Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2019/05774-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ondansetron B. Braun 2 mg/ml инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml инжекционен разтвор съдържа:
Ондансетрониев хлорид дихидрат, еквивалентен на 2 mg ондансетрон.
Всяка ампула, съдържаща 2 ml продукт, съдържа 4 mg ондансетрон.
Всяка ампула, съдържаща 4 ml продукт, съдържа 8 mg ондансетрон.
Помощно вещество с известен ефект:
1 ml инжекционен разтвор съдържа 3,34 mg натрий като натриев цитрат дихидрат и натриев хлорид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър и безцветен воден разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Възрастни
- Профилактика и лечение на гадене и повръщане, предизвикани от цитотоксична химиотерапия и лъчетерапия (CINV/RINV).
- Профилактика и лечение на постоперативно гадене и повръщане (PONV).
Педиатрична популация
- Потискане на гаденето и повръщането след химиотерапия (CINV - индуцирано от химиотерапия гадене и повръщане) при деца на възраст ≥ 6 месеца.
- Профилактика и лечение на постоперативно гадене и повръщане (PONV) при деца на възраст ≥ 1 месец.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ondansetron се предлага за перорално, парентерално и ректално приложение, което позволява гъвкав начин на приложение и дозиране. Това лекарство обаче е само за интравенозно или интрамускулно приложение.
Дозировка
Гадене и повръщане, предизвикано от химиотерапия и лъчетерапия
Еметогенен потенциал, t. j. Способността да предизвиква повръщане при лечението на рак зависи от дозировката и комбинацията от използваните химиотерапевтични и радиотерапевтични режими. Режимът на дозиране трябва да се определя от степента на способност на определени лекарства да предизвикват повръщане.
Диапазонът на дозите за ондансетрон инжекционен или инфузионен разтвор е 8-32 mg дневно и дозата е посочена по-подробно по-долу.
- Еметогенна химиотерапия и лъчетерапия
Препоръчителната интравенозна или интрамускулна доза ондансетрон е 8 mg, която се прилага чрез бавно инжектиране за поне 30 секунди или като кратка инфузия за повече от 15 минути непосредствено преди лечението.
Препоръчва се орално или ректално лечение за предпазване от забавено или продължително повръщане след първите 24 часа.
- Силно еметогенна химиотерапия
Доказано е, че ондансетрон е еднакво ефективен при следните интравенозни или интрамускулни режими на дозиране през първите 24 часа химиотерапия:
- Ondansetron може да се прилага като еднократна доза от 8 mg, приложена чрез бавна интравенозна или интрамускулна инжекция непосредствено преди химиотерапията.
- Дози ондансетрон, по-големи от 8 mg и до максимум 16 mg, могат да се разреждат само в 50-100 ml разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9% w/v) или друга съвместима течна инфузия (вж. Съвместимост с разтвори) използвани за инфузия в раздел 6.6) и инфузирани в продължение на минимум 15 минути. Еднократна доза, по-голяма от 16 mg, не трябва да се използва за повишаване на риска от дозозависимо удължаване на QT интервала (вж. Точки 4.4, 4.8 и 5.1).
- За силно еметогенна химиотерапия 8 mg ондансетрон може да се прилага чрез бавна интравенозна инжекция в продължение на поне 30 секунди или чрез интрамускулна инжекция или краткотрайна интравенозна инфузия в продължение на 15 минути непосредствено преди химиотерапията, последвано от две допълнителни интравенозни или интрамускулни дози от 8 mg четири с интервал от време или непрекъсната инфузия от 1 mg/час до 24 часа.
Ефикасността на ондансетрон при силно еметогенна химиотерапия може да бъде повишена чрез добавяне на единична интравенозна доза от 20 mg дексаметазон натриев фосфат, дадена преди химиотерапия.
Препоръчва се орално или ректално лечение за предпазване от забавено или продължително повръщане след първите 24 часа.
Потискане на гадене и повръщане след химиотерапия (CINV) при деца на възраст ≥ 6 месеца и юноши.
Дозата на CINV може да бъде изчислена въз основа на телесната повърхност (BSA) или телесното тегло; виж отдолу. В педиатрични клинични проучвания ондансетрон е прилаган чрез интравенозна инфузия, разреден в 25-50 ml физиологичен разтвор или друга съвместима течна инфузия (вж. Точка 6.6 - Инструкции за употреба и боравене) и приложен за минимум 15 минути. Дозите въз основа на теглото водят до по-високи общи дневни дози в сравнение с дозите, получени от телесната повърхност (точки 4.4 и 5.1).
Инжекциите на ондансетрон трябва да се разреждат с 5% глюкоза или 0,9% NaCl или друг съвместим инфузионен разтвор (вж. Точка 6.6) и да се прилагат интравенозно за минимум 15 минути.
Няма данни от контролирани клинични проучвания за употребата на ондансетрон за профилактика на забавено или продължително CINV при деца. Няма налични данни от клинични проучвания с ондансетрон при индуцирано от лъчетерапия гадене и повръщане при деца.
Дозировка по телесна повърхност (BSA):
Ondansetron трябва да се прилага непосредствено преди химиотерапията като еднократна интравенозна доза от 5 mg/m2. Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
Пероралното приложение може да започне след 12 часа и може да продължи до 5 дни (Таблица 1).
Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни, т.е. j. 32 mg.
Раздел. 1: Дозировка при химиотерапия, получена от телесната повърхност - за деца на възраст ≥ 6 месеца и юноши
| BSA | Ден 1 1 (а, б) | Ден 2 - 6 (б) |
| 2 | 5 mg/m 2 i.v. + 2 mg перорален разтвор след 12 часа. | 2 mg перорален разтвор на всеки 12 часа. |
| ≥ 0,6 m 2 | 5 mg/m 2 i.v. + 4 mg перорален разтвор или таблетка след 12 часа. | 4 mg перорален разтвор или таблетка на всеки 12 часа. |
| > 1,2 м 2 | 5 mg/m 2 i.v. или 8 mg i.v. + 8 mg перорален разтвор или таблетка след 12 часа. | 8 mg перорален разтвор или таблетка на всеки 12 часа. |
и Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
b Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни, т.е. j. 32 mg
Дозировка според телесното тегло:
Дозите въз основа на теглото водят до по-високи общи дневни дози в сравнение с дозите, получени от телесната повърхност (точки 4.4 и 5.1).
Ondansetron трябва да се прилага като единична интравенозна доза от 0,15 mg/kg непосредствено преди химиотерапията. Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg. Две допълнителни интравенозни дози трябва да се дават на интервали от 4 часа. Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни, т.е. j. 32 mg.
Пероралното приложение може да започне след 12 часа и може да продължи до 5 дни (Таблица 2).
Раздел. 2: Дозировка за химиотерапия на базата на тегло - за деца на възраст ≥ 6 месеца и юноши
| Телесно тегло | Ден 1 1 (а, б) | Ден 2 - 6 (б) |
| ≤ 10 кг | до 3 дози от 0,15 mg/kg на всеки 4 часа | 2 mg перорален разтвор на всеки 12 часа. |
| > 10 кг | до 3 дози от 0,15 mg/kg на всеки 4 часа | 4 mg перорален разтвор или таблетка на всеки 12 часа. |
и Интравенозната доза не трябва да надвишава 8 mg.
b Общата дневна доза не трябва да надвишава дозата за възрастни, т.е. j. 32 mg.
Всички интравенозни дози трябва да се разреждат в 50-100 ml физиологичен разтвор или друга съвместима течна инфузия (вж. Точка 6.6) и да се вливат за не по-малко от 15 минути.
При пациенти на възраст от 65 до 74 години ще се използва режимът на дозиране за възрастни.
При пациенти на възраст над 75 години началната интравенозна доза ондансетрон не трябва да надвишава 8 mg. Начална доза от 8 mg може да бъде последвана от две допълнителни интравенозни дози от 8 mg с интервал най-малко четири часа (вж. Точка 5.2).
Вижте също раздел "Специални групи пациенти".
Следоперативно гадене и повръщане (PONV)
За да се предотврати PONV, еднократна доза ондансетрон от 4 mg се прилага чрез интрамускулно или бавно интравенозно инжектиране по време на въвеждането на анестезия.
Лечение на вече разработена PONV
За лечение на вече съществуващ PONV се препоръчва единична доза от 4 mg чрез бавна интравенозна или интрамускулна инжекция.
Педиатрична популация: деца на възраст ≥ 1 месец и юноши
За да се предотврати PONV при педиатрични пациенти, подложени на операция под обща анестезия, се дава единична доза ондансетрон чрез бавна интравенозна инжекция (за поне 30 секунди) в доза от 0,1 mg/kg до максимум 4 mg преди, по време или след въвеждане на анестезия.
- PONV лечение след операция
За лечение на PONV при педиатрични пациенти, подложени на операция под обща анестезия, еднократна доза ондансетрон се прилага след операция чрез бавна интравенозна инжекция (за поне 30 секунди) в доза от 0,1 mg/kg до максимална доза от 4 mg .
Има ограничени данни за употребата на ондансетрон при профилактика и лечение на PONV при пациенти в напреднала възраст, но пациентите на възраст над 65 години, получаващи химиотерапия, понасят добре ондансетрон.
Вижте също раздел "Специални групи пациенти".
Специални групи пациенти
Пациенти с бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата, честотата на приложение или начина на приложение.
Пациенти с чернодробно увреждане
При пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане, клирънсът на ондансетрон е значително намален и серумният полуживот е значително удължен. При такива пациенти общата дневна доза не трябва да надвишава 8 mg.
Пациенти с лош метаболизъм на спартеин/дебризохин
Полуживотът на разграждане на ондансетрон е непроменен при пациенти с лош метаболизъм на спартеин и дебризохин. Следователно при такива пациенти многократното дозиране ще осигури същия ефект на лекарството, както при общата популация. Не е необходимо коригиране на дневната доза или честотата на приложение.
Интравенозно или интрамускулно приложение.
За интравенозно или интрамускулно инжектиране или за интравенозна инфузия след разреждане.
За инструкции относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към ондансетрон или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Едновременна употреба с апоморфин (вж. Точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Реакции на свръхчувствителност са съобщени при пациенти свръхчувствителни към други селективни 5-НТ3 рецепторни антагонисти.
Тъй като е известно, че ондансетрон удължава времето за преминаване на дебелото черво, пациентите със симптоми на подостър чревен запек трябва да бъдат наблюдавани след приложение.
Респираторните събития трябва да се лекуват симптоматично и трябва да им се обърне специално внимание от лекарите като предшественик на реакциите на свръхчувствителност.
Ондансетрон удължава QT интервала по дозозависим начин (вж. Клинична фармакология). Освен това са съобщени случаи на Torsade de Pointes в постмаркетинговия опит при пациенти, приемащи ондансетрон. Избягвайте ондансетрон при пациенти с вроден QT синдром. Ondansetron трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, които имат или могат да получат удължаване на QTc, включително пациенти с електролитен дисбаланс, застойна сърдечна недостатъчност, брадиаритмии или пациенти, приемащи други лекарства, които водят до удължаване на QT интервала или електролитни нарушения. Вижте раздел 4.5.
Хипокалиемията и хипомагнезиемията трябва да бъдат коригирани преди приложението на ондансетрон.
В постмаркетинговия опит са съобщени случаи, описващи пациенти със серотонинов синдром (включително променен психичен статус, автономна нестабилност и невромускулни аномалии) след едновременна употреба на ондансетрон и други серотонергични лекарства (включително селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRIs) и инхибитори на обратното поемане на бъбреците) .). Ако едновременното лечение на ондансетрон с други серотонинергични лекарствени продукти е клинично оправдано, се препоръчва подходящо наблюдение на пациента.
Предотвратяването на гадене или повръщане с ондансетрон при пациенти след тонзилектомия може да маскира проявите на окултно кървене. Следователно, такива пациенти трябва да бъдат внимателно наблюдавани след приложение на ондансетрон.
Педиатричните пациенти, получаващи ондансетрон в комбинация с хепатотоксични химиотерапевтични средства, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за чернодробно увреждане.
Индуцирано от химиотерапия гадене и повръщане (CINV)
Когато се изчислява дозата в mg/kg телесно тегло и когато се прилагат три дози на интервали от 4 часа, общата дневна доза ще бъде по-висока, отколкото когато се прилага единична доза от 5 mg/m², последвана от перорална доза. Сравнението на ефикасността на двата режима на дозиране не е било предмет на клинични изпитвания. Сравнението в проучването предполага подобна ефикасност и на двата режима (вж. Точка 5.1).
Това лекарство съдържа 3,34 mg натрий в 1 ml, което съответства на 0,2% от препоръчаната от СЗО максимална дневна доза от 2 g натрий за възрастен.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Няма доказателства, че ондансетрон индуцира или инхибира метаболизма на други лекарства, които се прилагат едновременно. Специфични проучвания показват, че ондансетрон не взаимодейства с алкохол, темазепам, фуроземид, алфентанил, трамадол (метаболизъм), морфин, лигнокаин, пропофол или тиопентал.
Трамадол упражнява частични аналгетични ефекти чрез серотонин-зависим механизъм. Ондансетронът, като 5HT3 рецепторен антагонист, има подозрителен ефект върху аналгетичния потенциал. Данните от малки проучвания показват още, че ондансетрон може да намали аналгетичния ефект на трамадол.
Лекарства, които инхибират цитохром Р-450
Ондансетрон се метаболизира от множество чернодробни цитохром P-450 ензими: CYP3A4, CYP2D6 и CYP1A2. Поради броя на метаболитните ензими, способни да метаболизират ондансетрон, ензимното инхибиране или намалената активност на един ензим (напр. Генетично дефицитен ензимен дефицит CYP2D6) обикновено се компенсира от други ензими и води до минимални или незначителни промени в общия клирънс на ондансетрон или дозата.
Повишен перорален клирънс на ондансетрон и намалени нива на ондансетрон в кръвта са наблюдавани при пациенти, лекувани с лекарства, които силно индуцират CYP3A4 (напр. Фенитоин, карбамазепин и рифампицин).
Удължаващи QT лекарства (напр. Антрациклини)
Приемът на ондансетрон с удължаващи QT лекарства може да доведе до по-нататъшно удължаване на QT интервала. Едновременната употреба на ондансетрон с кардиотоксични лекарства, напр. антрациклини (като доксорубицин, даунорубицин или трастузумаб), антибиотици (като еритромицин или кетоконазол), лекарства за аритмия (като амиодарон) и бета-блокери (като атенолол или тимолол) могат да увеличат риска от аритмии (точка 4.4).
Серотонергични лекарства (включително SSRIs и SNRIs)
Има постмаркетингови съобщения за пациенти със серотонинов синдром (включително променен психически статус, автономна нестабилност и невромускулни аномалии) след едновременна употреба на ондансетрон и други серотонинергични лекарства (включително SSRI и SNRI). (Вижте Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Едновременното приложение с апоморфин е противопоказано въз основа на съобщения за тежка хипотония и загуба на съзнание с ондансетрон и апоморфин хидрохлорид.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да обмислят използването на контрацепция.
Въз основа на човешкия опит от епидемиологични проучвания се подозира, че ондансетрон причинява орофациални малформации, когато се прилага през първия триместър на бременността.
В едно кохортно проучване, обхващащо 1,8 милиона бременни жени, употребата на ондансетрон през първия триместър е свързана с повишен риск от цепнатини в устата [3 допълнителни случая на 10 000 лекувани жени; коригиран относителен риск 1,24; (95% IS 1,03-1,48)].
В наличните епидемиологични проучвания на сърдечни малформации се съобщават противоречиви резултати.
Изследванията върху животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност.
Ondansetron не трябва да се използва през първия триместър на бременността.
Тестовете показват, че ондансетрон преминава в млякото на лактиращи животни (вж. Точка 5.3). Поради това се препоръчва майките, получаващи ондансетрон, да не кърмят бебетата си.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
При психомоторни тестове ондансетрон не влошава ефективността и не причинява седация. Не са предвидени нежелани ефекти върху ондансетрон от фармакологията на тези дейности.
Следователно Ondansetron B. Braun 2 mg/ml не повлиява или пренебрежимо влияе върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
В следващия раздел нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и честота, както следва: