КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Betaferon 250 микрограма/ml, прах и разтворител за инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Рекомбинантен интерферон бета-1b * 250 микрограма (8,0 милиона IU) на ml след приготвяне.
* произведено чрез генно инженерство от щам Escherichia coli
Бетаферон съдържа 300 микрограма (9,6 милиона IU) рекомбинантен интерферон бета-1b в един флакон.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах и разтворител за инжекционен разтвор. Стерилен бял до почти бял прах.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Бетаферон е показан за лечение на:
· Пациенти с еднократно демиелинизиращо събитие с активен възпалителен процес, ако това е достатъчно тежко, за да оправдае лечение с интравенозни кортикостероиди, ако са изключени алтернативни диагнози и ако се установи, че са изложени на висок риск от развитие на клинично определена множествена склероза ( вижте раздел 5.1).
· Пациенти с рецидивиращо-ремитираща множествена склероза с две или повече рецидиви през последните две години.
· Пациенти с вторична прогресивна множествена склероза, с активно заболяване с рецидиви.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с бетаферон трябва да започне под наблюдението на лекар, който има опит в лечението на множествена склероза.
Препоръчителната доза Betaferon е 250 микрограма (8,0 милиона IU) в 1 ml разтворен разтвор (вж. Точка 6.6), прилаган подкожно през ден.
Не са провеждани официални клинични или фармакокинетични проучвания при деца и юноши. Ограничените публикувани данни обаче предполагат, че профилът на безопасност при юноши на възраст от 12 до 16 години, които са получавали 8,0 милиона IU Betaferon подкожно през ден, е подобен на този при възрастни. Няма информация за употребата на Betaferon при деца под 12-годишна възраст. Следователно Betaferon не трябва да се използва при тази популация пациенти.
Титрирането на дозата обикновено се препоръчва в началото на лечението.
Пациентите трябва да започнат с доза от 62,5 микрограма (0,25 ml) подкожно през ден и бавно да увеличават дозата от 250 микрограма (1,0 ml) през ден (вж. Таблица А). Ако се появят някакви значителни нежелани реакции, времето на титруване може да бъде коригирано. За да се постигне адекватна ефикасност, през ден трябва да се постига доза от 250 микрограма (1,0 ml).
Предлага се опаковка за титриране с четири тройни опаковки за периода на титруване и първоначалното лечение на пациента с Betaferon.Тази опаковка отговаря на нуждите на пациента за първите 12 инжекции. Тройните опаковки са маркирани с различни цветове (вж. Раздел 6.5).
Ден на лечение
Партида
Сила на звука
19, 21, 23 съответно
Таблица А: График на титриране на дозата *
* Ако възникнат някакви значителни нежелани реакции, времето на титруване може да бъде коригирано. Оптималната доза не е точно определена.
Понастоящем не е известно колко дълго трябва да се лекува пациентът. Има данни за до пет години при пациенти с рецидивиращо-ремитираща множествена склероза и до три години данни за пациенти с вторично прогресираща множествена склероза при контролирани клинични условия.
Доказана е ефикасност при рецидивиращо-ремитираща множествена склероза за лечение през първите две години. Наличните данни за следващите три години са в съответствие с продължаващата ефикасност на лечението с Betaferon с течение на времето. При пациенти с единично клинично събитие, предполагащо множествена склероза, прогресията до клинично недвусмислена множествена склероза се отлага значително за период от пет години.
Лечението не се препоръчва при пациенти с рецидивиращо-ремитираща множествена склероза, които са имали по-малко от 2 рецидива през последните 2 години или при пациенти с вторична прогресираща множествена склероза, чието заболяване не е било активно през последните две години.
Ако пациентът не реагира на лечението, напр. постоянна прогресия на EDSS се наблюдава в продължение на 6 месеца или, въпреки лечението с Betaferon, лечение с поне 3 цикъла на ACTH или кортикостероиди.
За подкожно инжектиране.
За инструкции за разтваряне на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
4.3 Противопоказания
- Започване на лечение по време на бременност (вж. Точка 4.6).
- Пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към естествен или рекомбинантен интерферон бета, човешки албумин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Пациенти със съпътстваща тежка депресия и/или мисли за самоубийство (вж. Точки 4.4 и 4.8).
- Пациенти с декомпенсирано чернодробно заболяване (вж. Точки 4.4, 4.5 и 4.8).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Нарушения на имунната система
Прилагането на цитокини при пациенти със съществуваща моноклонална гамопатия е свързано с развитието на системен синдром на повишена пропускливост на капилярите с шокоподобни симптоми и фатален изход.
Стомашно-чревни разстройства
В редки случаи по време на лечението с Betaferon се наблюдава панкреатит, често свързан с хипертриглицеридемия.
Нарушения на нервната система
Бетаферон трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с предшестващи или настоящи депресивни разстройства, особено тези с анамнеза за суицидни идеи (вж. Точка 4.3). Известно е, че депресията и суицидните идеи присъстват в нарастващите популации при пациенти с множествена склероза и във връзка с употребата на интерферони. Пациентите, лекувани с Betaferon, трябва да бъдат инструктирани незабавно да съобщават на лекуващия си лекар за всякакви признаци на депресия и/или суицидни мисли. Пациентите, които развиват депресия, трябва да бъдат внимателно наблюдавани и лекувани по подходящ начин по време на лечението с Betaferon. Трябва да се обмисли прекратяване на лечението с Betaferon (вж. Също точки 4.3 и 4.8).
Бетаферон трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за гърчове и при пациенти, лекувани с антиепилептици, особено ако тяхната епилепсия не се контролира адекватно с антиепилептици (вж. Точки 4.5 и 4.8).
Това лекарство съдържа човешки албумин и следователно представлява потенциален риск за предаване на вирусни заболявания. Не може да се изключи теоретичен риск от предаване на болестта на Кройцфелд-Якоб (CJD).
Препоръчва се редовно изследване на функцията на щитовидната жлеза при пациенти с дисфункция на щитовидната жлеза или ако е клинично показано.
В допълнение към лабораторните тестове, които обикновено се изискват за наблюдение на пациенти с множествена склероза, пълна кръвна картина и диференциално количество бели кръвни клетки, брой тромбоцити и кръвен тест, включително чернодробни тестове (напр. AST (SGOT), ALT (SGPT) и g-GT).
Пациентите с анемия, тромбоцитопения, левкопения (самостоятелно или в комбинация) може да изискват по-внимателно проследяване на пълната кръвна картина, диференциалния брой и броя на тромбоцитите.
Пациентите, които развиват неутропения, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за повишена температура или инфекция.Описани са случаи на тромбоцитопения с голямо намаляване на броя на тромбоцитите.
Хепатобилиарни нарушения
По време на клинични изпитвания асимптоматичните повишения на серумните трансаминази, в повечето случаи леки и преходни, се наблюдават много често при пациенти, лекувани с Betaferon.
Както при други бета интерферони, при пациенти, лекувани с Betaferon, се съобщава за тежко чернодробно увреждане, включително случаи на чернодробна недостатъчност. Най-сериозните случаи често се случват при пациенти, изложени на други лекарства или вещества, за които е известно, че са свързани с хепатотоксичност или в съпътстващи състояния (напр. Метастатично злокачествено заболяване, тежка инфекция и сепсис, злоупотреба с алкохол).
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на чернодробно увреждане. Появата на повишени серумни трансаминази е причина за внимателно наблюдение и изследване. Трябва да се обмисли спиране на Betaferon, ако повишаването на нивата е значително или е свързано с клинични симптоми като жълтеница. Ако няма клинични данни за чернодробно увреждане, може да се обмисли възобновяване на терапията след корекция на нивата на чернодробните ензими с правилно проследяване на чернодробната функция.
Нарушения на бъбреците и пикочните пътища
Трябва да се внимава при прилагане на интерферон бета на пациенти с тежко бъбречно увреждане и трябва да се обмисли внимателно проследяване.
По време на лечението с интерферон бета лекарства се съобщава за събития на нефротичен синдром с различни подлежащи нефропатии, включително колапсна фокална сегментна гломерулосклероза (FSGS), минимални гломерулни промени (MCD), мембранно-пролиферативен гломерулонефрит (MPGN) и мембранозен гломерул (MGGN). Съобщава се за събития в различни моменти от времето по време на лечението и може да се случи след няколко години лечение с интерферон бета. Препоръчва се редовно наблюдение за ранни признаци или симптоми, като подуване, протеинурия и бъбречно увреждане, особено при пациенти с по-висок риск от бъбречно заболяване.
Необходимо е незабавно лечение на нефротичен синдром и трябва да се обмисли прекратяване на Betaferon.
Сърдечни и сърдечни нарушения
Бетаферон трябва да се използва с повишено внимание и при пациенти със сърдечни проблеми. Пациенти с тежко сърдечно заболяване, като застойна сърдечна недостатъчност, коронарна артериална болест или аритмия, трябва да бъдат наблюдавани за влошаване, особено в началото на лечението с Betaferon. Въпреки че Betaferon няма известни директни токсични ефекти върху сърцето, грипоподобните симптоми, свързани с употребата на бета интерферони, могат да бъдат обременяващи за пациенти с тежко сърдечно заболяване. По време на постмаркетинговия период са докладвани много редки случаи на влошаване на сърдечното състояние при пациенти с тежко сърдечно заболяване, които временно са свързани с започване на терапия с Betaferon.
Рядко се съобщава за случаи на кардиомиопатия. Ако това се случи и има съмнение за връзка с Betaferon, лечението трябва да бъде прекратено.
Тромботична микроангиопатия (ТМА)
Съобщавани са случаи на тромботична микроангиопатия, проявяваща се като тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP) или хемолитично-уремичен синдром (HUS), включително фатални случаи, по време на лечението с интерферон бета-съдържащи лекарствени продукти. Съобщава се за събития по време на различни периоди на лечение и може да настъпи няколко седмици до няколко години след началото на лечението с интерферон бета. Първите клинични признаци включват тромбоцитопения, новопоявила се хипертония, треска, симптоми, свързани с централната нервна система (напр. Объркване и пареза) и бъбречно увреждане. Лабораторните находки, предполагащи TMA, включват намален брой тромбоцити, повишена серумна лактат дехидрогеназа (LDH) поради хемолиза и шистоцити (фрагментация на еритроцитите) в кръвната цитонамазка. Следователно, ако се появят клинични признаци на ТМА, се препоръчват допълнителни тестове за брой на тромбоцитите, серумен LDH, кръвни цитонамазки и бъбречна функция. След като бъде поставена диагноза ТМА, се изисква незабавно лечение (като се има предвид плазмената обмяна) и се препоръчва незабавно прекратяване на Betaferon.
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
Могат да се появят тежки реакции на свръхчувствителност (редки, но тежки остри състояния като бронхиален спазъм, анафилаксия и уртикария). Ако тези реакции са тежки, лечението с Betaferon трябва да се преустанови и да се предприемат подходящи медицински мерки.
Съобщава се за некроза на мястото на инжектиране при пациенти, лекувани с Betaferon (вж. Точка 4.8). Те могат да бъдат обширни и да включват мускулна фасция и мастна тъкан, което води до белези. Понякога е необходимо изрязване на некротична тъкан, по-рядко трансплантация на кожа. След това изцелението може да отнеме до 6 месеца.
Пациентът трябва да бъде инструктиран да се консултира с лекаря си, ако има някакъв кожен обрив, който може да бъде свързан с подуване или оттичане на течност от мястото на инжектиране.
Ако пациентът има многобройни лезии, лечението с Betaferon трябва да се прекрати, докато не се излекува. Ако некрозата не е много обширна, пациентът с изолирани лезии може да продължи лечението, тъй като някои пациенти са излекували некрозата на мястото на инжектиране по време на продължаващото лечение с Betaferon.
За да се сведе до минимум рискът от некроза на мястото на инжектиране, пациентът трябва да бъде инструктиран как да:
- използвайте асептична техника при инжектиране
- редувайте местата на инжектиране при всяка доза
Честотата на реакциите на мястото на инжектиране може да бъде намалена чрез автоинжектор. В основно проучване на пациенти с едно клинично събитие, предполагащо множествена склероза, автоинжекторът е използван при повечето пациенти. Реакции на мястото на инжектиране, както и некроза на мястото на инжектиране се наблюдават по-рядко в това проучване, отколкото в други основни проучвания.
Процесът на самоинжектиране трябва да се наблюдава редовно, особено ако се появи реакция на мястото на инжектиране.
Както при всички терапевтични протеини, има потенциал за имуногенност. В контролирани клинични проучвания серумни проби се събират на всеки 3 месеца за проследяване на развитието на антитела към Betaferon.
В различни контролирани клинични проучвания с рецидивиращо-ремитираща множествена склероза и вторична прогресивна множествена склероза, 23% до 41% от пациентите развиват серумно неутрализираща активност срещу интерферон бета-1b, потвърдена от поне два последователни положителни титъра; 43% до 55% от тези пациенти са преминали в стабилно състояние без антитела (на базата на два последователни отрицателни титра) през следващия период на наблюдение в съответното проучване.
Развитието на неутрализираща активност в тези проучвания е свързано с намаляване на клиничната ефикасност само по отношение на активността на рецидивите. Някои анализи предполагат, че този ефект може да бъде по-голям при пациенти с по-високи нива на неутрализираща активност.
В проучване при пациенти с единично клинично събитие, предполагащо множествена склероза, неутрализираща активност, измерена на всеки 6 месеца, се наблюдава поне веднъж при 32% (89) от пациентите, лекувани с Betaferon незабавно; въз основа на последната оценка, достъпна за петгодишен период, 60% (53) от тези пациенти са имали отрицателно възстановяване. През този период на изследването развитието на неутрализираща активност при ядрено-магнитен резонанс е свързано със значително увеличаване на новите активни лезии и обема на Т2 лезии. Изглежда обаче, че това не е свързано с намаляване на клиничната ефикасност (по отношение на времето до клинично определена множествена склероза (CDMS), времето до потвърдена прогресия на EDSS и честота на рецидиви).
Не се наблюдават нови странични ефекти с развитието на неутрализираща активност.
In vitro е доказана кръстосана реакция на Betaferon с естествен интерферон бета. Това изпитване обаче не е проведено in vivo и неговата клинична значимост е несигурна.
Има ограничени и недоказани данни при пациенти, които развиват неутрализираща активност и които прекратяват терапията с Betaferon.
Решението дали да се продължи или да се прекрати лечението трябва да се основава на всички аспекти на болестното състояние на пациента, а не на състоянието на самата неутрализираща активност.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
Ефектът от прилагането на 250 микрограма (8,0 милиона IU) Betaferon през ден на пациенти с множествена склероза върху техния метаболизъм е неизвестен. Лечението с кортикостероиди или ACTH по време на рецидиви до 28 дни се понася добре от пациенти, лекувани с Betaferon.
Поради липсата на клиничен опит при пациенти с множествена склероза, лекувани с Betaferon и имуномодулатори, различни от кортикостероиди или ACTH, това лечение не се препоръчва.
Интерфероните намаляват активността на чернодробните цитохром Р450-зависими ензими при хора и животни. Бетаферон трябва да се използва с повишено внимание в комбинация с лекарства, които имат тесен терапевтичен индекс и чийто клирънс е силно зависим от чернодробната система цитохром Р450, напр. антиепилептици. Също така трябва да се внимава с всяко текущо лечение, което засяга хематопоетичната система.
Не са провеждани проучвания за взаимодействие с антиепилептични лекарства.
4.6 Бременност и кърмене
Има ограничена информация за употребата на Betaferon по време на бременност. Наличните данни предполагат повишен риск от спонтанен аборт. Започването на лечението е противопоказано по време на бременност (вж. Точка 4.3).
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват адекватна контрацепция. Ако пациентка, използваща Betaferon, забременее или планира да забременее по време на лечението, тя трябва да бъде уведомена за потенциалния риск и трябва да се обмисли прекратяване на лечението (вж. Точка 5.3). При пациенти с висока честота на рецидиви преди лечението, рискът от тежък рецидив след спиране на Betaferon трябва да се прецени спрямо възможния повишен риск от спонтанен аборт.
Не е известно дали интерферон бета-1b се екскретира в кърмата. Поради риска от сериозни нежелани реакции при кърмачета, трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се прекрати терапията с Betaferon.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Нежеланите реакции на централната нервна система, свързани с употребата на Betaferon, могат да повлияят способността за шофиране и работа с машини при чувствителни пациенти.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
В началото на лечението нежеланите реакции са чести, но обикновено намаляват при продължаване на лечението. Най-често наблюдаваната нежелана реакция е комплекс от грипоподобни симптоми (треска, студени тръпки, болки в ставите, гадене, изпотяване, главоболие, мускулни болки), което се дължи главно на фармакологичните ефекти на лекарството и реакциите на мястото на инжектиране. Реакциите на мястото на инжектиране често се появяват след приложение на Betaferon. Симптоми като зачервяване, подуване, обезцветяване, възпаление, болка, свръхчувствителност, некроза и неспецифични реакции са значително свързани с лечението с Betaferon 250 микрограма (8,0 милиона IU).
Титрирането на дозата обикновено се препоръчва в началото на лечението, за да се повиши поносимостта на Betaferon (вж. Точка 4.2). Грипоподобните симптоми също могат да бъдат потиснати чрез прилагане на нестероидни противовъзпалителни лекарства. Честотата на реакциите на мястото на инжектиране може да бъде намалена чрез автоинжектор.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следният списък с нежелани събития се основава на доклади от клинични изпитвания с Betaferon (таблица 1, нежелани събития и лабораторни аномалии) и постмаркетингови доклади (таблица 2, честоти - известни - въз основа на обобщени клинични изпитвания (много чести ≥ 1/10, често ≥ 1/100 до 5 пъти изходното ниво) ´ L * °
Повишено ниво на аспартат аминотрансфераза (SGOT> 5 пъти изходно ниво) ´ L * °