КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Stivarga 40 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 40 mg регорафениб.
Помощни вещества с известен ефект
Една дневна доза от 160 mg съдържа 2,427 mmol (съответстващо на 55,8 mg) натрий (вж. Точка 4.4). Всяка доза от 160 mg дневно съдържа 1,68 mg лецитин (соя) (вж. Точка 4.4).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Светло розови, филмирани, с овална форма таблетки с дължина 16 mm и ширина 7 mm с надпис „BAYER“ от едната страна и „40“ от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Stivarga е показан като монотерапия за лечение на възрастни пациенти със:
- метастатичен колоректален рак (CRC), които са били лекувани в миналото или които не са подходящи за лечение с наличните лечения. Тези видове лечение включват химиотерапия на базата на флуоропиримидин, анти-VEGF лечение и анти-EGFR лечение (вж. Точка 5.1).
- нехирургично отстраними или метастатични стомашно-чревни стромални тумори (GIST), които са прогресирали до заболяване или не са.
- хепатоцелуларен карцином (HCC), лекуван преди това със сорафениб.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Stivarg трябва да се предписва само от лекар, който има опит в използването на противораково лечение.
Препоръчителната доза е 160 mg регорафениб (4 таблетки от 40 mg), приемани веднъж дневно в продължение на 3 седмици, последвани от 1 седмица без лечение. Този 4-седмичен период се счита за цикъл на лечение.
Ако се пропусне доза, тя трябва да се приеме същия ден веднага щом пациентът си спомни. Пациентът не трябва да приема две дози в същия ден, за да компенсира пропуснатата доза. Ако след прилагане на регорафениб се появи повръщане, пациентът не трябва да приема допълнителни таблетки.
Лечението трябва да продължи докато се наблюдава полза за пациента или докато настъпят неприемливи токсични ефекти (вж. Точка 4.4).
Пациенти със статут на ефективност (PS) от 2 или повече бяха изключени от клинични изпитвания. Налични са само ограничени данни при пациенти с PS ≥2.
Като се вземе предвид индивидуалното ниво на безопасност и поносимост на лечението, може да се наложи прекратяване на лечението и/или намаляване на дозата. Корекцията на дозата трябва да се извършва на стъпки от 40 mg (една таблетка). Най-ниската препоръчителна дневна доза е 80 mg. Максималната дневна доза е 160 mg.
За препоръчителни корекции на дозата и мерки в случай на кожна реакция на ръцете и краката (HFSR)/синдром на палмарно-плантарна еритродизестезия, вижте Таблица 1.
Таблица 1: Препоръчителни корекции на дозата и мерки за HFSR
Вижте таблица 2 за препоръчани мерки и корекции на дозата в случай на влошаване на чернодробните функционални тестове със Stivarga (вж. Също точка 4.4).
Таблица 2: Препоръчителни мерки и корекции на дозата в случай на аномалии на теста на чернодробната функция, свързани с употребата на лекарството
| Наблюдавани увеличения на ALT и/или AST | Поява | Препоръчителни мерки и корекции на дозата | ||||
| ≤5 пъти горната граница на нормата (ULN) (максимално ниво 2) | Всякакви | Продължете лечението със Stivarga. Наблюдавайте стойностите на чернодробните тестове на седмични интервали, докато нивата на трансаминазите се върнат до 5 пъти ГДН до ≤20 пъти ГГН (Ниво 3) | 1-ва поява | Прекратете лечението със Stivarga. Наблюдавайте стойностите на чернодробните тестове на седмични интервали, докато те се върнат до 20 пъти над ULN (Ниво 4) | Всякакви | Прекратете лечението със Stivarga за постоянно. |
| > 3-кратна ULN (степен 2 или по-висока) със съпътстващо ниво на билирубин> 2-кратна ULN | Всякакви | Прекратете лечението със Stivarga за постоянно. Следете стойностите на чернодробните тестове на седмични интервали, докато чернодробната функция се възстанови или върне към изходното ниво. Изключение: пациенти със синдром на Gilbert, при които се наблюдават повишени нива на трансаминазите, трябва да се лекуват в съответствие с горните препоръки за специфичното наблюдавано увеличение на ALT и/или AST. |
Чернодробно увреждане
Регорафениб се елиминира предимно от черния дроб.
В клинични изпитвания не са наблюдавани значителни разлики в експозицията, безопасността или ефикасността между пациенти с леко чернодробно увреждане (клас А по Child-Pugh) и нормална чернодробна функция. Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. Тъй като са налични ограничени данни при пациенти с умерено чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh), не може да се препоръча подходяща доза. При тези пациенти се препоръчва внимателно проследяване на общата безопасност на лечението (вж. Също точки 4.4 и 5.2).
Stivarga не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh), тъй като Stivarga не е проучен при тази популация.
Бъбречна недостатъчност
Наличните клинични данни предполагат, че регорафениб и неговите метаболити М-2 и М-5 са сходни при пациенти с леко, умерено или тежко бъбречно увреждане. Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко, умерено или тежко бъбречно увреждане (вж. Също точка 5.2).
В клинични изпитвания не са наблюдавани значителни разлики в експозицията, безопасността или ефикасността между пациенти в напреднала възраст (на възраст 65 години и повече) и по-млади пациенти (вж. Също точка 5.2).
При клинични изпитвания не са наблюдавани значителни разлики в експозицията, безопасността или ефикасността между мъжете и жените. Не е необходимо коригиране на дозата за пола на пациента (вж. Също точка 5.2).
В клинични проучвания не са наблюдавани значителни разлики в експозицията на лечението или ефикасността между пациенти от различни етнически групи. В сравнение с хората от бялата раса, азиатските (особено японските) пациенти, лекувани със Stivarga, са имали по-висока честота на кожни реакции на ръцете и краката (HFSR), тежки чернодробни функционални тестове и чернодробна дисфункция. Азиатските пациенти, лекувани със Stivarga в клинични проучвания, са предимно от предпочитана Азия (приблизително 90%).
Налични са ограничени данни за регорафениб при чернокожите пациенти.
Не се налага корекция на дозата поради етническа принадлежност (вж. Точка 5.2).
Няма подходяща употреба на Stivarga при педиатричната популация при индикация за метастатичен колоректален рак.
Безопасността и ефикасността на регорафениб при пациенти на възраст под 18 години при стомашно-чревен стромален тумор (GIST) не са установени. Няма данни.
Няма подходяща употреба на Stivarga при педиатричната популация при индикация за хепатоцелуларен карцином.
Stivarga е за перорално приложение.
Stivarga трябва да се приема по едно и също време всеки ден. Таблетките трябва да се поглъщат цели с вода след леко хранене, съдържащо по-малко от 30% мазнини. Примерите за леки (нискомаслени) ястия включват 1 порция зърнени храни (приблизително 30 g), 1 чаша обезмаслено мляко, 1 препечен хляб със сладко, 1 чаша ябълков сок и 1 чаша кафе или чай (520 калории, 2 g от дебел).
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Ефекти върху черния дроб
Анормални чернодробни функционални тестове (аланин аминотрансфераза (ALT), аспартат аминотрансфераза (AST) и билирубин) често са наблюдавани при пациенти, лекувани със Stivarga. Тежки промени в нивата на теста за чернодробна функция (степен 3 до 4) и чернодробна дисфункция с клинични прояви (включително фатален изход) са съобщени при малък брой пациенти (вж. Точка 4.8).
В сравнение с белите хора, азиатските (особено японските) пациенти, лекувани със Stivarga, са имали по-висока честота на тежки чернодробни тестове и чернодробна дисфункция в клинични проучвания (вж. Точка 4.2).
Препоръчва се тестовете за чернодробна функция (ALT, AST и билирубин) да бъдат наблюдавани и внимателно наблюдавани през първите 2 месеца от лечението (поне на всеки две седмици) преди започване на лечението със Stivarga. След това редовното проследяване трябва да продължи поне веднъж месечно и според клиничните показания.
Регорафениб е инхибитор на уридин дифосфат глюкуронозилтрансфераза (UDPGT-1A1) (вж. Точка 4.5). Лека непряка (неконюгирана) хипербилирубинемия може да се появи при пациенти със синдром на Gilbert.
При пациенти, които са имали влошаване на резултатите от теста за чернодробна функция със Stivarga (т.е. ако няма алтернативна причина като постхепатална холестаза или прогресия на заболяването), дозата трябва да се коригира и да се спазват препоръките в таблица 2 (вж. Точка 2). 4.2).
Регорафениб се елиминира предимно от черния дроб.
Препоръчва се внимателно проследяване на общата безопасност при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (вж. Също точки 4.2 и 5.2). Stivarga не се препоръчва при пациенти с тежко чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh), тъй като Stivarga не е проучен при тази популация и експозицията на тези пациенти може да бъде увеличена.
По време на лечението със Stivarga се наблюдава повишена честота на инфекции, някои от които с фатален изход (вж. Точка 4.8).
Трябва да се обмисли спиране на Stivarga в случай на влошаване на инфекциите.
По време на лечението със Stivarga се наблюдава повишена честота на кървене, включително фатални събития (вж. Точка 4.8). Кръвната картина и параметрите на коагулацията трябва да се проследяват при пациенти с предразположение към кървене и при лекувани с антикоагуланти (напр. Варфарин и фенпрокумон) или други лекарства, които повишават риска от кървене. Пациентите с цироза на черния дроб трябва да бъдат скринирани и впоследствие лекувани за варикоза на хранопровода, преди започване на лечение със Stivarga. В случай на тежко кървене, което изисква спешна медицинска помощ, трябва да се обмисли окончателно спиране на Stivarga.
Перфорация и фистула на стомашно-чревния тракт
Съобщава се за перфорация (включително смъртни случаи) и стомашно-чревна фистула при пациенти, лекувани със Stivarga (вж. Точка 4.8). Тези събития са известни и като свързани с болестта усложнения при пациенти с интраабдоминален рак. Прекратяването на Stivarga се препоръчва при пациенти, които развиват перфорация или фистула на стомашно-чревния тракт.
Исхемия и миокарден инфаркт
По време на лечението със Stivarga се наблюдава повишена честота на исхемия и миокарден инфаркт (вж. Точка 4.8). Пациенти с нестабилна стенокардия или новооткрита стенокардия (в рамките на 3 месеца след започване на лечението със Stivarga), с наскоро прекаран миокарден инфаркт (в рамките на 6 месеца след започване на лечението с Stivarga) и такива с NYHA клас II или по-висока сърдечна недостатъчност са изключени.
Клиничните признаци и симптоми на миокардна исхемия трябва да се наблюдават при пациенти с анамнеза за исхемична болест на сърцето. При пациенти, които развиват сърдечна исхемия и/или инфаркт на миокарда, се препоръчва лечението със Stivarga да бъде прекратено, докато състоянието на пациента се разреши. Повторното започване на лечение със Stivarga трябва да се извършва само след внимателно обмисляне на потенциалните ползи от лечението спрямо рисковете, индивидуално за всеки пациент. Ако няма подходящо решение, лечението със Stivarga трябва да бъде окончателно прекратено.
Обратим заден синдром на левкоенцефалопатия (RPLS)
Съобщавани са случаи на обратим синдром на задна левкоенцефалопатия (RPLS) при лечение със Stivarga (вж. Точка 4.8). Признаците и симптомите на RPLS включват припадъци, главоболие, психични промени, зрителни нарушения или корова слепота със или без хипертония. За потвърждаване на диагнозата RPLS е необходим мозъчен преглед с помощта на образни методи. При пациенти с напреднал RPLS, в допълнение към спирането на Stivarga се препоръчва контрол на хипертонията и поддържащо медицинско лечение на други симптоми.
Съобщава се за повишена честота на артериална хипертония при лечение със Stivarga (вж. Точка 4.8). Поради това се препоръчва проследяване на кръвното налягане преди започване на лечение със Stivarga. Препоръчва се мониторинг на кръвното налягане и лечение на хипертония в съответствие със стандартите за медицинска практика. В случай на тежка или персистираща хипертония въпреки адекватно медицинско лечение, се препоръчва да се обмисли временно прекратяване на лечението и/или намаляване на дозата (вж. Точка 4.2). В случай на хипертонична криза, лечението със Stivarga трябва да бъде прекратено.
Аневризми и артериални дисекции
Използването на инхибитори на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) при пациенти с или без хипертония може да насърчи образуването на аневризми и/или артериални дисекции. Този риск трябва да се обмисли внимателно при пациенти с рискови фактори като хипертония или анамнеза за аневризма преди започване на лечение със Stivarga.
Усложнения при зарастване на рани
Тъй като лекарствата с антиангиогенни свойства могат да забавят или да повлияят на зарастването на рани, се препоръчва временно спиране на Stivarga при пациенти, подложени на тежки операции по превантивни причини. Решението за продължаване на лечението със Stivarga след тежка операция трябва да се основава на клинична оценка за адекватно заздравяване на рани.
Кожната реакция на ръцете и краката (HFSR/синдром на палмарно-плантарна еритродизестезия) и обрив са най-често наблюдаваните кожни нежелани реакции при Stivarga (вж. Точка 4.8). В сравнение с белите хора, по-висока честота на HFSR се наблюдава при азиатски (особено японски) пациенти, лекувани със Stivarga в клинични проучвания (вж. Точка 4.2). Мерките за предотвратяване на HFSR включват контролиране на мазолите и използване на стелки и ръкавици за предотвратяване на натиск върху краката и дланите. Лечението на HFSR може да включва използването на кератолитични кремове (например кремове от урея, салицилова киселина или алфахидроксилна киселина, които се прилагат в малки количества само върху засегнатите области) и овлажнители (които се прилагат широко) за облекчаване на симптомите. При тежки или постоянни случаи трябва да се обмисли намаляване на дозата и/или временно или постоянно спиране на Stivarga (вж. Точка 4.2).
Аномалии на биохимични и метаболитни лабораторни тестове
Лечението с Stivarga е свързано с повишена честота на нарушения на нивата на електролитите (включително хипофосфатемия, хипокалциемия, хипонатриемия и хипокалиемия) и метаболитни аномалии (включително повишени нива на тиреоид стимулиращ хормон, повишена липаза и амилаза). Тези лабораторни отклонения обикновено са леки до умерени по тежест, не са свързани с клинични прояви и обикновено не изискват прекъсване на лечението или намаляване на дозата. По време на лечението
Stivarga се препоръчва да наблюдава биохимични и метаболитни параметри и, ако е необходимо, трябва да се започне подходяща заместителна терапия в съответствие със стандартната медицинска практика. В случай на постоянни или повтарящи се значителни отклонения трябва да се обмисли прекъсване на лечението или намаляване на дозата или окончателно спиране на Stivarga (вж. Точка 4.2).
Важна информация за някои от съставките
Този лекарствен продукт в дневна доза от 160 mg съдържа 55,8 mg натрий, което съответства на 3% от препоръчания от СЗО дневен прием на 2 g натрий за възрастен. Всяка доза от 160 mg дневно съдържа 1,68 mg лецитин (соя).
Специални предпазни мерки при заболяване - хепатоцелуларен карцином (HCC)
В основно плацебо-контролирано клинично изпитване фаза III, пациентите преди това са били лекувани със сорафениб. Няма достатъчно данни за пациенти, които са прекратили приема на сорафениб поради свързана със него токсичност или са понасяли само ниска доза сорафениб (20xULN, с последващо повишаване на билирубина. По-висока честота на тежко фатално чернодробно увреждане се наблюдава при японски пациенти в клинични проучвания (