КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Combivir 150 mg/300 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg ламивудин и 300 mg зидовудин.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Бели до почти бели, продълговати, с делителна черта филмирани таблетки с надпис „GXFC3“ от двете страни.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Комбивир е показан в антиретровирусна комбинирана терапия за лечение на инфекция с вируса на човешка имунна недостатъчност (HIV) (вж. Точка 4.2).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението трябва да започне от специалист с опит в лечението на ХИВ инфекция.
Combivir може да се приема със или без храна.
За да се осигури прилагането на пълната доза, най-добре е да погълнете таблетката (ите), без да я смачквате. Пациенти, които не могат да погълнат таблетки, могат да ги смачкат и да ги добавят към малко количество полутвърда храна или течност, които да се консумират незабавно (вж. Точка 5.2).
Възрастни и юноши с тегло най-малко 30 kg: препоръчителната доза Combivir е една таблетка два пъти дневно.
Деца с тегло от 21 kg до 30 kg: препоръчителната перорална доза Combivir е половин таблетка, взета сутрин и една пълна таблетка, приета вечер.
Деца с тегло от 14 kg до 21 kg: препоръчителната перорална доза Combivir е половин таблетка, приемана два пъти дневно.
Режимът на дозиране за педиатрични пациенти с тегло 14-30 kg се основава главно на фармакокинетично моделиране и се подкрепя от данни от клинични проучвания, използващи ламивудин и зидовудин като отделни компоненти. Може да възникне фармакокинетично прекомерно излагане на зидовудин и поради това при тези пациенти е необходимо внимателно проследяване на безопасността. Ако се появи стомашно-чревна непоносимост при пациенти с тегло 21-30 kg, може да се използва алтернативен режим на дозиране с половин таблетка три пъти дневно за подобряване на поносимостта.
Таблетките Combivir не трябва да се използват при деца с тегло под 14 kg, тъй като дозата не може да се коригира в зависимост от телесното тегло на детето. Тези пациенти трябва да приемат ламивудин и зидовудин като индивидуални лекарства в съответствие с предписаните препоръки за дозиране на тези лекарства.
Перорални разтвори на ламивудин и зидовудин са на разположение за тези пациенти и за пациенти, които не могат да поглъщат таблетки.
Предлагат се препарати, съдържащи отделните лекарства ламивудин и зидовудин под формата на таблетки/капсули и перорален разтвор за случаи на прекратяване или намаляване на дозата на едно от лекарствата на Combivir.
Бъбречно увреждане: Концентрациите на ламивудин и зидовудин са повишени при пациенти с бъбречно увреждане поради намален клирънс. Поради възможната необходимост от корекция на дозата, се препоръчва ламивудин и зидовудин да се прилагат отделно при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≤50 ml/min). Лекарите трябва да следват информацията за предписване за всяко лекарство.
Чернодробно увреждане: Ограничените данни при пациенти с цироза на черния дроб предполагат, че зидовудин може да се натрупва при пациенти с чернодробно увреждане поради намалена глюкуронизация. Данните, получени при пациенти с умерено до тежко чернодробно увреждане показват, че фармакокинетиката на ламивудин не се влияе значително от чернодробната дисфункция. Ако обаче трябва да се коригира дозата на зидовудин, препоръчва се ламивудин и зидовудин да се прилагат отделно при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Лекарите трябва да следват информацията за предписване за всяко лекарство.
Корекция на дозата при пациенти с хематологични нежелани реакции: Може да се наложи корекция на дозата на зидовудин, ако хемоглобинът падне под 9 g/dl (5,59 mmol/l) или ако броят на неутрофилите падне под 1,0 x 109/l (вж. Точки 4.3 и 4.4). Тъй като не може да се коригира дозата на Combivir, ламивудин и зидовудин трябва да се прилагат отделно. Лекарите трябва да следват информацията за предписване за всяко лекарство.
Дозировка при пациенти в напреднала възраст: Няма налични специфични данни, но при тази възрастова група трябва да се внимава поради свързания с възрастта спад на бъбречната функция и променени хематологични параметри.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Зидовудин е противопоказан при пациенти с необичайно нисък брой неутрофили (70%), използващи органичната катионна транспортна система. Проучвания при пациенти с бъбречно увреждане показват, че екскрецията на ламивудин е намалена при бъбречна дисфункция. Намаляване на дозата се изисква при пациенти с креатининов клирънс ≤50 ml/min (вж. Точка 4.2).
Проучванията с интравенозен зидовудин имат терминален плазмен полуживот от 1,1 часа и среден системен клирънс от 1,6 l/kg/h. Бъбречният клирънс се оценява на 0,34 l/kg/h, което показва гломерулна филтрация и активна бъбречна тубулна секреция. Концентрациите на зидовудин са повишени при пациенти с напреднала бъбречна недостатъчност.
Фармакокинетика при деца: При деца на възраст над 5-6 месеца фармакокинетичният профил на зидовудин е подобен на този при възрастни. Зидовудин се абсорбира добре от червата и при всички нива на дозата, изследвани при възрастни и деца, бионаличността е между 60-74% при средно 65%. Нивата на Cssmax бяха 4.45 µmol/l (1.19 µg/ml) след доза от 120 mg зидовудин (в разтвор)/m2 телесна повърхност и 7.7 µmol/l (2.06/g/ml) след 180 mg/m2 телесна повърхност.
Доза от 180 mg/m2, прилагана четири пъти дневно при деца, води до подобна системна експозиция (24-часова AUC от 40,0 h µmol/l или 10,7 h µg/ml) като доза от 200 mg, прилагана шест пъти дневно при възрастни (40,7 h µmol/l или 10.9 h µg/ml).
При шест заразени с HIV деца на възраст от 2 до 13 години се оценява плазмената фармакокинетика на зидовудин, докато субектите получават 120 mg/m2 зидовудин три пъти дневно и отново след преминаване към 180 mg/m2 два пъти дневно. Системната експозиция (дневна AUC и Cmax), постигната след режима на дозиране два пъти дневно, изглежда е еквивалентна на системната експозиция, постигната след същата обща дневна доза, разделена на три единични дози [Bergshoeff, 2004].
По принцип фармакокинетиката на ламивудин при педиатрични пациенти е подобна на тази при възрастни. Абсолютната бионаличност обаче е намалена (приблизително 55-65%) при педиатрични пациенти до 12-годишна възраст. В допълнение, стойностите на системния клирънс са по-високи при по-младите педиатрични пациенти и намаляват с възрастта, като стойностите за възрастни достигат около 12-годишна възраст. Въз основа на тези разлики препоръчителната доза ламивудин при деца (на възраст над три месеца и с тегло под 30 kg) е 4 mg/kg два пъти дневно. При тази доза се постига средна AUC0-12 в диапазона от около 3800 до 5300 ng h/ml. Последните открития показват, че експозицията във възрастта на децата Контакт Условия за ползване Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки