Приложение №. 2 към уведомлението за промяна, ев. №: 2017/06430-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка твърда капсула съдържа 2,5 mg индапамид.
Помощно вещество с известен ефект: лактоза монохидрат 10,4 mg на твърда капсула.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Твърди желатинови капсули с бяло дъно и син връх.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Индапамид е показан за лечение на артериална хипертония при възрастни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дневната доза е 1 капсула (2,5 mg), приета сутрин. Капсулите се поглъщат неварени и се приемат с вода.
4.3 Противопоказания
- свръхчувствителност към индапамид, сулфонамиди или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- тежко чернодробно увреждане
- бременност и кърмене
- тежка бъбречна недостатъчност
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При чернодробно увреждане тиазидните диуретици могат да причинят чернодробна енцефалопатия. В този случай диуретиците трябва да бъдат прекратени незабавно.
Нива на натрий в плазмата:
Нивата на натрий трябва да се определят преди започване на терапията и след това да се наблюдават на редовни интервали. Всяко диуретично лечение може да бъде придружено от хипонатриемия, понякога с много сериозни последици, а намаляването на нивото на натрий може да бъде съвсем асимптоматично в началото. Поради това е необходимо редовно наблюдение, по-често при пациенти в напреднала възраст и хора с цироза.
Плазмени нива на калий:
Дългосрочното приложение на тиазид и подобни диуретици крие риск от изчерпване на калия при хипокалиемия. Хипокалиемията (по-малко от 3,4 mmol/l) трябва да се предотвратява при възрастни хора, хора с недохранване и пациенти, приемащи редица други лекарства едновременно, при пациенти с цироза с подуване и асцит, при хора с коронарна артериална болест и при пациенти със сърдечна недостатъчност, тъй като са изложени на риск от развитие на аритмии (хипокалиемията увеличава токсичните ефекти на препаратите на дигиталис върху сърцето. Хората с дълъг QT интервал, независимо от вродения или ятрогенен произход, също са изложени на риск. трябва да се извърши първото изследване на калий през първата седмица след започване на лечението.Ако се установи хипокалиемия, трябва да се вземат подходящи мерки.
Плазмени нива на калций:
Тиазидите и подобни диуретици могат да намалят отделянето на калций в урината, което може да причини леко и преходно повишаване на нивата на калций в плазмата. Истинската хиперкалциемия може да е резултат от неоткрит преди хиперпаратиреоидизъм. В този случай лечението трябва да се прекрати, докато се изследва функцията на паращитовидната жлеза.
Ниво на кръвната захар:
Необходимо е редовно проследяване на кръвната захар при пациенти с диабет, особено при пациенти с хипокалиемия.
Ниво на пикочна киселина:
Пациентите с повишени нива на пикочна киселина могат да получат пристъп на подагра, поради което дозата трябва да се коригира в съответствие с текущите плазмени нива.
Тиазидите и подобни диуретици са напълно ефективни само при нормална или минимално намалена бъбречна функция (плазмен креатинин под 25 mg/l, т.е. 220 µmol/l при възрастни). Индуцираната от лечението диуретична хиповолемия, дължаща се на редуциращия лечението диуретик, намалява гломерулната филтрация с възможно повишаване на плазмените нива на урея и креатинин.
За хората с нормална бъбречна функция тази преходна функционална бъбречна недостатъчност няма последствия, но може допълнително да изостри съществуващата бъбречна недостатъчност.
Индапамид може да причини положителност на допинг теста.
Лекарството съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Повишени плазмени нива на литий с признаци на предозиране, напр. на несолена диета (намалена екскреция на литий с урината). Ако обаче са необходими диуретици, плазмените нива на литий трябва да се наблюдават внимателно и да се направят подходящи корекции.
Някои вещества в други лекарства (астемизол, еритромицин, терфенадин, винкамин), прилагани с индапамид, могат да причинят torsades de pointes със съпътстваща хипокалиемия и брадикардия и съществуващо удължаване на QT интервала.
Комбинации, изискващи специални грижи:
Нестероидните противовъзпалителни лекарства (системни) и високите дози салицилат могат да намалят антихипертензивния ефект на индапамид. Дехидратираните пациенти са изложени на риск от остра бъбречна недостатъчност (намалена скорост на гломерулна филтрация). Необходимо е да се напоява пациента, да се наблюдава бъбречната функция в началото на лечението. Амфотерицин В (iv), глюкокортикоиди и минералокортикоиди (системни), стимулиращи (дразнещи) лаксативи могат да причинят хипокалиемия (адитивен ефект). Плазмените нива на калий трябва да се наблюдават и коригират, ако е необходимо, особено при съпътстваща терапия с дигиталис.
Баклофен повишава антихипертензивния ефект. Необходимо е да се напоява пациента, да се наблюдава бъбречната функция в началото на лечението.
При пациенти, приемащи дигиталис, настоящата хипокалиемия може да увеличи риска от токсични ефекти на дигиталис. В тези случаи трябва да се наблюдават плазмените нива на калий и ЕКГ и лечението да се преоцени, ако е необходимо.
Калий-съхраняващи диуретици (амилорид, спиронолактон, триамтерен): тези рационални комбинации, полезни при някои пациенти, не изключват възможността за хипокалиемия или, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност или диабет, хиперкалиемия. Необходимо е да се наблюдават плазмените нива на калий, ако е необходимо ЕКГ, респ. преоценете лечението.
Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) представляват риск от внезапна хипотония или остра бъбречна недостатъчност в началото на лечението и при съпътстващо изчерпване на натрия (особено при пациенти със стеноза на бъбречната артерия).
При есенциална хипертония, където предишната диуретична терапия може да е причинила изчерпване на натрия, се препоръчва диуретикът да се прекрати 3 дни преди започване на терапията с ACE инхибитор.
При хронична сърдечна недостатъчност, когато се използва комбинация от индапамид и АСЕ инхибитор, трябва да се започне много ниска доза от АСЕ инхибитора едновременно с ниски дози диуретик. Във всеки случай, бъбречната функция (плазмените нива на креатинин) трябва да се проследява през първите седмици на терапия с АСЕ инхибитор.
Когато се приема едновременно антиаритмици Ia (хинидин, дизопирамид) и III (амиодарон, бретилиум, соталол), трябва да се има предвид рискът от "torsades de pointes" (хипокалиемия, брадикардия и съществуващите дългосрочни QT интервали са предразполагащи фактори) .
Съществува риск от лактатна ацидоза с метформин поради възможно бъбречно увреждане по отношение на диуретиците (най-често момчета). Препоръчва се метформин да не се използва, ако плазмените нива на креатинин надвишават 15 mg/l (135 µmol/l) при мъжете и 12 mg/l (110 µmol/l) при жените.
Високите дози йодирани контрастни вещества в комбинация с индапамид и съпътстваща дехидратация увеличават риска от остра бъбречна недостатъчност.
Имипраминовите (трициклични) антидепресанти и невролептиците повишават антихипертензивния ефект и риска от ортостатична хипотония (адитивен ефект).
Трябва да се имат предвид калциевите соли поради риска от хиперкалциемия поради намалена екскреция на калций в урината.
Циклоспоринът представлява риск от повишаване на плазмените нива на креатинин, без да се променят нивата на циркулиращия циклоспорин (дори без изчерпване на вода/натрий).
Кортикостероидите могат да намалят антихипертензивния ефект поради задържане на вода/натрий.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
По принцип диуретиците не се дават на жени по време на бременност. Те никога не трябва да се използват за лечение на физиологично подуване по време на бременност. Диуретиците могат да причинят фетоплацентарна исхемия, която застрашава растежа на плода. Индапамид се екскретира в кърмата и кърменето трябва да се преустанови.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Indap обикновено не засяга вниманието. В отделни случаи, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертензивни средства, поради намаляването на кръвното налягане, това може да причини намаляване на вниманието и по този начин способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Повечето нежелани реакции, засягащи клиничния или лабораторния контрол, зависят от дозата. Рядко могат да се появят гадене, запек, сухота в устата, световъртеж, умора, парестезия, главоболие. В повечето случаи те реагират благоприятно на намаляване на дозата.
Панкреатитът е много рядък.
Хората с предразположение към алергични и астматични реакции могат да получат реакции на свръхчувствителност, особено дерматологични.
В случай на съществуващ остър дисеминиран лупус еритематозус, съществува риск от влошаване на състоянието, макулопапулозен обрив, пурпура.
Чернодробното увреждане може да доведе до енцефалопатия (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Индапамид може също да повлияе на лабораторните параметри по отношение на изчерпването на калия, което води до хипокалиемия в особено рисковите групи (вж. Точка 4.4), хипонатриемия с хиповолемия, водеща до дехидратация и ортостатична хипотония.
В терапевтични проучвания се наблюдава хипокалиемия (плазмени нива на калий под 3,4 mmol/l при 25% от пациентите и по-малко от 3,2 mmol/l при 10% от пациентите) след лечение в продължение на 4 до 6 седмици. След 12 седмици лечение средното намаление на плазмените нива на калий е 0,41 mmol/l.
Съпътстващата загуба на хлоридни йони може да причини вторична метаболитна алкалоза. Честотата и интензивността на този ефект са ниски.
Повишените плазмени нива на пикочна киселина и кръвната захар по време на лечението са предпоставка за много внимателното индикиране на тези диуретици при пациенти с подагра или диабет.
Рядко могат да се появят хематологични нарушения (тромбоцитопения, левкопения, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия).
Много рядко може да се появи хиперкалциемия.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Установено е, че индапамид няма токсични ефекти до доза от 40 mg, т.е. 27 пъти терапевтичната доза. Проявите на остро отравяне се дължат на хиповолемия (хипонатриемия, хипокалиемия). Клинично могат да се появят гадене, повръщане, хипотония, конвулсии, световъртеж, сънливост, объркване, полиурия или лиурия или дори анурия (поради хиповолемия).
Първоначалните мерки включват бързо елиминиране на погълната субстанция (и) чрез стомашна промивка или прилагане на активен въглен с последващо възстановяване на водния и електролитния баланс в специализирано медицинско заведение.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: диуретици, само сулфонамиди
ATC код: C03BA11
Индапамид е сулфонамидно производно с индолов пръстен, фармакологично подобно на тиазидните диуретици, което действа чрез инхибиране на реабсорбцията на натрий в разреждащия сегмент на кората. Увеличава отделянето на натрий и хлорид с урината и в по-малка степен отделянето на калий и магнезий, като по този начин увеличава обема на произведената урина, има антихипертензивен ефект.
Антихипертензивната ефикасност продължава при пациенти с хипертония с анефрия.
Както при другите диуретици, съдовият механизъм на действие на индапамид включва:
Намалена контрактилност на гладкомускулните влакна в съдовата стена, свързана с промени в трансмембранния йонен обмен (особено калций).
Стимулиране на синтеза на простагландин PGE2 и простациклин PGI2 (вазодилататор и инхибитор на агрегацията на тромбоцитите).
Индапамид намалява хипертрофията на лявата камера.
При тиазидните и подобни диуретици терапевтичният ефект вече не се увеличава над определена доза, докато страничните ефекти се задълбочават допълнително. Следователно, в случай на неефективно лечение, вече не е възможно допълнително увеличаване на дозата.
При пациенти с хипертония краткосрочните, средносрочните и дългосрочните наблюдения показват, че индапамид не пречи на метаболизма на липидите (триглицериди, LDL-холестерол, HDI-холестерол), захари (дори при диабетици с хипертония).
5.2 Фармакокинетични свойства
Бионаличността на индапамид е висока (93%).
Времето, необходимо за достигане на максимална серумна концентрация (Tmax), е между 1-2 часа. след доза от 2,5 mg.
Повече от 75% от индапамид се свързва с плазмените протеини.
Плазменият полуживот на елиминиране е 14 до 24 часа (средно 18 часа).
Многократното приложение на индапамид повишава плазмените концентрации в стационарно състояние в сравнение с единична доза. Стационарното състояние остава стабилно и не настъпва натрупване.
60-80% от приложената доза се екскретира през бъбреците. Индапамид се екскретира предимно като метаболити. 5% се екскретира непроменен.
При бъбречна недостатъчност фармакокинетичните параметри не се променят.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Токсикологичните експериментални находки са много благоприятни с индапамид. Острите токсични симптоми се индуцират до мегадози, леталната доза е 300 - 1000 mg/kg телесно тегло, подостра токсичност в продължение на три месеца при перорално дозиране започва при плъхове в доза от 1000 mg, хроничната токсичност при 30 mg се причинява от хипокалиемия. Тестването за мутагенност, канцерогенност, репродуктивна токсичност доведе до отрицателни находки.