев карбонат 90%, предварително желатинизирано царевично нишесте 10%,