Приложение №. 1 за уведомяване за промяна, ev. номер: 2018/06421-Z1B
Приложение №. 2 за уведомяване за промяна, ev. №: 2019/01270-Z1B, 2019/02478-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Формотерол-ratiopharm 12 µg
прах за вдишване в твърда капсула
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 12,5 форма формотерол фумарат дихидрат, еквивалентно на 12 форма г формотерол фумарат.
Това количество съответства на приложената доза от 10,3 formg формотерол фумарат.
Помощно вещество с известен ефект: Всяка капсула съдържа 24,0 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах за инхалация в твърда капсула.
Безцветни, прозрачни желатинови капсули, съдържащи бял прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Симптоматично дългосрочно лечение на дългосрочна, лека до тежка бронхиална астма в комбинация с дългосрочно противовъзпалително лечение (напр. Кортикостероиди).
Облекчаване на симптомите на бронхиална обструкция при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
Лечение на други респираторни заболявания с обратим обструктивен компонент, като хроничен бронхит със или без емфизем.
Предотвратяване на бронхоспазъм в резултат на вдишване на алерген или усилие.
Към днешна дата не е доказано, че формотерол замества терапията с кортикостероиди. Във всеки случай формотеролът трябва да се комбинира с инхалаторни кортикостероиди при лечението на бронхиална астма.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Бронходилататорният ефект на формотерол е значителен дори 12 часа след вдишване. Следователно, дозирането два пъти дневно в повечето случаи е достатъчно за овладяване на симптомите, свързани с астма и други респираторни заболявания с обратим или необратим обструктивен компонент, както през деня, така и през нощта.
Деца от 6 години, юноши, възрастни (включително възрастни хора):
Бронхиална астма и други респираторни заболявания с обратим обструктивен компонент, като хроничен бронхит със или без емфизем и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ):
Обичайната поддържаща доза е 1 инхалационна капсула (12) g) два пъти дневно.
Ако е възможно остри или хронични симптоми трябва да бъдат облекчени, могат да се използват допълнителни 1-2 капсули на ден. Максималната дневна доза е 2 инхалационни капсули два пъти дневно (48 µg).
Пациентът трябва да бъде информиран, че ако са необходими допълнителни дози повече от два пъти седмично, те трябва да уведомят лекаря, който ще преразгледа лечението, тъй като е възможно състоянието на пациента да се е влошило.
Профилактика на бронхоспазъм, причинен от вдишване на алерген или усилие:
Съдържанието на 1 инхалационна капсула (12 µg) се вдишва 15 минути преди очакваната активност или излагане на алергена. Капсулите за възрастни може да изискват 2 капсули (24 µg).
Бъбречно и чернодробно увреждане
Няма теоретична причина да се предполага, че дозата на формотерол трябва да се коригира при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Не са получени обаче клинични данни в подкрепа на употребата му при тези групи пациенти.
Капсулите са предназначени само за инхалация.
Също така трябва да се гарантира, че пациентите получават инструкции от своя лекар или фармацевт как да използват инхалатора.
Инструкции за употреба:
1. Свалете капака на инхалатора.
2. Хванете здраво дъното на инхалатора и отворете инхалатора, като завъртите мундщука по посока на стрелката.
3. Със сухи ръце поставете капсулата в леглото под формата на капсула в долната част на инхалатора.
4. Завъртете мундщука, за да затворите инхалатора.
5. Дръжте инхалатора изправен (мундщук нагоре) и натиснете силно двата бутона на дъното на инхалатора само веднъж наведнъж. Това пробива капсулата. Освободете бутоните.
6. Издишайте възможно най-дълбоко.
7. Поставете мундщука в устата си и леко наклонете главата си. Увийте мундщука около устните си и вдишайте възможно най-бързо и дълбоко.
8. Задръжте дъха си, докато се почувствате неудобно и извадете инхалатора от устата си. След това дишайте
нормално. Отворете инхалатора и проверете дали в капсулата не е останал прах. Ако в капсулата са останали остатъци
прах, повторете стъпки 6 до 8.
9. След употреба извадете празната капсула и затворете мундщука.
Може да се случи, че желатиновата капсула се разпада на по-малки парченца и малки парченца желатин се оказват по време на вдишване в устата и гърлото. Желатинът не е вреден, той омекотява в устата и след това може да бъде погълнат. Рискът от фрагментация на желатиновата капсула може да бъде сведен до минимум чрез натискане на двата бутона само веднъж, така че капсулата да не пробие повече от веднъж.
Капсулата трябва да остане в блистерната опаковка, докато трябва да се използва. Трябва да се извади от блистерната опаковка до веднага преди употреба.
Отстранете остатъците от прах от мундщука и леглото на капсулата, като избършете със суха кърпа. Можете също да използвате чиста мека четка.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Формотерол не трябва да се използва (и не е достатъчен) като първоначално лечение на астма.
Пациентите с астма, които се нуждаят от лечение с β2-симпатомиметици с удължено освобождаване, също трябва да приемат адекватни поддържащи дози противовъзпалителни лекарства, кортикостероиди. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да продължат противовъзпалителното си лечение, докато приемат формотерол, дори ако симптомите на основното заболяване са облекчени. Ако трудностите продължават или ако трябва да се увеличи дозата на β2-агонистите, това обикновено е влошаване на основното заболяване, което изисква преоценка на поддържащото лечение.
Въпреки че формотеролът може да се използва като допълнителна терапия, ако инхалационните кортикостероиди не осигуряват адекватен контрол на симптомите на астма, пациентите не трябва да започват лечение с формотерол по време на остро тежко обостряне на астмата или ако тяхната астма се е влошила значително или внезапно.
По време на лечението с формотерол могат да се появят сериозни нежелани реакции и екзацербации, свързани с астмата. Пациентите трябва да бъдат помолени да продължат лечението, но да потърсят медицинска помощ, ако симптомите на астма останат непроменени или се влошат след включване на формотерол. Трябва да се обмисли постепенно намаляване на дозата на формотерол веднага след контролиране на симптомите на астма. По време на намаляване на дозата е важно редовното наблюдение на пациентите. Трябва да се използва най-ниската ефективна доза формотерол.
Максималната дневна доза не трябва да се надвишава. Не е установена дългосрочна безопасност на редовното лечение при дози над 36 µg на ден при възрастни астматици, 18 zag на ден при деца с астма и 18 µg на ден при пациенти с ХОББ.
Необходимостта от по-често прилагане на лекарства (т.е. профилактично лечение, напр. Кортикостероиди и дългодействащи ß2-симпатомиметици) няколко пъти седмично за предотвратяване на индуцирана от упражнения бронхоконстрикция, въпреки адекватно поддържащо лечение, може да е признак за неоптимален контрол на астмата, лечението трябва да бъдат преоценени и оценени.
Формотерол трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тиреотоксикоза, феохромоцитом, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, идиопатична подклапна аортна стеноза, тежка хипертония, аневризма или други тежки сърдечно-съдови заболявания като: исхемична болест на сърцето, сърдечни заболявания,.
Формотерол може да причини удължаване на QTc. Трябва да се внимава при лечение на пациенти с удължен QTc интервал и при пациенти, приемащи лекарствени продукти, които влияят на QTc интервала (вж. Точка 4.5).
При пациенти с диабет се препоръчва допълнително гликемично изследване за хипергликемичен ефект на ß2-симпатомиметици в началото на лечението.
По време на лечението с ß2-симпатомиметици може да възникне тежка хипокалиемия. Трябва да се внимава при пациенти с тежка остра астма, тъй като хипоксията може да увеличи свързания риск. Хипокалиемичният ефект може да се засили при едновременно лечение с ксантинови производни, стероиди и диуретици. Следователно, серумните нива на калий трябва да се наблюдават.
Както при всяка инхалаторна терапия, може да се появи парадоксален бронхоспазъм. Ако е налице, лечението трябва да бъде спряно незабавно и да се започне алтернативна терапия (вж. Точка 4.8).
Особено внимание трябва да се обърне на лечението на пациенти със следните заболявания, особено на дозирането:
- сърдечни аритмии напр. тахиаритмия, атриовентрикуларен блок от трета степен
- артериосклероза
- хипертиреоидизъм
- надбъбречен тумор
- продуктът не трябва да се прилага поне 12 часа преди анестезия с халогенна анестезия.
Формотерол прах за инхалация не трябва да се използва терапевтично в случай на преждевременно раждане или предстоящ спонтанен аборт.
Трябва да се внимава при пациенти с предшестващо сърдечно заболяване, когато теофилинът и формотеролът се прилагат едновременно.
Това лекарство трябва да се дава на деца под наблюдението на възрастен. Деца под 6-годишна възраст не трябва да се лекуват с формотерол поради недостатъчен опит в тази група.
Това лекарство съдържа лактоза монохидрат (по-малко от 500 микрограма на доза). Това количество обикновено не създава проблеми при хора с непоносимост към лактоза.
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани специфични проучвания за взаимодействие с формотерол.
Едновременното лечение с други симпатомиметици, като други ß2-агонисти или ефедрин, може да засили страничните ефекти на формотерол и може да изисква титриране на дозата.
Едновременното лечение с ксантинови производни, стероиди или диуретици като тиазидни и бримкови диуретици може да засили редкия хипокалиемичен страничен ефект на ß2-миметиците.
Хипокалиемията може да увеличи предразположението към аритмии при пациенти, лекувани със сърдечни гликозиди.
Съществува теоретичен риск, че едновременното лечение с други лекарства, които удължават QTc интервала, може да предизвика фармакодинамично взаимодействие с формотерол и да увеличи възможния риск от камерни аритмии. Такива лекарства са напр. някои антихистамини (напр. терфенадин, астемизол, мизоластин), някои антиаритмици (напр. хинидин, дизопирамид, прокаинамид), еритромицин и трициклични антидепресанти.
Пациентите, получаващи едновременно халогенирана въглеводородна анестезия, имат повишен риск от аритмии.
Бронходилататорният ефект на формотерол може да бъде засилен от антихолинергични лекарства.
ß-блокерите могат да отслабят или инхибират ефекта на формотерол.
Следователно, формотерол не трябва да се използва едновременно с ß-блокери (включително капки за очи), освен ако не е абсолютно необходимо.
Формотерол може да взаимодейства с инхибитори на моноаминооксидазата и поради това не трябва да се използва при пациенти, лекувани с инхибитори на моноаминооксидазата, или в продължение на 14 дни след прекратяване на такова лечение.
Симпатомиметичните ефекти на L-допа, L-тироксин, окситоцин и алкохол могат да бъдат засилени при едновременно приложение на формотерол.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на формотерол при бременни жени. При проучвания с животни формотеролът причинява имплантирана загуба на ембриони и намалява ранната постнатална преживяемост и теглото при раждане. Тези ефекти се наблюдават при значително по-високи системни експозиции от тези, постигнати с формотерол в клиничната практика. Лечението с формотерол трябва да се обмисли на всички етапи на бременността, ако се изисква адекватен контрол на астмата. Както при всяко лекарство, употребата по време на бременност трябва да се има предвид само ако очакваната полза за майката надвишава всеки възможен риск за плода. Потенциалният риск за хората е неизвестен.
Не е известно дали формотерол се екскретира в кърмата. Формотерол е открит в малки количества в млякото на кърмещи плъхове. Формотерол не трябва да се има предвид при кърмещи жени, ако очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за детето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Формотерол-ratiopharm 12 µg няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Появата на странични ефекти като тремор и нервност може да повлияе способността за шофиране и работа с машини.
8. Странични ефекти
Най-често съобщаваните нежелани реакции при β2-агонистична терапия, като тремор и сърцебиене, са леки и отзвучават в рамките на няколко дни от лечението.
Свързаните с формотерол нежелани реакции са изброени по-долу по системо-органни класове и честота. Появата се определя като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100) до 3 Н-формотерол се получава от урината 59-62% от дозата и от фекалиите 32-34% от дозата. Бъбречният клирънс на формотерол е 150 ml/min.
При възрастни пациенти с астма приблизително 10% от непроменената доза формотерол и 15-18% от конюгираната доза формотерол се възстановяват от урината след многократни дози от 12 и 24 микрограма. При деца след многократни дози от 12 и 24 микрограма приблизително 6% от непроменената доза формотерол и 6,5-9% от конюгираната доза формотерол се възстановяват от урината. Както при здрави доброволци, (R, R) - и (S, S) -енантиомерите представляват 40% и 60% от непромененото лекарство, екскретирано с урината, без относително натрупване на единия енантиомер спрямо другия след многократно дозиране .
5.3 Предклинични данни за безопасност
Ефектите на формотерол, наблюдавани при проучвания за токсичност при плъхове и кучета, са главно върху сърдечно-съдовата система и се състоят от хиперемия, тахикардия, аритмия и миокардни лезии. Тези ефекти са известни фармакологични прояви, наблюдавани след прилагане на високи дози бета-2 агонисти.
Експериментите с мутагенност използват широк спектър от експериментални резултати. Не са наблюдавани генотоксични ефекти в нито един от проведените in vitro или in vivo експерименти.
Двугодишните проучвания при плъхове и мишки не показват никакъв канцерогенен потенциал.
Мъжки мишки, лекувани с много високи дози формотерол, имат малко по-висока честота на доброкачествени субкапсуларни надбъбречни клетъчни тумори. Това вероятно се дължи на промени във физиологичния процес на стареене.
Две проучвания при плъхове, обхващащи два различни диапазона на дозите, показват увеличаване на броя на случаите на мезоовариален лейомиом. Тези доброкачествени новообразувания обикновено са свързани с дългосрочно лечение на плъхове с високи концентрации на бета2 адренергични лекарства. По подобен начин са наблюдавани голям брой случаи на овариални кисти и доброкачествени грануломи или тумори на текални клетки. Известно е, че бета-агонистите засягат яйчниците на плъхове, което вероятно е специфично за гризачите. Съобщава се за няколко други вида тумори при по-високи дози, но честотата им е същата като при контролната популация от миналото. Такива тумори не са докладвани при експерименти с ниски дози.
При най-ниската доза, която представлява доза, осигуряваща 10 пъти системната експозиция от очакваната след максималната препоръчителна доза формотерол, нито една от честотите на тумори не се е увеличила до статистически значимо ниво.
Въз основа на тези констатации и липсата на мутагенен потенциал може да се заключи, че формотеролът не представлява канцерогенен риск при терапевтични дози.
Данни за експерименти с животни - вижте раздел 4.6. След перорално приложение формотерол се екскретира в млякото на кърмещи плъхове.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Съдържание на капсули: лактоза монохидрат (съдържаща малки количества млечен протеин).