Одобрен текст на разрешението за употреба, ev. Номер: 2017/06791-REG
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Фуроземид Ксантис 40 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 40 mg фуроземид.
Помощно вещество с известен ефект: 84,125 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели до почти бели, кръгли, двойноизпъкнали таблетки, с делителна черта от едната страна, с диаметър 7 mm.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Furosemide Xantis е показан за лечение на:
- вторичен оток при сърдечно или чернодробно заболяване
- вторичен оток при бъбречно заболяване (лечението на първичното заболяване е необходимо при нефротичен синдром)
- вторичен оток при изгаряния
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата се определя индивидуално в зависимост от отговора на пациента. Винаги трябва да се използва най-ниската доза, при която се получава желаният ефект.
Следните дози се използват при възрастни:
Дозировката на фуроземид се определя индивидуално в зависимост от отговора на лечението. Винаги трябва да се използва най-ниската ефективна доза.
Вторичен оток при сърдечно или чернодробно заболяване
Обичайната начална доза е една таблетка (еквивалентна на 40 mg фуроземид). Ако не се получи задоволителна диуреза, след 6 часа еднократната доза може да бъде увеличена до 2 таблетки (еквивалентно на 80 mg фуроземид). Ако не се постигне адекватна диуреза, след още 6 часа могат да се дадат 4 таблетки (еквивалентни на 160 mg фуроземид). В изключителни случаи като начална доза могат да се дадат 200 mg или повече фуроземид и по време на лечението е необходимо внимателно клинично наблюдение.
Обичайната дневна поддържаща доза е 1 или 2 таблетки (еквивалентно на 40 или 80 mg фуроземид).
Загуба на тегло поради повишена диуреза не трябва да надвишава 1 kg телесно тегло на ден.
Вторичен оток при бъбречно заболяване
Обичайната начална доза е една таблетка (еквивалентна на 40 mg фуроземид). Ако не се получи задоволителна диуреза, след 6 часа еднократната доза може да бъде увеличена до 2 таблетки (еквивалентно на 80 mg фуроземид). Ако не се постигне адекватна диуреза, след още 6 часа могат да се дадат 4 таблетки (еквивалентни на 160 mg фуроземид). В изключителни случаи като начална доза могат да се дадат 200 mg или повече фуроземид и по време на лечението е необходимо внимателно клинично наблюдение.
Обичайната дневна поддържаща доза е 1 или 2 таблетки (еквивалентно на 40 mg или 80 mg фуроземид).
Загуба на тегло поради повишена диуреза не трябва да надвишава 1 kg телесно тегло на ден.
При нефротичен синдром са необходими специални грижи поради риска от кумулативни странични ефекти.
Вторичен оток при изгаряния
Дневната и/или единична доза е от 1 до 2,5 таблетки (съответстващи на 40 mg до 100 mg фуроземид). В изключителни случаи при пациенти с намалена бъбречна функция могат да се дадат до 6 таблетки (еквивалентни на 240 mg фуроземид).
Възможната вътресъдова хиповолемия трябва да бъде коригирана преди приложение на Furosemide Xantis.
Обичайната доза е една таблетка на ден (еквивалентна на 40 mg фуроземид) самостоятелно или в комбинация с други лекарства.
Начин и продължителност на приложение
Таблетките трябва да се поглъщат цели, без да се дъвчат, преди хранене, с достатъчно количество течност (напр. Чаша вода). Продължителността на лечението зависи от вида и тежестта на заболяването.
4.3 Противопоказания
- свръхчувствителност към активното вещество, към сулфонамиди (възможна кръстосана свръхчувствителност към фуроземид) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- бъбречна недостатъчност с анурия, която не се повлиява от лечението с фуроземид
- кома или прекома, свързани с чернодробна енцефалопатия
- тежка хипокалиемия (вж. точка 4.8)
- хиповолемия или дехидратация
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Особено внимателно медицинско наблюдение се изисква при пациенти с:
- явна или латентна форма на захарен диабет (кръвната захар трябва да се следи редовно)
- подагра (нивата на серумната пикочна киселина трябва да се наблюдават редовно)
- обструкция на пикочните пътища (напр. хипертрофия на простатата, хидронефроза, уретрална стеноза)
- хипопротеинемия, напр. при нефротичен синдром (дозата трябва да се титрира с повишено внимание)
- хепаторенален синдром (бързо прогресираща бъбречна недостатъчност, свързана с тежко чернодробно заболяване, напр. чернодробна цироза)
- особено при пациенти с риск от внезапен, неочакван спад на кръвното налягане, напр. пациенти с мозъчно-съдова болест или коронарна болест на сърцето
- при недоносени бебета (риск от нефрокалциноза/нефролитиаза; бъбречната функция трябва да се наблюдава и да се направи бъбречна сонография)
При недоносени бебета със синдром на остър респираторен дистрес диуретичната терапия с фуроземид може да увеличи риска от персистиращ артериален дуктус през първите седмици от живота.
Пациенти, лекувани с фуроземид, особено възрастни хора, пациенти, приемащи други лекарства, които могат да причинят спад на кръвното налягане, и пациенти с други състояния с риск от хипотония могат да получат симптоматична хипотония, водеща до замайване, припадък или загуба на съзнание.
Фуроземид трябва да се използва само при пациенти с нарушения на уринирането (напр. Хипертрофия на простатата), само ако се полагат грижи за осигуряване на свободен поток на урината, тъй като може да настъпи задържане на урина и прекомерно увеличение на пикочния мехур.
Фуроземидът причинява повишена екскреция на натрий и хлориди и следователно повишена екскреция на вода. Освен това се увеличава отделянето на други електролити (особено калий, калций и магнезий).
По време на лечението с Furosemide Xantis често се наблюдава електролитен и течен дисбаланс поради повишената екскреция на електролити и е необходимо редовно проследяване на серумните електролити.
Серумните електролити (особено калий, натрий и калций), бикарбонат, креатинин, урея, пикочна киселина и нивата на кръвната глюкоза трябва да се проследяват редовно по време на продължително лечение с фуроземид.
Необходимо е внимателно наблюдение при пациенти с висок риск от развитие на електролитен дисбаланс или в случай на тежка загуба на течности (напр. Повръщане, диария или интензивно изпотяване). Хиповолемията, дехидратацията, електролитните нарушения и киселинно-алкалният дисбаланс трябва да бъдат коригирани. Това може да наложи временно спиране на фуроземид.
Възможното развитие на електролитен дисбаланс се влияе от съпътстващи заболявания (напр. Цироза, сърдечна недостатъчност), съпътстващо лечение (вж. Точка 4.5) и диета.
Загуба на тегло поради повишена екскреция с урината (принудителна диуреза) не трябва да надвишава 1 кг/ден, независимо от степента на уриниране.
Трябва да се внимава при пациенти с нефротичен синдром поради повишен риск от нежелани реакции.
Съпътстващо лечение с рисперидон
В плацебо-контролирани проучвания с рисперидон при пациенти в напреднала възраст с деменция се наблюдава по-висока честота на смъртност при пациенти, лекувани с фуроземид и рисперидон (7,3%, средна възраст 89 години, диапазон 75-97 години) в сравнение с пациентите, лекувани само с рисперидон ( 3,1%, средна възраст 84 години, диапазон 70-96 години) или само фуроземид (4,1%, средна възраст 80 години, диапазон 67-90 години). Едновременното лечение с рисперидон с други диуретици (особено ниски дози тиазидни диуретици) не е свързано с подобни открития.
Не са установени патофизиологични механизми за изясняване на тези находки и не е наблюдаван последователен модел на причината за смъртта. Независимо от това, трябва да се внимава и да се обмислят рисковете и ползите от тази комбинация или съпътстващо лечение с други силни диуретици преди започване на лечението. Не се наблюдава повишена честота на смъртност при пациенти, приемащи други диуретици по време на едновременно лечение с рисперидон. Съобщава се за дехидратация като общ рисков фактор за смъртност, независимо от вида на лечението, и трябва да се предотврати при пациенти в напреднала възраст с деменция (вж. Точка 4.3).
Има възможност за обостряне или активиране на системен лупус еритематозус.
Прилагането на фуроземид може да доведе до положителни резултати при антидопингови тестове. Освен това употребата на фуроземид като допинг агент може да застраши здравето.
Това лекарство съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното приложение на фуроземид и глюкокортикоиди, карбеноксолон или лаксативи може да доведе до по-голяма загуба на калий с риск от хипокалиемия. Големите количества женско биле имат подобен ефект като карбеноксолон.
Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) (напр. Индометацин, ацетилсалицилова киселина) могат да намалят ефекта на фуроземид. При пациенти с развиваща се хипокалиемия по време на лечение с фуроседмид или в случай на дехидратация, едновременното приложение на НСПВС може да причини остра бъбречна недостатъчност.
Пробенецид, метотрексат и други лекарства, подобни на фуроземид с подчертана бъбречна тубулна секреция, могат да намалят ефекта на фуроземид.
Съобщава се за намаляване на ефекта на фуроземид при едновременно приложение на фенитоин.
Сукралфатът намалява абсорбцията на фуроземид от червата и по този начин намалява неговия ефект, поради което трябва да има интервал от 2 часа между приложението на двете лекарства.
Трябва да се има предвид фактът, че употребата на фуроземид може да увеличи чувствителността на миокарда към сърдечни гликозиди, индуцирана от хипокалиемия и/или хипомагнезиемия.
Едновременното приложение на лекарства, които могат да причинят синдром на удължаване на QT интервала (напр. Терфенадин, някои антиаритмици от тип I и III) и електролитни нарушения могат да увеличат риска от камерни аритмии (включително torsades de pointes).
Токсичността на високите дози салицилати може да се увеличи при едновременно лечение с фуроземид.
Фуросемид може да увеличи страничните ефекти на нефротоксичните лекарства (напр. Антибиотици като аминогликозиди, цефалоспорини, полимиксини).
Пациентите, получаващи едновременно лечение с фуроземид и високи дози някои цефалоспорини, могат да развият бъбречно увреждане.
Отоксичността на аминогликозидите (напр. Канамицин, гентамицин, тобрамицин) и други ототоксични лекарства може да се увеличи при едновременно лечение с фуроземид. В резултат на това загубата на слуха може да бъде необратима. Следователно, едновременното приложение на тези лекарства трябва да се избягва.
Трябва да се има предвид възможността за загуба на слуха при едновременно приложение на цисплатин и фуроземид. Ако фуроземид се използва за принудителна диуреза по време на лечение с цисплатин, фуроземид трябва да се използва само в ниски дози (напр. 40 mg при пациенти с нормална бъбречна функция) и с положителен баланс на течностите. В противен случай може да се увеличи нефротоксичността на цисплатина.
Комбинацията от фуроземид и литий води до повишени кардиотоксични и нефротоксични ефекти на лития поради намалената екскреция на литий. Поради това се препоръчва внимателно проследяване на нивата на литий при пациенти, които се нуждаят от тази комбинация.
Може да се очаква значително намаляване на кръвното налягане, когато фуроземид се прилага едновременно с други антихипертензивни средства, диуретици или лекарства, които могат да понижат кръвното налягане. Значително понижение на кръвното налягане, водещо до шок и влошаване на бъбречната функция (в редки случаи остра бъбречна недостатъчност), които са докладвани, особено когато за първи път се прилагат инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACE) или ангиотензин II рецепторни блокери (ARB), или когато се прилага за първи път във високи дози. Ако е възможно, лечението с фуроземид трябва временно да се преустанови или дозата да се намали поне 3 дни преди започване на лечението или увеличаване на дозата на АСЕ инхибитори или лечение с ARB блокери.
Фуроземид може да намали бъбречната екскреция на пробенецид, метотрексат и други лекарства, които, подобно на фуроземид, претърпяват значителна бъбречна тубулна секреция. Това може да доведе до повишени серумни нива и повишен риск от нежелани реакции, дължащи се на фуроземид или съпътстващо лечение с висока доза терапия (особено фуроземид и други лекарства).
Фуроземидът може да увеличи ефекта на теофилин или мускулни релаксанти на кураре.
Фуроземид може да намали ефекта на антидиабетните и симпатомиметиците (напр. Адреналин, норадреналин).
Трябва да се обърне внимание и да се обмисли съотношението риск/полза на рисперидон при пациенти в комбинация или едновременно лечение с фуроземид или други силни диуретици, преди да се вземе решение за използване на рисперидон (вж. Точка 4.4 поради повишена смъртност при пациенти в напреднала възраст с деменция, едновременно лекувани с рисперидон) .
Левотироксин: Високите дози фуроземид могат да инхибират свързването на хормоните на щитовидната жлеза с протеините носители, което може да доведе до първоначално преходно увеличение на свободните хормони и последващо намаляване на общите нива на щитовидната жлеза. Трябва да се наблюдават нивата на щитовидната жлеза.
Едновременната употреба на циклоспорин А и фуроземид е свързана с повишен риск от подагра поради индурирана от фуроземид хиперурикемия и ефекта на циклоспорин върху бъбречната екскреция на пикочна киселина.
Пациентите с висок риск от индуцирана от радиоконтраст нефропатия, лекувани с фуроземид, са имали по-висока честота на бъбречно увреждане след приложение на радиоконтраст в сравнение с пациенти с висок риск, които са получавали само интравенозна хидратация преди приложението на радиоконтраст.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Фуросемид трябва да се използва по време на бременност само за кратко време и ако това е наистина необходимо, тъй като преминава през плацентата.
Диуретиците не са подходящи за конвенционалното лечение на хипертония и отоци по време на бременност, тъй като нарушават плацентарната перфузия и следователно вътрематочния растеж на плода.
Ако фуроземид трябва да се използва при бременни жени със сърдечна и бъбречна недостатъчност, е необходимо внимателно проследяване на нивата на електролитите и хематокрита, както и проследяване на растежа на плода. Смята се, че фуроземид измества билирубина от свързването му с албумини, като по този начин увеличава риска от ядрена жълтеница при състояния с хипербилирубинемия.
Фуроземид преминава през плацентата и серумната концентрация в кръвта от пъпна връв достига 100% от серумната концентрация, както в майчината кръв. Към днешна дата не са докладвани малформации при хора поради излагане на фуроземид. Независимо от това, няма достатъчно опит за оценка на потенциално нарушение на ембриона/феталното развитие. Може да се стимулира вътрематочното производство на урина от плода. Съобщава се за уролитиаза при недоносени бебета, свързани с лечение с фуроземид.
Фуроземид се екскретира в кърмата и инхибира лактацията. Следователно лечението на кърмещи жени с фуроземид е противопоказано. Ако е необходимо, кърменето трябва да се преустанови (вж. Също точка 4.3).
Няма налични данни за ефекта на фуроземид върху плодовитостта. Проучванията при животни не разкриват ефект върху фертилитета по време на лечението с фуроземид.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Фуроземид може да намали способността за активно шофиране и да участва в работата на машини без фиксиране на безопасността. Този проблем е особено изразен в началото на лечението, при увеличаване на дозата или промяна на лечението и във връзка с консумацията на алкохол.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции се класират по честота, като се използва следната конвенция:
Много често
Често
≥ 1/100 до +/2Cl -/K + във възходящото рамо на веригата на Henle чрез блокиране на йонния транспорт на тези йони. Следователно фракцията на екскреция на натрий може да достигне до 35% от гломерулно филтрирания натрий. Поради увеличената екскреция на натрий, има вторично увеличаване на екскрецията с урината и увеличаване на дисталната тубулна секреция на К +, като по този начин осмотично свързваща вода. Екскрецията на Ca 2+ и Mg 2+ също се увеличава. В допълнение към загубата на горните електролити, екскрецията на пикочна киселина може да бъде намалена и може да възникне киселинно-алкален дисбаланс към алкалоза.
Фуроземидът прекъсва тубулогломеруларния механизъм за обратна връзка в макулата денса, поради което салуретичната ефикасност не е нарушена.
Фуроземид стимулира ренин-ангиотензин-алдостероновата система в зависимост от дозата. При сърдечна недостатъчност фуроземид води до рязко намаляване на сърдечната преднатовареност чрез дилатация на венозния капацитет. Този ранен съдов ефект вероятно се медиира от простагландини и изисква достатъчна бъбречна функция с активиране на системата ренин-ангиотензин-алдострон, както и незасегнат синтез на простагландини.
Фуроземидът има антихипертензивен ефект поради повишената екскреция на натриев хлорид, тъй като намалява чувствителността на съдовите гладкомускулни клетки към вазоконстриктивни стимули и също така води до намаляване на обема на кръвта.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение 60-70% от фуроземид се абсорбира от стомашно-чревния тракт. При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност или нефротичен синдром абсорбцията може да бъде по-малка от 30%.
Началото на действието е в рамките на приблизително 30 минути. Максималните плазмени концентрации се достигат след 1 час.
Приблизително 95% от фуроземид се свързва с плазмените протеини. В случай на бъбречна недостатъчност това съотношение може да бъде намалено с още 10%. Относителният обем на разпределение е 0,2 l/kg телесно тегло (0,8 l/kg телесно тегло при новородени).
Фуроземид се метаболизира само в малка степен (приблизително 10%) и лекарството се екскретира предимно в непроменена форма. Екскрецията е две трети чрез бъбреците и една трета чрез фекалиите.
Елиминационният полуживот при пациенти с нормална бъбречна функция е приблизително 1 час, но може да бъде удължен до 24 часа при краен стадий на бъбречно заболяване.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра и хронична токсичност
Острата токсичност след перорално приложение е ниска при всички изследвани видове. Проучванията за хронична токсичност при плъхове и кучета водят до бъбречно увреждане (включително фиброзна дегенерация и бъбречно калциране).
Тестовете за генотоксичност in vitro и in vivo не разкриват никакви клинично значими доказателства за генотоксичния потенциал на фуроземид.
Мутагенност и канцерогенност
Дългосрочните проучвания при мишки и плъхове не показват никакви релевантни доказателства за канцерогенен потенциал.
При проучвания за репродуктивна токсичност при фетуси на плъхове при плодове на мишки и зайци при високи дози фуроземид се наблюдава намален брой диференцирани гломерули, скелетни аномалии на лопатката, раменната кост и ребрата (индуцирани от хипокалиемия), както и хидронефроза.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
хидроксипропилцелулоза, частично заместена