Одобрен текст към решението за прехвърляне, ev. №: 2017/06751-TR
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
10 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 10 mg дидрогестерон.
Помощно вещество с известен ефект: всяка таблетка съдържа 111,1 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Бели, кръгли, двойноизпъкнали, филмирани таблетки с вдлъбнато релефно изображение от 155 от едната страна и прорез от двете страни. Диаметърът на таблетката е 7 mm, а теглото й е 144 mg.
Делителната черта помага само да се счупи таблетката, така че да може да се погълне по-лесно и да не служи за разделяне на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на дефицит на прогестерон
· Лечение на вторична аменорея
· Лечение на нередовен менструален цикъл
· Лечение на дисфункционално кървене
· Лечение на предменструален синдром
· Лечение на предстоящ аборт
· Лечение на обичайния аборт
· Лечение на безплодие, причинено от лутеална недостатъчност
Хормонозаместителна терапия (ХЗТ)
За балансиране на ефектите само на естроген върху ендометриума при ХЗТ при жени с непокътната матка, които имат затруднения поради естествена или хирургично индуцирана менопауза.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата, режимът на дозиране и продължителността на лечението трябва да се коригират в зависимост от вида, тежестта на заболяването и индивидуалния отговор на пациента към лечението.
Дисменорея: 10 mg дидрогестерон два пъти дневно от 5 ден до 25 ден от цикъла.
Ендометриоза: 10 mg дидрогестерон 2-3 пъти на ден от ден 5 до ден 25 от цикъла или непрекъснато през целия менструален цикъл.
Дисфункционално кървене (за спиране на кървенето): 10 mg дидрогестерон два пъти дневно в продължение на 5-7 дни.
Когато лечението продължи, се дават по 10 mg дидрогестерон два пъти дневно от 11 до 25 ден от цикъла. Денят на лечението и броят дни на лечението ще зависят от индивидуалната продължителност на цикъла.
Оттеглящо кървене се получава, когато ендометриумът е достатъчно подготвен за него чрез действието на ендогенен или екзогенен естроген.
Вторична аменорея: 10 или 20 mg дидрогестерон дневно. Прилага се ежедневно в продължение на 14 дни през втората половина на очаквания менструален цикъл, за да се предизвика оптимална секреторна трансформация на ендометриума, която е адекватно подготвена от ендогенен или екзогенен естроген.
Предменструален синдром: 10 mg дидрогестерон два пъти дневно от 11 до 25 ден от цикъла. Денят на лечението и броят дни на лечението ще зависят от индивидуалната продължителност на цикъла.
Нередовен менструален цикъл: 10 mg дидрогестерон два пъти дневно от 11-ия до 25-ия ден от цикъла. Денят на лечението и броят дни на лечението ще зависят от индивидуалната продължителност на цикъла.
Заплашен аборт: 40 mg дидрогестерон веднъж, след това на всеки 8 часа 10 mg, докато симптомите изчезнат.
Обичайни аборти: 10 mg дидрогестерон два пъти дневно до 12-та седмица от бременността.
Безплодие поради лутеална недостатъчност: 10 или 20 mg дидрогестерон на ден, започвайки през втората половина на менструалния цикъл до първия ден на следващия цикъл. Лечението трябва да бъде поне три последователни менструални цикъла.
Заместваща хормонална терапия
· Непрекъснато последователно лечение: естрогенът се прилага непрекъснато и се добавят 10 mg дидрогестерон като последователно лечение през последните 14 дни от всеки 28-дневен цикъл.
· Циклично лечение: естрогенът се прилага циклично с нетретиран интервал, който обикновено представлява 21 дни лечение и 7-дневна почивка. Една таблетка от 10 mg дидрогестерон се добавя през последните 12 до 14 дни лечение с естроген.
· В зависимост от клиничния отговор, дозата може впоследствие да бъде коригирана до 20 mg дидрогестерон дневно.
Употребата на дидрогестерон преди първата менструация не е оправдана. Безопасността и ефикасността на дидрогестерон не са установени при пациенти в юношеска възраст от 12 до 18 години. Наличните понастоящем данни са предоставени в раздели 4.8 и 5.1, но не може да се направи препоръка за дозировка.
При по-високи дози таблетките трябва да се приемат равномерно през целия ден.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Известна или предполагаема прогестерон-зависима неоплазма (напр. Менингиом).
Недиагностицирано вагинално кървене.
Когато се използва за предотвратяване на ендометриална хиперплазия (при жени, приемащи естрогени): противопоказания за употребата на естрогени в комбинация с дидрогестерон.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Преди да приемете дидрогестерон за лечение на необичайно кървене, етиологията на кървенето трябва да бъде изяснена.
През първите месеци от лечението може да възникне интерменструално кървене и зацапване. Ако се появи интерменструално кървене или зацапване след известно време по време на лечението или след прекратяване на лечението, трябва да се определи причината, която може да включва биопсия на маточната лигавица, за да се изключи злокачествено заболяване на ендометриума.
Условия, изискващи надзор
Ако някое от следните състояния се е случило в миналото и/или се е влошило по време на бременност или след предишно хормонално лечение, пациентът трябва да бъде внимателно прегледан.
Трябва да се има предвид, че следните състояния могат да се рецидивират или да се влошат по време на лечение с дидрогестерон и трябва да се обмисли прекратяване на лечението:
- ненормални стойности на чернодробния тест, причинени от остро или хронично чернодробно заболяване.
Когато се използва дидрогестерон с естрогени в ХЗТ, важат предупрежденията и предпазните мерки по-долу:
вижте също предупрежденията и предпазните мерки, дадени в кратката характеристика на продукта на естроген-съдържащия лекарствен продукт.
При лечението на постменопаузални симптоми, ХЗТ трябва да се започне само поради симптоми в постменопауза, които влияят неблагоприятно върху качеството на живот. Във всички случаи рискът и ползата от лечението трябва да бъдат внимателно оценени поне веднъж годишно и ХЗТ трябва да продължи само докато ползата надвишава риска.
Доказателствата относно рисковете, свързани с ХЗТ в ранна менопауза, са ограничени. Въпреки това, поради ниската степен на абсолютен риск за по-младите жени, пропорционалността на рисковете и ползите може да бъде по-благоприятна за тези жени, отколкото за по-възрастните жени.
Пълна подробна лична и фамилна анамнеза на пациента трябва да се вземат преди започване на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) или когато лечението продължава след прекратяване. Трябва да се извърши физически преглед (включително гинекологичен и преглед на гърдата), за да се помогне в анамнезата, противопоказанията и предупрежденията. По време на лечението се препоръчват редовни контролни прегледи, честотата и естеството на които трябва да бъдат съобразени с индивидуалните нужди на пациента. Пациентите трябва да бъдат инструктирани относно промените в гърдите, за да обърнат внимание и да уведомят своя лекар или медицинска сестра (вж. "Рак на гърдата" по-долу).
Изследвания, включително подходящи образни методи, напр. мамографиите трябва да се извършват в съответствие със стандартните скринингови процедури и да бъдат съобразени с индивидуалните клинични нужди на пациента.
Ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином
При жени с непокътната матка рискът от ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином се увеличава, ако естрогените се дават самостоятелно за дълго време.
Добавяне на прогестоген, напр. дидрогестерон циклично в продължение на поне 12 дни на месец/28-дневен цикъл или непрекъсната комбинирана терапия с естроген + прогестаген при жени, които не са претърпели хистеректомия, може да предпази от повишения риск, свързан само с естрогенна ХЗТ.
Общите доказателства при жени, приемащи комбинирана естроген + прогестогенна ХЗТ и потенциално естрогенна ХЗТ, показват повишен риск от рак на гърдата, който зависи от продължителността на употребата на ХЗТ.
Комбинирана терапия с естроген + прогестоген: рандомизирано плацебо-контролирано клинично изпитване на Инициативата за здравето на жените (WHI) и епидемиологичните проучвания са последователни при откриването на повишен риск от рак на гърдата при жени, приемащи комбиниран естроген + прогестаген, което е очевидно от приблизително 3 години ... Повишеният риск възниква в продължение на няколко години употреба, но няколко (максимум 5) години след спиране на лечението, рискът е подобен на риска преди употреба. Хъбъл, особено с комбинация от естрогени/прогестагени, увеличава плътността на мамографията, което може да има неблагоприятен ефект върху радиологичното откриване на рак на гърдата.
Ракът на яйчниците е много по-рядък от рака на гърдата.
Епидемиологичните доказателства за обширен метаанализ показват, че има леко повишен риск при жени, приемащи само естрогенна ХЗТ или комбинация от естроген и прогестаген, което се проявява в рамките на пет години от употребата и постепенно намалява след прекратяване на лечението. Някои други проучвания, включително проучването на Инициативата за женско здраве (WHI), предполагат, че употребата на комбинирани лекарства за ХЗТ може да бъде свързана с подобен или малко по-нисък риск.
ХЗТ се свързва с 1,3 до 3 пъти по-висок риск от развитие на венозна тромбоемболия (VTE), т.е. дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия. Такива събития са по-склонни да се появят през първата година от употребата на ХЗТ, отколкото по-късно.
Рискът от ВТЕ е повишен при пациенти с диагноза тромбофилни състояния и ХЗТ може да увеличи този риск. Следователно, ХЗТ е противопоказан при такива пациенти.
Общо признатите рискови фактори за ВТЕ включват: употреба на естроген, по-напреднала възраст, тежка хирургическа намеса, дългосрочно обездвижване, затлъстяване (ИТМ> 30 kg/m 2), бременност и раждане, системен лупус еритематозус (SLE) и рак. Мненията за възможната роля на разширените вени при ВТЕ са противоречиви.
Както при всички постоперативни пациенти, трябва да се обмислят мерки за предотвратяване на VTE след операцията. Ако продължителната операция трябва да бъде последвана от продължителна обездвижване, препоръчва се временно прекратяване на ХЗТ 4 до 6 седмици преди операцията. Лечението не трябва да се подновява, докато пациентът не е напълно подвижен.
При жени, които нямат анамнеза за ВТЕ, но имат роднина от първа линия, страдаща от тромбоза в млада възраст, скринингът може да се направи след внимателно обмисляне на неговите ограничения (скринингът разкрива само част от тромбофилните нарушения).
Ако се установи тромбофилно разстройство, свързано с тромбоза, при близки роднини или ако разстройството е „тежко“ (напр. Дефицит на антитромбин, протеин S и протеин С или комбинация от тях), ХЗТ е противопоказан.
Необходимо е внимателно обмисляне на ползите и рисковете от ХЗТ за жени, които са получавали антикоагулантна терапия за дълго време.
Ако VTE се развие след започване на лечението, лекарството трябва да се преустанови. Пациентите трябва да бъдат инструктирани незабавно да се свържат с лекаря си, веднага щом забележат възможни тромбоемболични симптоми (напр. Болезнено подуване на крака, внезапна болка в гърдите, задух).
Ишемична болест на сърцето (ИБС)
Рандомизирани контролирани проучвания при жени, получаващи комбинирана естроген + прогестогенна ХЗТ или само естрогенна ХЗТ, не показват доказателства за защитен ефект на ХЗТ при профилактика на миокарден инфаркт при жени със или без ИБС.
Комбинирана терапия с естроген и прогестоген: относителният риск от развитие на ИБС с комбинираната ХЗТ с естроген + прогестаген е леко увеличен. Тъй като основният абсолютен риск от ИБС е тясно свързан с възрастта, увеличаването на случаите на ИБС, свързани с лечението с естроген + прогестаген, е много малко при здрави жени непосредствено преди менопаузата, но нараства с възрастта.
Исхемичен инсулт
Комбинираното лечение с естроген + прогестоген и само лечение с естроген са свързани с 1,5 пъти повишен риск от исхемичен инсулт. Относителният риск не се променя с възрастта или времето от менопаузата. Тъй като обаче изходният риск от инсулт е тясно свързан с възрастта, общият риск от инсулт ще се увеличи при жените, приемащи ХЗТ с увеличаване на възрастта.
Това лекарство съдържа лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Данните in vitro показват, че основният метаболитен път, генериращ основния фармакологично активен метаболит 20α-дихидродидрогестерон (DHD), се катализира от алдо-кето редуктаза 1С (AKR 1C) в човешкия цитозол. В допълнение към цитозолния метаболизъм се наблюдават метаболитни трансформации с изоензими на цитохром P450 (CYP), почти изключително с CYP3A4, с последващо образуване на няколко второстепенни метаболити. Основният активен метаболит на DHD е субстрат за метаболитна трансформация от CYP3A4.
Следователно метаболизмът на дидрогестерон и DHD може да се увеличи при едновременно приложение с вещества, за които е известно, че индуцират CYP ензимна активност, напр. антиконвулсанти (напр. фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин), антиинфекциозни лекарства (напр. рифампицин, рифабутин, невирапин, ефавиренц) и билкови препарати, напр. съдържащ жълт кантарион (Hypericum perforatum), градински чай или гинко билоба.
Ритонавир и нелфинавир, въпреки че са известни като мощни инхибитори на цитохромните ензими, въпреки това проявяват ензимно-индуциращи свойства, когато се прилагат едновременно със стероидни хормони.
Клинично, повишеният метаболизъм на дидрогестостерон може да доведе до намален ефект.
Проучванията in vitro показват, че дидрогестеронът и DHD при клинично значими концентрации не инхибират или индуцират CYP ензими, които метаболизират лекарствата.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Смята се, че повече от 10 милиона жени са били изложени на дидрогестерон по време на бременност. Към днешна дата няма признаци на пагубен ефект от употребата на дидрогестерон по време на бременност.
В литературата има съобщения за някои прогестагени, свързани с по-висок риск от хипоспадия. Въпреки това, поради наличието на различни фактори по време на бременност, не може да се направи окончателно заключение относно ролята на прогестагените в честотата на хипоспадия.
Клиничните изпитвания, по време на които ограничен брой жени в ранен стадий са били лекувани с дидрогестерон, не показват повишен риск. Все още няма налични допълнителни епидемиологични данни.
Ефектите в предклиничните проучвания върху ембрионално-феталното и постнаталното развитие са в съответствие с фармакологичния профил. Нежеланите реакции се появяват само при експозиции, значително над максималната експозиция при жени, което показва малка значимост от клинична гледна точка (вж. Точка 5.3).
Дидрогестерон може да се използва по време на бременност, ако е ясно посочено.
Няма налични данни за екскрецията на дидрогестерон в кърмата. Опитът с други прогестагени предполага, че малки количества прогестагени и техните метаболити се екскретират в кърмата. Рискът за детето е неизвестен. Следователно дидрогестерон не трябва да се използва по време на кърмене.
Няма доказателства, че дидрогестеронът в терапевтични дози намалява плодовитостта.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Дидрогестеронът има незначителен ефект върху способността за шофиране и работа с машини.
Рядко дидрогестеронът може да причини лека сънливост и/или замаяност, особено в първите часове след употреба. Поради това трябва да се внимава при шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Най-често съобщаваните нежелани реакции при жени, приемащи дидрогестерон по време на клинични изпитвания при индикации без естроген, са мигрена/главоболие, гадене, менструални нарушения и болка в гърдите/чувствителност.
В клинични изпитвания и от спонтанни съобщения са съобщени следните нежелани реакции при употребата на дидрогестерон (n = 3483) при безестрогенни индикации, указващи честотата на тяхното появяване: