натриев селенит

Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2015/04376-ZIA

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

селеназа ® инжекционен разтвор 100 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml

селеназа ® инжекционен разтвор 500 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка ампула от 2 ml съдържа 100 микрограма селен като 333 микрограма натриев селенит пентахидрат (Na2SeO3 5H2O), съответстващ на 50/g/ml.

Всеки флакон от 10 ml съдържа 500 микрограма селен под формата на 1665 микрограма натриев селенит пентахидрат (Na2SeO3 5H2O), съответстващ на 50/g/ml.

Помощно вещество: натриево съединение, съответстващо на 0,16 mmol (3,57 mg) натрий.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Бистър и безцветен разтвор.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Доказан дефицит на селен, който не може да бъде компенсиран от хранителни източници.

4.2 Дозировка и начин на приложение

100-200 микрограма селен (еквивалентно на 1-2 ампули). Ако е необходимо повече селен, за да се достигне нормално ниво в кръвта, тази доза може да се увеличи до 500 микрограма селен (съответстващо на 5 ампули = 5 х 100 микрограма или 1 флакон = 500 микрограма).

инжекционен разтвор на селеназа ® се прилага като интрамускулно или интравенозно инжектиране.

Трябва да се определят нивата на селен в кръвта или серума, за да се проследи успехът на лечението.

Ако селеназа ® инжекционен разтвор се дава като добавка към инфузионни разтвори за общо парентерално хранене, трябва да се осигури дневна доза от 100 микрограма селен (еквивалентно на 1 ампула от 100 mg инжекционен разтвор на селеназа). Продължителността на приложение на инжекционен разтвор на селеназа ® в допълнителна доза (100 микрограма селен на ден, съответстващ на 1 ампула селеназа ® инжекционен разтвор 100 mg) не е ограничена във времето.

Дозировка за деца

Начална доза от 2/g/kg телесно тегло и поддържаща доза от 1 µg/kg телесно тегло дневно. Трябва да се определят нивата на селен в пълна кръв или серум, за да се проследи успехът на лечението.

Следващата таблица показва максималните дневни дози за деца с продължителна употреба:

Макс. толериран прием (µg селен/ден)

Дозировка при специални групи пациенти

Няма научни данни, изискващи корекция на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.

Дозировка при пациенти с нарушена бъбречна или чернодробна функция

Няма научни доказателства за коригиране на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към някоя от останалите съставки (лекарство или помощни вещества).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Selenase ® инжекционен разтвор съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на ml и следователно по същество не съдържа натрий.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Когато се приготвя инфузионен разтвор с инжекционен разтвор на селеназа ®, трябва да се внимава рН да не падне под 7,0 и разтворът да не се смесва с редуциращи вещества (напр. Витамин С), тъй като е вероятно да причини утаяване на елементарен селен (вж. точка 6.2 Несъвместимости).

Елементният селен е неразтворим във водна среда и няма бионаличност.

4.6 Бременност и кърмене

Няма данни за употребата на селеназа ® при бременни жени. Ограничени публикувани данни от проучвания върху животни показват доказателства за репродуктивна токсичност само при токсична за майката доза. Не се очаква неблагоприятно въздействие на натриевия селенит върху бременността и нероденото дете, при условие че се използва в случай на доказан дефицит на селен.

Селенът се екскретира в кърмата. Не се очаква дозите, които лекуват дефицит на селен при кърмещи жени, да причинят неблагоприятни ефекти при кърмачето.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Общи нарушения и състояния на мястото на приложение

Неизвестна честота (не може да бъде оценена от наличните данни):

Съобщава се за локална болка след интрамускулно инжектиране.

Докладване на предполагаеми нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.

4.9 Предозиране

Признаци на остро предозиране са миризмата на чесън при издишване, умора, гадене, диария и коремна болка. Хроничното предозиране може да повлияе на растежа на ноктите и косата и може да доведе до периферна полиневропатия.

Мерките включват стомашна промивка, принудителна диуреза или прилагане на високи дози витамин С. В случай на екстремно предозиране (1000-10 000 пъти над нормалната доза), трябва да се правят опити за елиминиране на селена чрез диализа. Димеркапрол не се препоръчва, тъй като токсичният ефект на селена ще бъде засилен.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: минерални добавки, ATC код: A12C E02.

Селенът е кофактор на различни ензими в човешкото тяло и следователно е един от основните микроелементи. Към днешна дата са идентифицирани повече от 25 селенсъдържащи протеини и протеинови субединици и повечето от клиничните и биохимичните ефекти на селена могат да се отдадат на тяхната активност. Не всички ефекти на селена обаче са свързани изключително с ефекта на различни ензими.

При хората е идентифицирана глутенова пероксидаза, съдържаща селен и селенов протеин P. Глутатион пероксидазата е част от антиоксидантния защитен механизъм на клетката при бозайниците. Като част от глутатион пероксидазата, селенът може да забави скоростта на липидна пероксидация и произтичащото от това увреждане на клетъчната стена. Глутатион пероксидазата повлиява метаболизма на левкотриените, тромбоксаните и простациклините. При животни тип I йодотиронин-5-дейодиназа се характеризира като селенов ензим, който превръща тироксин (Т4) в трийодтиронин (Т3), активен тиреоиден хормон.

Дефицитът на селен се проявява чрез намаляване на нивата на селен в кръвта или плазмата и потискане на активността на глутатион пероксидазата в кръвта, плазмата или тромбоцитите. Патофизиологичното значение на селенозависимите отговори е доказано в проучвания при хора и животни с дефицит на селен: дефицитът на селен активира и инхибира отговора на имунологичните механизми, особено отговора на неспецифични клетки и телесни течности. Недостигът на селен влияе върху активността на различни чернодробни ензими. Недостигът на селен потенцира увреждането на черния дроб от окислителни или химични фактори, както и токсичността на тежки метали като живак и кадмий.

Следните заболявания са описани при хората като последица от дефицит на селен: болест на Кешан, ендемична кардиопатия и болест на Kaschin-Beck, ендемична остеоартропатия, свързана с много тежка деформация на ставите. Клинични прояви на дефицит на селен също са наблюдавани като последица от продължително парентерално хранене и небалансирана диета.

5.2 Фармакокинетични свойства

Натриевият селенит не се превръща веднага в протеини. В кръвта по-голямата част от доставения селен се използва от еритроцитите и се превръща във водороден селенид чрез ензими. Водородният селенид действа като централен запас от селен за елиминиране и специфично интегриране на селен в селенопротеините. Намаленият селен се свързва с плазмените протеини, които мигрират към черния дроб и други органи. Вторичен плазмен транспорт от черния дроб до прицелните тъкани, които произвеждат глутатион пероксидаза чрез синтез, вероятно ще се осъществи чрез Р-селенопротеин, съдържащ селеноцистеин. Следващият метаболитен път за синтез на селенопротеин досега е проучен само при прокариоти. В метаболитния процес селеноцистеинът е специално включен в пептидните вериги на глутатион пероксидазата.

Всеки излишък на водороден селенид се метаболизира от метилселенол и диметилселенид до триметилселенониев йон, основният продукт на елиминиране.

След перорално приложение селенът се абсорбира главно от тънките черва. Абсорбцията на натриев селенит в червата не се регулира от хомеостатичен механизъм. В зависимост от концентрацията на натриев селенит и наличието на сродни вещества, тя обикновено е между 44 и 89%, понякога над 90%. Аминокиселината цистеин увеличава абсорбцията на натриев селенит.

Общото количество селен в човешкото тяло е между 4 и 20 mg. Хората отделят селен във фекалиите, през бъбреците и през дихателната система, в зависимост от приложеното количество. Селенът се елиминира главно под формата на триметилселенониев йон чрез бъбреците. Елиминирането зависи от състоянието на селена.

След интравенозно или орално приложение процесът на елиминиране на селен беше разделен на три фази. След перорално приложение на 10 микрограма като [75 Se] натриев селенит, 14 20% от абсорбирания селен се елиминира през бъбреците през първите две седмици, докато почти нито една част не се елиминира от белите дробове и кожата. Задържането на селен в цялото тяло намалява в три фази с полуживот от 0,7-1,2 дни във фаза 1; 7-11 дни във фаза 2 и 96-144 дни във фаза 3. Нивата на селен намаляват по-бързо в черния дроб, сърцето и плазмата в сравнение със ставите или костите. След интравенозно приложение на доза [75 Se] натриев селенит, 12% се екскретират през първите 24 часа. Други 40% се елиминират с полуживот от 20 дни. Полуживотът на третата фаза е 115 дни.

Елиминирането след перорално и интравенозно приложение на физиологична доза [74 Se] натриев селенит е сравнено директно: след перорално приложение на 82 selg селен под формата на натриев селенит, 18% от интравенозната доза и 12% от оралната доза са елиминиран през бъбреците през първите 24 часа с метаболизирания физиологичен селен. След тази фаза процесът на елиминиране е горе-долу еднакъв и за двата начина на приложение. При здрави доброволци елиминирането на перорално и парентерално прилаган натриев селенит е сравним.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Публикуваната литература за токсичността на селен и натриев селенит след еднократно и многократно приложение не разкрива никакви неблагоприятни ефекти върху здравето, освен тези, които вече са известни от експерименти с хора. Репродуктивна токсичност се наблюдава само при много високи дози и не се наблюдават доказателства за рискове от тератогенни ефекти при бозайници при по-ниски от токсичните за майката дози. Въпреки че данните за мутагенността и канцерогенността не са убедителни, тъй като има както положителни, така и отрицателни ефекти, отрицателните ефекти в тези области обикновено се наблюдават при концентрации над нормалните физиологични нива.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Вода за инжекции

6.2 Несъвместимости

Когато се приготвя инфузионен разтвор с инжекционен разтвор на селеназа ®, трябва да се внимава рН да не падне под 7,0 и разтворът да не се смесва с редуциращи вещества (напр. Витамин С), тъй като елементарният селен може да утаи .

От съображения за безопасност трябва да се избягват неспецифични валежи след смесване на инфузионните разтвори с инжекционен разтвор на селеназа ®.

6.3 Срок на годност

Неотворено: 4 години.

Използвайте веднага след отваряне.

6.4 Специални условия на съхранение

Това лекарство не изисква специални условия за съхранение.

6.5 Данни за опаковката

селеназа ® инжекционен разтвор 100 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml

Ампулите, всяка от които съдържа 2 ml инжекционен разтвор, са направени от стъкло (тип I съгласно Ph. Eur.).

Опаковки: 5, 10, 50.

селеназа ® инжекционен разтвор 500 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml

Флаконите, всеки от които съдържа 10 ml инжекционен разтвор, са направени от стъкло (тип I съгласно Ph. Eur.) С гумена запушалка (капачка тип I съгласно Ph. Eur.).

Размери на опаковката: 2, 10.

Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.

6.6 Инструкции за употреба и работа

Само за еднократна употреба. Изхвърлете неизползваното съдържание.

селеназа ® може да се смесва с 0,9% NaCl.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

biosyn Arzneimittel GmbH

Ул. Шорндорфер 32

8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА

селеназа ® инжекционен разтвор 100 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml: 91/0188/05-S

селеназа ® инжекционен разтвор 500 mg, инжекционен разтвор 50 mg/ml: 91/0189/05-S

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО

Дата на първа регистрация: 14 юли 2005 г.

Дата на последно подновяване: 29 юни 2010 г.