КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Протопик 0,1% мехлем
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 g Protopic 0,1% маз съдържа 1,0 mg такролимус като такролимус монохидрат (0,1%).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бял до жълтеникав мехлем.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Протопик 0,1% маз е показан при възрастни и юноши (на 16 и повече години)
Възрастни и юноши (16 и повече години)
Лечение на умерен до тежък атопичен дерматит при възрастни, които не реагират адекватно на конвенционална терапия, като локални кортикостероиди.
Лечение на умерен до тежък атопичен дерматит за предотвратяване на обостряния и удължаване на фазата на ремисия при пациенти с висока честота на обостряния (т.е. 4 или повече пъти годишно), които реагират положително на максимум 6 седмици лечение с такролимус маз 2 пъти ежедневно (изчезнали лезии, почти изчезнали лезии или леки лезии).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с протоп трябва да започне от лекар, който има опит в диагностиката и лечението на атопичен дерматит.
Protopic се предлага в две концентрации, Protopic 0,03% маз и Protopic 0,1% маз.
Protopic може да се използва за краткосрочно и периодично дългосрочно лечение. Лечението не трябва да бъде продължително при продължителна употреба.
Лечението с протоп трябва да започне при първите признаци и симптоми на заболяването. Всяка засегната област на кожата трябва да се третира с Protopic, докато лезиите изчезнат, почти изчезнат или поне лезиите бъдат облекчени. След това пациентите се считат за подходящи за поддържащо лечение (вж. По-долу). При първите признаци на рецидив (обостряне) на симптомите на заболяването, лечението трябва да бъде подновено до първоначалната степен.
Възрастни и юноши (16 години и повече)
Лечението трябва да започне с Protopic 0,1% два пъти дневно и да продължи до отзвучаване на лезията. Ако симптомите се повтарят, Protopic 0,1% трябва да се рестартира два пъти дневно. Ако клиничното състояние позволява, препоръчително е да се опитате да намалите честотата на приложение или да използвате мехлем с по-ниска сила - Protopic 0,03%.
Обикновено видимо подобрение настъпва в рамките на една седмица след започване на лечението. Ако след две седмици лечение няма признаци на подобрение, трябва да се обмислят други терапевтични възможности.
Не са провеждани специфични клинични проучвания при пациенти в напреднала възраст, но предишният клиничен опит при тази популация пациенти не е показал нужда от корекция на дозата.
Само Protopic 0,03% маз трябва да се използва при деца на възраст от 2 години до 16 години.
Protopic маз не трябва да се използва при деца под 2-годишна възраст, докато не станат налични допълнителни данни.
Пациентите, отговарящи на 6 седмично лечение с такролимус маз два пъти дневно (изчезнали лезии, почти изчезнали лезии или леки лезии), отговарят на условията за поддържащо лечение.
Възрастни и юноши (16 години и повече)
Възрастните пациенти трябва да използват Protopic 0,1% маз.
Протопичният маз трябва да се прилага веднъж дневно, два пъти седмично (напр. В понеделник и четвъртък) върху области, които обикновено са засегнати от атопичен дерматит, за да се предотврати прогресирането на обострянията. Трябва да има период от 2 до 3 дни без лечение с Protopic между приложенията.
След 12 месеца лечение, лекарят трябва да оцени състоянието на пациента и да реши дали да продължи поддържащо лечение, въпреки че няма данни за безопасност за поддържащо лечение след 12 месеца.
Ако признаци на обостряне се появят отново, ежедневното лечение трябва да се подновява два пъти дневно (вж. Лечение на обостряния по-горе).
Пациенти в напреднала възраст Не са провеждани специфични клинични проучвания при пациенти в напреднала възраст (вж. Лечение на обостряния по-горе).
Само Protopic 0,03% маз трябва да се използва при деца на възраст от 2 години до 16 години.
Protopic маз не трябва да се използва при деца под 2-годишна възраст, докато не станат налични допълнителни данни.
Protopic маз трябва да се прилага на тънък слой върху засегнатите или обикновено засегнати участъци от кожата. Protopic маз може да се прилага върху всяка част на тялото, включително лицето, шията и огъванията, с изключение на лигавиците. Protopic маз не трябва да се прилага при запушване, тъй като този начин на приложение не е тестван при пациенти (вж. Точка 4.4).
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество, към макролидите като цяло или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
По време на прилагането на Protopic маз, излагането на кожата на слънчева светлина, както и ултравиолетова светлина (UV) в солариумите, UVB или UVA терапия в комбинация с псоралени (PUVA) трябва да бъдат сведени до минимум (вж. Точка 5.3). Лекарят трябва да посъветва пациента за подходяща защита от слънце, като например свеждане до минимум на излагането на слънце, използване на слънцезащитни продукти и покриване на кожата с подходящо облекло. Протопичният маз не трябва да се прилага върху лезии, които се считат за потенциално злокачествени или премалигнени.
Лекарят трябва да прецени всяка нова промяна, която настъпва в третираната зона и се различава от предишната екзема.
Употребата на такролимус маз не се препоръчва при пациенти с дефект на кожната бариера като синдром на Netherton, ламеларна ихтиоза, генерализирана еритродермия или кожни прояви.
Присадка срещу болест на домакина (GVHD). Тези кожни заболявания могат да увеличат системната абсорбция на такролимус. Перорално лечение с перорален такролимус също не се препоръчва. Съобщени са случаи на повишени нива на такролимус в кръвта при тези състояния по време на постмаркетинговия опит.
Трябва да се внимава, особено при деца, когато Protopic се прилага на пациенти с големи увреждания за дълъг период от време (вж. Точка 4.2).
По време на лечението с Protopic пациентите, особено децата, трябва да бъдат непрекъснато изследвани за отговор на лечението и необходимостта от продължаване на лечението. При педиатрични пациенти тази оценка трябва да включва спиране на Protopic след 12 месеца (вж. Точка 4.2).
Потенциалът за локална имуносупресия (с възможни прояви като инфекции или кожни злокачествени заболявания) е неизвестен дори след продължителни периоди (напр. В продължение на няколко години) (вж. Точка 5.1).
Protopic съдържа такролимус, инхибитор на калциневрин. При пациенти с трансплантация продължителното системно излагане на висока имуносупресия след системно приложение на инхибитори на калциневрин е свързано с повишен риск от разпространение на лимфоми или кожни злокачествени заболявания. Съобщавани са случаи на злокачествени заболявания, включително кожен (т.е. кожен Т-клетъчен лимфом) и други видове лимфоми и кожни тумори при пациенти, използващи такролимус маз (вж. Точка 4.8). Protopic не трябва да се използва при пациенти с вродени или придобити имунодефицити или при пациенти, получаващи имуносупресивни средства.
Не са установени значими системни нива на такролимус при пациенти с атопичен дерматит, лекувани с Protopic.
Лимфаденопатия се съобщава по-рядко в клинични проучвания (0,8%). Повечето от тези случаи са свързани с инфекции (кожа, дихателни пътища, зъби) и се управляват с подходящо антибиотично лечение. Трансплантираните пациенти, които имат имуносупресивен режим (напр. Системно приложение на такролимус), са изложени на повишен риск от развитие на лимфом. Пациентите, които развиват лимфаденопатия по време на лечението с Protopic, трябва да бъдат наблюдавани, докато то отзвучи. Наличието на лимфаденопатия в началото на лечението трябва да се изследва и да се държи под контрол. В случай на персистираща лимфаденопатия трябва да се определи нейната етиология. Трябва да се обмисли прекратяване на терапията с Protopic, ако етиологията на лимфаденопатията не може да бъде ясно установена или възникне остра инфекциозна мононуклеоза.
Ефикасността и безопасността на Protopic маз не са оценени при лечението на клинично инфектиран атопичен дерматит. Инфекциите, които се проявяват клинично на мястото на приложение, трябва да бъдат лекувани преди започване на терапия с маз Protopic. Пациентите с атопичен дерматит са предразположени към повърхностни кожни инфекции. Терапията с Protopic маз може да бъде свързана с повишен риск от фоликулит и херпесна вирусна инфекция (херпес симплекс дерматит [екзема херпетикум], херпес симплекс [херпес], варицелиформни изригвания на Капоши) (вж. Точка 4.8). При наличие на тези инфекции трябва да се оцени съотношението риск-полза на Protopic.
Омекотяващи мехлеми не трябва да се прилагат върху едни и същи части на тялото в рамките на 2 часа след прилагане на мазилото Protopic. Едновременната употреба на други локални препарати не е оценена. Също така няма опит с едновременната употреба на системно прилагани стероиди или имуносупресори.
Трябва да се внимава, когато се прилага Protopic, за да се избегне контакт с очите или лигавиците. В случай на случайно нанасяне върху тези части, мехлемът трябва да се избърше старателно и/или да се изплакне с вода.
Употребата на Protopic маз под оклузия не е проучена при пациенти. Не се препоръчва оклузивна превръзка.
Както при другите локално прилагани лекарства, пациентът трябва да си измие ръцете след приложението на лекарството, освен ако те не са включени в лечението.
Такролимус се метаболизира екстензивно от черния дроб и въпреки че концентрациите в кръвта са ниски след локално приложение, трябва да се внимава при прилагане на мехлем при пациенти с чернодробна недостатъчност (вж. Точка 5.2).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани официални проучвания за проследяване на взаимодействията на други лекарства с локално прилаган такролимус.
Такролимус не се метаболизира в човешката кожа, което показва, че няма потенциал за перкутанни взаимодействия, които биха могли да повлияят метаболизма на такролимус.
Системно прилаганият такролимус се метаболизира чрез чернодробен цитохром P450 3A4 (CYP3A4). Системната експозиция след локално приложение на такролимус маз е ниска (98,8%) и не е клинично значима.
След локално приложение на такролимус маз, такролимус се доставя селективно в кожата с минимална дифузия в системното кръвообращение.
Метаболизмът на такролимус в човешката кожа не се открива. Системно прилаганият такролимус се метаболизира в голяма степен от черния дроб чрез CYP3A4.
Интравенозно приложен такролимус има нисък клирънс. Средният общ клирънс е приблизително 2,25 l/h. Чернодробният клирънс на системно прилаган такролимус може да бъде по-нисък при пациенти с тежко чернодробно увреждане или при лица, приемащи едновременно лекарствени продукти, принадлежащи към мощни инхибитори на CYP3A4.
След многократно локално приложение на мехлема, средният полуживот на такролимус е 75 часа за възрастни и 65 часа за педиатричната популация.
Фармакокинетиката на такролимус след локално приложение е подобна на тази, съобщена при възрастни, с минимална системна експозиция и без данни за натрупване (вж. По-горе).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Токсичност при многократна доза и локална поносимост
Многократното локално приложение на такролимус маз или мехлемна основа върху плъхове, зайци и морски свинчета е свързано с леки дермални промени като еритем, оток и пъпна връв. Дългосрочната локална терапия с такролимус води до системна токсичност при плъхове, включително промени в бъбреците, панкреаса, очите и нервната система. Тези промени се дължат на високо системно излагане на гризачи в резултат на висока трансдермална абсорбция на такролимус. При женски морски свинчета се наблюдава само леко намалено наддаване на телесно тегло след прилагане на мехлем с висока концентрация на такролимус (3%). Зайците са особено чувствителни към интравенозно приложение на такролимус, обратими кардиотоксични ефекти.
Не in vitro или in vivo тестове потвърждават генотоксичния потенциал на такролимус.
При проучвания за канцерогенност при мишки (18 месеца) и плъхове (24 месеца) канцерогенният потенциал на такролимус не е бил.
При дермално проучване за канцерогенност при мишки в продължение на 24 месеца, лекувани с 0,1% мехлем, не са наблюдавани кожни тумори. В същото проучване е установена повишена честота на лимфоми в резултат на висока системна експозиция.
При проучвания за фотокарциногенност, такролимус маз и UV лъчение са били прилагани дълго време на мишки без албинос без косми. При животни, лекувани с такролимус маз, времето за поява на кожни тумори (плоскоклетъчен карцином) и броят на туморите са статистически значимо намалени. Не е ясно дали този ефект на такролимус се дължи на системна имуносупресия или локално действие. Рискът за хората не може да бъде напълно изключен, докато не стане известна възможността за локална имуносупресия по време на продължителна употреба на такролимус маз.
Ембрионална/фетална токсичност се наблюдава при плъхове и зайци, но само при дози, които са значително токсични за майката. Възрастните плъхове имат намалена сперматозоидна функция след високи подкожни дози такролимус.