Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. не. 2017/02873-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
10 mg/ml инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки милилитър Esmeron съдържа 10 mg рокурониев бромид.
Помощно вещество с известен ефект
Всеки милилитър Esmeron съдържа 1,64 mg натрий.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Безцветен до леко жълт/кафяв разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Esmeron е показан при възрастни и педиатрични пациенти (от новородени до юноши [0 до 1
Нечести/редки 2
Стероидна миопатия 3
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
Намален лекарствен ефект/терапевтичен отговор
Повишен лекарствен ефект/терапевтичен отговор
Болка на мястото на приложение Реакция на мястото на приложение
Наранявания, отравяния и усложнения от лечението
Продължителен нервно-мускулен блок
Забавено разрешаване на анестезията
Трудности с проходимостта на дихателните пътища по време на анестезия
MedDRA версия 8.1
1 Честотите са оценки, получени от данните от наблюдението след пускането на пазара и от данните от общата литература.
2 Данните от постмаркетинговото наблюдение не предоставят точни стойности на честотата. Поради тази причина докладваната честота беше разделена на две, а не на пет групи.
3 след продължителна употреба в JIS
Съобщавани са сериозни анафилактични реакции с нервно-мускулни блокери, включително Esmeron, макар и много рядко. Анафилактичните/анафилактоидните реакции са: бронхоспазъм, сърдечно-съдови промени (напр. Хипотония, тахикардия, циркулаторен колапс - шок) и кожни промени (напр. Ангиоедем, уртикария). Тези реакции в някои случаи са били фатални. Предвид потенциалната тежест на тези реакции, винаги трябва да се очаква тяхната поява и да се вземат необходимите мерки.
Тъй като е известно, че нервно-мускулните блокиращи агенти могат да предизвикат локално зачервяване на хистамина на мястото на инжектиране, както и системно, при прилагането на тези лекарства винаги трябва да се има предвид възможната поява на сърбеж и еритематозни реакции на мястото на инжектиране и/или генерализирани хистаминоидни (анафилактоидни) реакции. (вижте също за анафилактичните реакции по-горе).
В клинични проучвания се наблюдава само малко увеличение на средните плазмени нива на хистамин след бързо болусно приложение на 0,3-0,9 mg/kg рокурониев бромид.
Продължителен нервно-мускулен блок
Най-честата нежелана реакция към недеполяризиращи нервно-мускулни блокери се състои в удължаване на фармакологичното действие на лекарството след необходимия период от време. Това може да варира от слабост на скелетната мускулатура до интензивна и дългосрочна парализа на скелетните мускули, водеща до дихателна недостатъчност или апнея.
Съобщава се за миопатия при употребата на различни нервно-мускулни блокиращи агенти върху JIS в комбинация с кортикостероиди (вж. Точка 4.4).
Местни реакции на мястото на инжектиране
Съобщава се за инжекционна болка по време на бързото начало на анестезия, особено ако пациентът не е загубил напълно съзнание и особено ако пропофолът е използван като първоначално лекарство. В клинични проучвания се съобщава за болка след инжектиране при 16% от пациентите, подложени на бързо начало на анестезия с пропофол и при по-малко от 0,5% от пациентите, подложени на бързо начало на анестезия с фентанил и тиопентал.
Мета-анализ на 11 клинични проучвания при педиатрични пациенти (n = 704) с рокурониев бромид (до 1 mg/kg) показва, че тахикардия с честота 1,4% е идентифицирана като нежелани лекарствени реакции.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
В случай на предозиране и продължителна нервно-мускулна блокада, пациентът трябва да продължи да поддържа дишането и седацията. В тази ситуация има две възможности за обръщане на нервно-мускулната блокада:
(1) Сугамадекс може да се използва за обръщане на интензивна (силна) и дълбока блокада. Дозата на сугамадекс, която трябва да се даде, зависи от степента на нервно-мускулна блокада. (2) Веднага щом настъпи спонтанен отговор, може да се използва инхибитор на ацетилхолинестеразата (например неостигмин, едрофоний, пиридостигмин) или сугамадекс и трябва да се прилага в подходящи дози. Ако инхибиторите на ацетилхолинестеразата не успеят да обърнат индуцираната от Esmeron нервно-мускулна блокада, изкуственото дишане трябва да продължи, докато спонтанното дишане се възобнови. Многократните дози инхибитор на ацетилхолинестеразата могат да бъдат опасни.
При проучвания с животни не е имало тежка депресия на сърдечно-съдовата функция, която в крайна сметка да доведе до сърдечен колапс, докато не се прилага кумулативна доза от 750 х ED90 (135 mg/kg рокурониев бромид).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: мускулни релаксанти, периферни мускулни релаксанти. ATC код: M03AC09
Esmeron (рокурониев бромид) е недеполяризиращ нервно-мускулен блокер с бързо начало на действие, със средна продължителност на действие, който проявява всички характерни фармакологични ефекти, типични за тази група лекарства (курариформ). Той действа, като се конкурира с никотиновите холинергични рецептори върху нервно-мускулната плака. Този ефект се антагонизира от инхибитори на ацетилхолинестераза, като напр. неостигмин, едрофоний и пиридостигмин.
ED90 (дозата, необходима за предизвикване на 90% депресия в амплитудата на потрепване на палеца при стимулиране на лакътния нерв) по време на интравенозна анестезия е приблизително 0,3 mg/kg рокурониев бромид. ED95 при кърмачета е по-нисък, отколкото при възрастни и деца (0,25; 0,35 и 0,40 mg/kg, съответно).
Клиничната продължителност на действието (продължителност до отзвучаване на спонтанната релаксация при 25% от контролната амплитуда на дръпване) с 0,6 mg/kg рокурониев бромид е 30-40 минути. Общата продължителност на действието (времето, докато спонтанната релаксация отшуми при 90% от контролната амплитуда на потрепване) е 50 минути. Средното време за спонтанно възстановяване на амплитудата на потрепване от 25 до 75% (индекс на отговор) след болусна доза от 0,6 mg/kg рокурониев бромид е 14 минути. При по-ниски дози от 0,3-0,45 mg/kg рокурониев бромид (1-1,5 x ED90), началото на действието е по-бавно и продължителността на действието е по-кратка. При по-високи дози от 2 mg/kg клиничната продължителност на действие е 110 минути.
Интубация по време на рутинна анестезия
В рамките на 60 секунди след интравенозно приложение на 0,6 mg/kg рокурониев бромид (2 х ED90 под интравенозна анестезия) могат да се постигнат подходящи условия за интубация при почти всички пациенти, от които 80% от случаите на интубация се считат за отлични. Пълната мускулна парализа, достатъчна за всякакъв вид операция, настъпва в рамките на 2 минути. След приложение на 0,45 mg/kg рокурониев бромид, за 90 секунди са налице подходящи условия за интубация.
Бързо въведение в обща анестезия
По време на бързото начало на обща анестезия, подходящи условия за интубация се постигат в рамките на 60 секунди с пропофол в 93% или с фентанил/тиопентал при 96% от пациентите след доза 1 mg/kg рокурониев бромид. 70% от тях са оценени като отлични. Клиничната продължителност на действие при тази доза е 1 час, като през това време нервно-мускулната блокада може безопасно да бъде обърната. След доза от 0,6 mg/kg рокурониев бромид, подходящи условия за интубация се постигат в рамките на 60 секунди с бързо настъпване на обща анестезия при 81% от пациентите, използващи пропофол, или при 75% от пациентите, използващи фентанил/тиопентал.
Средното време на поява при кърмачета, малки деца и деца в доза от 0,6 mg/kg чрез интубация е малко по-кратко от времето на настъпване при възрастни. Сравнението между възрастовите групи при педиатрични пациенти показва, че средното време за започване на действие при новородени и юноши (1,0 минути) е малко по-дълго, отколкото при бебета, прохождащи деца и деца (0,4; 0,6 и 0,8 минути в този ред). Продължителността на релаксацията и времето, необходимо за релаксацията да резонира, са малко по-кратки при децата, отколкото при кърмачета и възрастни. Сравнението между възрастовите групи при педиатрични пациенти показва, че средното време за повторно записване на Т3 се удължава при новородени и бебета (съответно 56,7 и 60,7 минути) в сравнение с малки деца, деца и юноши (45,4; съответно 37, 6 и 42,9 минути).
Средно време (стандартно отклонение) до началото и клинична продължителност на действието след началната доза * 0,6 mg/kg рокуроний с интубация по време на анестезия (поддържане) със севофлуран/азотен оксид и изофлуран/азотен оксид (педиатрични пациенти) Протокол, PP група)
Време до максимален блок **
Време за повторно записване на T3 **