върху способността шофиране

Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2015/02365-Z1B

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

1 таблетка съдържа 40 mg дротаверин хидрохлорид.

Помощно вещество с известен ефект: лактоза монохидрат.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Изпъкнали жълти таблетки с надпис „spa“ от едната страна.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

  • Спазми на гладката мускулатура, свързани със заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища: холелитиаза, холангиолитиаза, холецистит, холангит, перихолецистит, папилит.
  • Спазми на гладката мускулатура на бъбреците и пикочните пътища: нефролитиаза, уретеролитиаза, пиелит, цистит, тенезис на пикочния мехур.

Адювантно лечение за:

  • спастични състояния на стомашно-чревния тракт: язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит, сърдечни и пилорични спазми, ентерит, колит, спастичен колит със запек и метеоризъм при синдром на раздразнените черва,
  • напрежение главоболие,
  • гинекологични нарушения - дисменорея.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Обичайната дневна доза е 120 ─ 240 mg на 2 ─ 3 разделени дози.

Употребата на дротаверин при деца не е оценявана в клинични проучвания. Това лекарство е противопоказано при деца под 1-годишна възраст (вж. Точка 4.3).

4.3 Противопоказания

  • Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
  • Тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност.
  • Тежка сърдечна недостатъчност (синдром на ниска сърдечна честота).
  • Деца под 1 година.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Трябва да се внимава, когато се прилага лекарството за хипотония.

Това лекарство съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Употребата на дротаверин при деца не е оценявана в клинични проучвания. Това лекарство е противопоказано при деца под 1-годишна възраст (вж. Точка 4.3).

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Инхибитори на фосфодиестераза, напр. папаверин, намаляват антипаркинсоновия ефект на леводопа. Дротаверин може да намали антипаркинсоновия ефект на леводопа, като по този начин влошава тремора и сковаността.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Налични са само ограничени данни за експозирани бременности. Проучванията при животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на бременността или ембрионалното/феталното развитие (вж. Точка 5.3). Независимо от това, трябва да се внимава при предписване на бременни жени.

Екскрецията на дротаверин в млякото не е проучена при животни. Поради това употребата на дротаверин по време на кърмене не се препоръчва.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не е доказано, че пероралното приложение на препоръчителните терапевтични дози влияе върху способността за шофиране или работа с машини. В случай на опит с някакви нежелани реакции, въздействието върху способността за шофиране и работа с машини трябва да се разглежда индивидуално.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Следните нежелани реакции са класифицирани според системо-органната класа и се основават на честотата:

много чести (≥ 1/10),

чести (≥ 1/100 до 2+ - калмодулинът и неактивната форма на MLCK поддържа мускулите отпуснати. cAMP също влияе върху нивата на цитоплазматичните Са 2+, като стимулира транспортирането на калциеви йони до извънклетъчното пространство и до саркоплазмения ретикулум. калциевите йони чрез сАМР обяснява неговите антагонистични ефекти на калция.

In vitro той инхибира дротаверин PDE IV, но не и изоензимите PDE III и PDE V. PDE IV изглежда е ензим, отговорен за намаляване на контрактилитета на гладката мускулатура, което предполага, че селективните PDE IV инхибитори могат да бъдат ефективни при лечението на хипермоторика и много заболявания, свързани със спастични състояния.стомашно-чревен тракт.

Ензимът, отговорен за хидролизата на сАМР в сърдечно-съдовите мускули, е предимно PDE III, което обяснява защо дротаверинът е ефективен спазмолитик без терапевтични ефекти върху сърдечно-съдовата система и сериозни сърдечно-съдови странични ефекти.

5.2 Фармакокинетични свойства

При хората пиковите плазмени концентрации на дротаверин се достигат след приблизително 45-60 минути, което показва бързо усвояване на дротаверин. Доза от 37 mg дротаверин се прилага перорално в 20 ml воден разтвор. Въз основа на измервания на радиоактивността е установено почти пълно усвояване. Максималната плазмена концентрация се достига 45 ─ 90 минути след приложение, полуживотът на абсорбция е 12 минути. След перорално приложение на 80 mg дротаверин хидрохлорид, пиковите плазмени концентрации (136 - 320 ng/ml) се достигат след 2 часа.

Дротаверинът и/или неговите метаболити почти не преминават плацентарната бариера.

In vitro дротаверинът се свързва силно (95-98%) с плазмените протеини, главно албумин, γ- и β-глобулини и α- (HDL) -липопротеини.

Дротаверинът се метаболизира почти напълно чрез О-деетилиране до монофенолни съединения. Тези метаболити бързо се конюгират с глюкуронова киселина. Основният метаболит е 4'-диетилдротаверин. Намерени са също 6'-деетилдротаверин и 4'-деетилдротаверин.

Drotaverine претърпява чернодробен метаболизъм при първо преминаване при хора и само 65% от дозата постъпва в системната циркулация непроменена.

За определяне на фармакокинетичните параметри при хората е използван модел с 2 отделения.

Крайният полуживот на дротаверин е 16 ─ 22 часа.

В продължение на 168 часа след i. в. приблизително 41-45% се екскретира с урината, 31-36% с фекалиите. Друго проучване установи, че 54-73% от дротаверина се екскретира с урината и само 10-32% с фекалиите.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Предклиничните данни не показват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, генотоксичност и репродуктивна токсичност:

  • Въз основа на проучвания in vitro и in vivo, дротаверин не предизвиква забавяне на камерната реполяризация.
  • Дротаверинът е лишен от генотоксичен потенциал в редица проучвания за мутагенност in vitro и in vivo, т.е. j. в теста на Ames, в теста за миши лимфом и в микронуклеуса при плъхове.
  • Дротаверин не влияе върху плодовитостта на плъховете или ембрионалното/феталното развитие при плъхове и зайци.

Резултатите, получени в експериментите с мишки албиноси, са обобщени в следната таблица:

Съединение LD50 (mg/kg)
i. в. с. ° С. стр. относно.
папаверин 31,0 290,0 > 2000,0
перпарин 27,0 > 1,000,0 > 3000,0
дротаверин
(изодихидроперпарин)
19,0 95,0 1 000,0

Таблицата показва, че най-голямата разлика между острата токсичност на наблюдаваните производни на изохинолин е в случай на подкожно приложение, това вероятно се дължи на по-лесното усвояване на хидратирани производни.

Хронична токсичност и тератогенност

Дротаверин се прилага перорално в дози от 8-16 mg/kg в продължение на четири месеца на кучета и плъхове, като животните са разделени на две групи. Нито едно от животните не е имало аномалии по време на проучването. Хистологичната оценка в края на проучването не показва данни за токсичност. Когато дротаверин се прилага на бременни женски плъхове, те раждат нормални малки в обичайното време.

В друго проучване дротаверин се прилага перорално в 6 повторни дози от 10 mg/kg/ден между 7 и 12 ден при бременни женски F1 поколение плъхове R-Amsterdam без неблагоприятни ефекти върху плода; не е открит случай на смърт или малформация.

Тези данни предполагат, че дротаверинът няма тератогенни или ембриотоксични ефекти.

Дротаверинът също е проучен за ембриотоксичност и тератогенност при плъхове албиноси Wistar и морски свинчета. Не са открити разлики в сравнение с контролната група животни, на които не е даван дротаверин. Броят на ражданията остава нормален и не са открити малформации; тези данни са валидни и за второто поколение на тези експериментални животни и следователно дротаверинът може да се счита за безопасен по отношение на ембриотоксичността и тератогенността при животните.

Други резултати, получени при плъхове, също са в съгласие с горните данни.