Приложение № 1 към уведомлението за промяна, регистрационен номер: 2019/04682-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Haemate P 500 IU FVIII: C/1200 IU VWF: Rco
прах и разтворител за инжекционен/инфузионен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един флакон Haemate P 500 IU FVIII: C/1200 IU VWF: Rco съдържа:
500 IU човешки коагулационен фактор VIII (FVIII),
1200 IU човешки фактор на фон Вилебранд (VWF).
Haemate P 500 IU FVIII: C/1200 IU VWF: Rco след разтваряне с 10 ml вода за инжекции съдържа 50 IU/ml FVIII и 120 IU/ml VWF.
Ефективността на FVIII (IU) се определя чрез хромогенен тест в съответствие с Европейската фармакопея. Специфичната активност на FVIII в Haemate P е приблизително 2-6 IU FVIII/mg протеин.
Ефикасността на VWF (IU) се оценява чрез активността на ристоцетиновия кофактор (VWF: RCo) в сравнение с международния стандарт за концентрати на фактор на фон Вилебранд (СЗО). Специфичната активност на VWF в Haemate P е приблизително 5 - 17 IU VWF: RCo/mg протеин.
Haemate P се произвежда от плазмата на човешки донори.
Помощно вещество с известен ефект:
Haemate P 500 IU FVIII: C/1200 IU VWF: Rco - приблизително 113 mmol/l (2,6 mg/ml)
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах и разтворител за инжекционен/инфузионен разтвор.
Бял прах и бистър, безцветен разтворител за инжекционен/инфузионен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Болест на фон Вилебранд (VWD)
Профилактика и лечение на кръвоизлив или кървене по време на операция, когато лечението само с десмопресин (DDAVP) е неефективно или противопоказано.
Хемофилия А (вроден дефицит на фактор VIII)
Профилактика и лечение на кървене при пациенти с хемофилия.
Това лекарство се използва за лечение на придобит дефицит на фактор VIII и за лечение на пациенти с антитела срещу фактор VIII.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението на VWD и хемофилия А трябва да се наблюдава от лекар с опит в лечението на нарушения на хемостазата.
Дозировка
Болест на фон Вилебранд:
Важно е да се изчисли дозата, в IU, специфична за VWF: RCo.
1 IU/kg VWF: RCo обикновено увеличава циркулиращия VWF: RCo с 0,02 IU/ml (2%).
VWF: RCo> 0,6 IU/ml (60%) и FVIII: C> 0,4 IU/ml (40%) трябва да бъдат постигнати.
За постигане на хемостаза обикновено се препоръчват 40-80 IU/kg фактор на von Willebrand (VWF: RCo) и 20-40 IU/kg телесно тегло FVIII: C.
Началната доза на фактор на von Willebrand трябва да бъде 80 IU/kg, особено при пациенти с тип 3 на болестта на von Willebrand, където са необходими по-високи дози за поддържане на адекватни нива от другите видове болест на von Willebrand.
Предотвратяване на кръвоизлив в случай на операция или тежка травма:
За да се предотврати масивно кървене по време или след операцията, инжекцията трябва да се направи 1 или 2 часа преди операцията.
Подходящата доза трябва да се дава на всеки 12 - 24 часа. Дозата и продължителността на лечението зависят от клиничното състояние на пациента, вида и тежестта на кървенето и нивата както на VWF: RCo, така и на FVIII: C.
Когато използва лекарство, съдържащо VWF като лекарство, лекуващият лекар трябва да знае, че продължаването на лечението може да причини прекомерно повишаване на нивата на FVIII: C. След 24-48 часа лечение трябва да се обмисли намаляване на дозата и/или удължаване на дозовия интервал, за да се избегне неконтролирано увеличение на FVIII: C.
Дозировката за деца зависи от телесното тегло и следователно се извлича от същите правила като за възрастни. Честотата на приложение в отделни случаи трябва да бъде фокусирана върху клиничния ефект.
Важно е да се изчисли дозата, в IU, специфична за FVIII: C.
По време на лечението се препоръчва нивата на фактор VIII да се определят по подходящ начин, за да се помогне при определяне на дозата, която трябва да се приложи и честотата на инфузиите. Отговорът на фактор VIII може да варира при всеки пациент, като се постигат различни нива in vivo и различен полуживот. При пациенти с поднормено тегло или с наднормено тегло е необходимо коригиране на дозата въз основа на телесното тегло. Особено в случай на големи хирургични процедури е необходимо внимателно да се наблюдава заместващото лечение чрез анализ на коагулацията (активност на плазмен фактор VIII).
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за развитието на антитела срещу фактор VIII в тялото им. Вижте също точка 4.4.
Дозата и продължителността на заместващата терапия зависят от тежестта на дефицита на фактор VIII, от мястото и степента на кървене и от клиничното състояние на пациента.
Броят на приложените единици фактор VIII се изразява в международни единици (IU), които са съпоставени с настоящия стандарт на Световната здравна организация (СЗО) за лекарствени продукти с концентрат на фактор VIII. Активността на плазмен фактор VIII се изразява или като процент (спрямо нормалната човешка плазма) или за предпочитане в IU (спрямо международния стандарт за плазмен фактор VIII).
1 IU активност на фактор VIII е еквивалентно на това количество фактор VIII в един ml нормална човешка плазма.
Изчисляването на необходимата доза фактор VIII се основава на емпиричното предположение, че прилагането на 1 IU фактор VIII на kg телесно тегло увеличава активността на плазмения фактор VIII с около 2% (2 IU/dl) от нормалната активност. Необходимата доза се определя съгласно следната формула:
Необходими единици = телесно тегло (kg) x необходимо увеличение на FVIII (% или IU/dl) x 0,5
Количеството, което трябва да се приложи, и честотата на приложение винаги трябва да бъдат насочени към клинична ефикасност в отделни случаи.
При последващи хеморагични събития активността на фактор VIII не трябва да пада под определеното ниво на плазмена активност (в% от нормалното или IU/dl) през съответния период. Следната таблица може да се използва като ръководство за определяне на дозата при хеморагични събития и хирургични процедури:
| Степен на кървене/ Вид хирургична процедура | Необходимо ниво фактор VIII (% или IU/dl) | Честота на дозиране (часове)/Продължителност на терапията (дни) |
| Кървене | ||
| Иницииране на хемартроза, кървене в мускулите или устната кухина | 20 - 40 | Повторете приложението на всеки 12-24 часа. Поне 1 ден, докато кървенето спре, което води до облекчаване на болката или излекуване. |
| По-обширна хемартроза, мускулно кървене или хематом | 30 - 60 | Повторете инфузията на всеки 12 - 24 часа, в продължение на 3 - 4 или повече дни, докато болката и острата слабост отшумят. |
| Кървене, застрашаващо живота | 60 - 100 | Повторете инфузията на всеки 8 - 24 часа, докато животозастрашаващата изчезне |
| Хирургични процедури | ||
| Незначителна хирургия, включително екстракция на зъби | 30 - 60 | На всеки 24 часа, поне 1 ден, до излекуване. |
| Основни хирургични процедури | 80 - 100 (преди и след операцията) | Повтаряйте инфузията на всеки 8-24 часа, докато раната заздрави задоволително, след това продължете лечението поне 7 дни и поддържайте активността на фактор VIII между 30% - 60% (IU/dl). |
За дългосрочна профилактика на кървене при пациенти с тежка хемофилия А, дози от 20 до 40 IU фактор VIII на kg телесно тегло трябва да се дават на интервали от 2 до 3 дни. В някои случаи, особено при по-млади пациенти, може да са необходими по-кратки интервали на дозиране или по-високи дози.
Няма налични данни от клинични проучвания за дозирането на Haemate P при деца.
Начин на приложение
За интравенозно приложение.
Пригответе продукта, както е описано в раздел 6.6. Разтвореният продукт трябва да се затопли до стайна или телесна температура преди приложение. Той трябва да се прилага бавно интравенозно със скорост, подходяща за пациента. Ако лекарството вече е изтеглено в спринцовката, то трябва да се използва незабавно.
В случай на приложение в големи количества, факторът може да се прилага чрез инфузия. За тази цел разтвореното лекарство се приема в одобрен инфузионен комплект.
Скоростта на инжектиране или инфузия не трябва да надвишава 4 ml на минута. Наблюдавайте пациента за незабавни реакции. Ако възникне някаква реакция с Haemate P, скоростта на инфузия трябва да бъде намалена или прекратена в зависимост от клиничното състояние на пациента (вж. Точка 4.4).
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на прилагания лекарствен продукт трябва да бъдат ясно записани.
Възможни са реакции на свръхчувствителност. Ако се появят симптоми на свръхчувствителност, пациентите трябва да бъдат инструктирани незабавно да прекратят приема на лекарството и да се свържат с техния лекар. Пациентите трябва да бъдат информирани за първоначалните признаци на реакции на свръхчувствителност като уртикария, генерализирана уртикария, стягане в гърдите, хрипове, хипотония и анафилаксия.
В случай на шок трябва да се следват общи медицински процедури за лечение на шок.
Haemate P 500 IU FVIII/1200 IU VWF съдържа 26 mg натрий на флакон, което съответства на 1,3% от максималния дневен прием на 2 g натрий, препоръчан от СЗО за възрастни.
Болест на фон Вилебранд
Пациентите с известни клинични или лабораторни рискови фактори (напр. Периоперативни без тромбопрофилактика, липса на ранна подвижност, затлъстяване, предозиране, рак) са изложени на риск от тромботични събития, включително белодробна емболия. Поради това тези рискови пациенти трябва да бъдат наблюдавани за ранни признаци на тромбоза. Профилактиката срещу венозна тромбоемболия трябва да започне съгласно настоящите препоръки.
Когато се използва лекарство, съдържащо фактор на фон Вилебранд, лекуващият лекар трябва да знае, че продължаването на лечението може да причини прекомерно повишаване на FVIII: C. При пациенти, лекувани с VWF с FVIII-съдържащи лекарствени продукти, трябва да се проследяват плазмените нива на FVIII: C, за да се избегнат прекомерни плазмени нива на FVIII: C, които могат да увеличат риска от тромботични събития, и трябва да се започнат антитромботични мерки.
Неутрализиращи антитела (инхибитори) към VWF могат да се развият при пациенти с VWD, особено тип 3. Ако очакваните плазмени нива на VWF: RCo активност не се постигнат или ако кървенето не се контролира с избрани дози, трябва да се извърши подходящ анализ, за да се определи наличието на VWF инхибитор. При пациенти с високи нива на инхибитори лечението може да не е ефективно и трябва да се обмислят други терапевтични възможности.
Хемофилия А
Известно усложнение при лечението на лица с хемофилия А е развитието на неутрализиращи антитела срещу фактор VIII (инхибитори). Тези инхибитори обикновено са IgG имуноглобулини, насочени срещу прокоагулантна активност на фактор VIII, които се определят количествено в единици Bethesda (BU) на ml плазма с помощта на модифициран анализ. Рискът от развитие на инхибитори корелира с тежестта на заболяването, както и с експозицията на фактор VIII, този риск е най-висок през първите 50 дни от експозицията, но продължава през целия живот, въпреки че рискът е по-рядък.
Клиничното значение на образуването на инхибитор ще зависи от титъра на инхибитора, с по-нисък риск от недостатъчен клиничен отговор за инхибитори с нисък титър, които присъстват временно или остават трайно ниски, отколкото за инхибитори с висок титър.
По принцип всички пациенти, лекувани с лекарства за коагулационен фактор VIII, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за развитието на инхибитори чрез подходящи клинични наблюдения и лабораторни тестове. Ако очакваните плазмени нива на активност на фактор VIII не са постигнати или ако кървенето не се контролира с подходяща доза, трябва да се направи изследване за наличие на инхибитори на фактор VIII. При пациенти с високи нива на инхибитор терапията с фактор VIII може да не е ефективна и трябва да се обмислят други възможности за лечение. Лечението на такива пациенти трябва да се ръководи от лекари с опит в лечението на хемофилия и инхибитори на фактор VIII.
При пациенти със сърдечно-съдови рискови фактори заместващата терапия с FVIII може да увеличи съществуващия риск от развитие на сърдечно-съдови събития.
Усложнения, свързани с поставен катетър
Ако е необходимо устройство за централен венозен достъп (CVAD), трябва да се имат предвид всички свързани рискове, включително локални инфекции, бактериемия и катетърна тромбоза на място.
Стандартните мерки за предотвратяване на инфекции, произтичащи от употребата на лекарствени продукти, приготвени от човешка кръв или плазма, включват подбор на донори, контрол на отделни проби и обединени плазмени единици за специфични маркери на инфекция и ефективни производствени стъпки за инактивиране/премахване на вируси. Независимо от това, възможността за предаване на инфекциозни агенти не може да бъде напълно изключена, ако лекарствените продукти се прилагат от човешка кръв или плазма. Това се отнася и за неизвестни или нови вируси или патогени.
Предприетите мерки се считат за ефективни за вируси с обвивка, като вирус на човешка имунна недостатъчност (HIV), вирус на хепатит B (HBV) и вирус на хепатит C (HCV) и за вирус без обвивка на хепатит А (HAV).
Предприетите мерки могат да имат ограничена ефективност за вируси без обвивка като парвовирус В19.
Инфекцията с парвовирус В19 може да бъде тежка при бременни жени (фетална инфекция) и при лица с отслабена имунна система или такива с повишена еритропоеза (напр. Хемолитична анемия).
Ваксинация срещу жълтеница (хепатит А и В) трябва да се има предвид при пациенти с редовна или многократна употреба на лекарства, получени от FVIII/VWF, получени от човешка плазма.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с VWF и FVIII с други лекарства.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Не са провеждани проучвания за репродукция на животни с Haemate P.
Болест на фон Вилебранд
При болестта на фон Вилебранд, поради автозомно наследяване, ситуацията е различна. Жените са по-изложени на риск от мъжете, защото са изложени на риск от кървене по време на менструация, бременност, раждане и раждане на дете и гинекологични усложнения. Въз основа на постмаркетинговите констатации, заместването на VWF се препоръчва за лечение и профилактика на остро кървене. Няма налични клинични проучвания относно употребата на VWF в заместителна терапия по време на бременност и кърмене.
Хемофилия А
Няма опит по отношение на лечението по време на бременност и кърмене поради рядката поява на хемофилия А при жените.
Следователно, VWF и FVIII трябва да се използват по време на бременност и кърмене само ако са ясно посочени.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Haemate P няма влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Следните нежелани реакции се основават на доклади от постмаркетингови проучвания.
Резюме на защитния профил:
Следните нежелани реакции могат да се появят при възрастни и юноши по време на лечението с Haemate P.
Свръхчувствителност или алергични реакции, тромбоемболични събития и треска. Освен това могат да се генерират инхибитори на FVIII и VWF.
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблицата по-долу е по системен орган клас MedDRA.
Честотите са оценени в съответствие със следните конвенции: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 за контакт Условия за ползване Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки