Приложение № 2 към уведомлението за промяна, ев. №: 2016/05995-Z1A
Обобщение на характеристиките на продукта
1. Име на лекарствения продукт
2. Качествен и количествен състав
Всяка таблетка съдържа 500 mg ацетилсалицилова киселина.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. Фармацевтична форма
Аспирин 500 mg са бели кръгли таблетки.
4. Клинични данни
4.1 Терапевтични показания
Лекарството се използва при лека до умерена болка, напр. главоболие, зъбобол, мускулни, ставни или менструални болки и треска и възпаление.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ацетилсалициловата киселина не трябва да се използва повече от 3-5 дни без консултация с лекар.
Еднократна доза е 1 до 2 таблетки (500 до 1000 mg от лекарството).
Максималната дневна доза от 8 таблетки (4 g лекарство) не трябва да се надвишава. Ако е необходимо, еднократна доза може да се повтаря 3 до 4 пъти дневно на интервали от 4 до 8 часа.
Деца от 7 до 12 години
Деца от 7 до 12-годишна възраст могат да приемат една таблетка ½, максималната дневна доза е до 3 таблетки (1,5 g от лекарството).
Ако е необходимо, еднократната доза може да се повтаря 3 пъти дневно на интервали от 4 до 8 часа.
По-добре е децата да приемат таблетки, съдържащи 100 mg ацетилсалицилова киселина.
По принцип се препоръчва дневна доза от приблизително 60 mg/kg ацетилсалицилова киселина за деца, приложена в 4 до 6 разделени дози, т.е. j. приблизително 15 mg/kg на всеки 6 часа или 10 mg/kg на всеки 4 часа. В случай на неволно приложение или употреба при деца, вижте точки 4.9 и 4.4.
За перорално приложение.
Таблетките за предпочитане трябва да се приемат след хранене с голямо количество течност.
4.3 Противопоказания
Ацетилсалициловата киселина не трябва да се използва в следните случаи:
- свръхчувствителност към ацетилсалицилова киселина или към други салицилати или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,
- анамнеза за астма, предизвикана от приложението на салицилати или вещества с подобен ефект, особено след нестероидни противовъзпалителни лекарства,
- активни пептични язви,
- тежка бъбречна недостатъчност,
- тежка чернодробна недостатъчност,
- тежка сърдечна недостатъчност,
- комбинация с метотрексат в дози от 15 mg/седмично или повече (вж. точка 4.5),
- последния триместър на бременността.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Ацетилсалициловата киселина трябва да се използва с особено внимание в следните случаи:
- Свръхчувствителност към други аналгетици, противовъзпалителни лекарства или антиревматични лекарства или към други алергии.
- Стомашно-чревни язви, включително анамнеза за хронична или рецидивираща язва или анамнеза за стомашно-чревно кървене.
- Съпътстваща антикоагулантна терапия (вж. Точка 4.5).
- При пациенти с бъбречно увреждане или при пациенти с централно нарушение на кръвообращението (напр. Бъбречно-съдово заболяване, застойна сърдечна недостатъчност, изчерпване на обема, голяма операция, сепсис или масивни кръвоизливи), тъй като ацетилсалициловата киселина може допълнително да увеличи риска от бъбречно увреждане и остра бъбречна недостатъчност.
- Чернодробно увреждане.
Ацетилсалициловата киселина може да причини бронхоспазъм и да предизвика астматични пристъпи или други реакции на свръхчувствителност. Рисковите фактори включват наличие на астма, сенна хрема, назални полипи или хронично респираторно заболяване. Това се отнася и за пациенти, които са имали алергични реакции (напр. Кожни реакции, сърбеж и уртикария) към други лекарства.
Поради инхибиращия ефект върху агрегацията на тромбоцитите, който може да продължи няколко дни след приложението, ацетилсалициловата киселина може да доведе до повишено кървене по време и след операция (включително лека операция, например екстракция на зъб).
При ниски дози ацетилсалициловата киселина намалява отделянето на пикочна киселина. Това може да предизвика пристъп на подагра при пациенти с предразположение.
Лекарствата с ацетилсалицилова киселина не трябва да се използват при деца и юноши с трескави или нефебрилни вирусни заболявания без консултация с лекар. При някои вирусни заболявания, особено грип А, грип В и варицела, съществува риск от синдром на Reye, много рядко, но животозастрашаващо заболяване, което изисква незабавна медицинска помощ. Рискът може да се увеличи при едновременно приложение на ацетилсалицилова киселина. Не е установена обаче причинно-следствена връзка. Ако при тези състояния се появи постоянно повръщане, това може да е признак на синдром на Рей.
При пациенти с тежък дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа ацетилсалициловата киселина може да причини хемолиза или хемолитична анемия. Фактори, които могат да увеличат риска от хемолиза, са напр. високи дози, треска или остри инфекции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Метотрексат, използван в доза от 15 mg/седмично или по-висока:
Повишена хематологична токсичност на метотрексат (общ намален бъбречен клирънс на метотрексат чрез антифлогистика и изместване на метотрексат от свързването му с плазмените протеини от салицилати (вж. Точка 4.3).
Комбинации, изискващи грижи при употреба:
Метотрексат, използван в доза по-ниска от 15 mg/седмично:
Повишена хематологична токсичност на метотрексат (цялостен намален бъбречен клирънс на метотрексат чрез антифлогистика и изместване на метотрексат от свързването му с плазмените протеини от салицилати).
Антикоагуланти, тромболитици/други инхибитори на тромбоцитната агрегация:
Повишен риск от кървене.
Други нестероидни противовъзпалителни лекарства с високи дози салицилати:
Поради синергичния ефект има повишен риск от язви и стомашно-чревни кръвоизливи.
Инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRIs):
Поради вероятния синергичен ефект, има повишен риск от кървене от горната част на стомашно-чревния тракт.
Плазмените концентрации на дигоксин се повишават поради намалена бъбречна екскреция.
Антидиабетици, напр. инсулин, сулфонилурея:
Повишен хипогликемичен ефект, предизвикан от висока доза хипогликемична активност на ацетилсалицилова киселина, медиирана от изместване на сулфонилуреята от свързването с плазмените протеини.
Диуретици в комбинация с високи дози ацетилсалицилова киселина:
Намалена гломерулна филтрация чрез намаляване на синтеза на бъбречни простагландини.
Системни глюкокортикоиди, с изключение на хидрокортизон, използван като заместителна терапия за болестта на Адисон:
По време на лечението с кортикостероиди се намаляват кръвните нива на салицилати и се избягва рискът от предозиране на салицилат след прекратяване на това лечение поради повишено елиминиране на салицилати от кортикостероиди.
Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ) в комбинация с високи дози ацетилсалицилова киселина:
Намалена гломерулна филтрация чрез инхибиране на вазодилатиращи простагландини. В допълнение, антихипертензивният ефект е намален.
Повишена токсичност на валпроевата киселина поради изместването й от местата на свързване с протеини.
Повишено увреждане на стомашно-чревната лигавица и продължително време на кървене поради адитивните ефекти на ацетилсалициловата киселина и алкохола.
Урикозурици като бензбромарон, пробенецид:
Намален урикозуричен ефект (конкуренция на елиминирането на бъбречната тубулна пикочна киселина).
Експерименталните данни показват, че ибупрофен може да инхибира ефекта на ниска доза ацетилсалицилова киселина върху агрегацията на тромбоцитите при едновременно приложение. Ограниченията на тези данни и несигурността при екстраполиране на данни ex vivo в клиничната ситуация означават, че не могат да се правят ясни заключения за редовната употреба на ибупрофен и не се счита за клинично значим ефект при случайна употреба на ибупрофен (вж. 5.1).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Инхибирането на синтеза на простагландини може да повлияе неблагоприятно на бременността и/или развитието на ембриофетала. Данните от епидемиологичните проучвания предполагат повишен риск от спонтанен аборт и малформации след употребата на инхибитор на синтеза на простагландини в началото на бременността. Очаква се рискът да се увеличи с увеличаване на дозата и продължителността на лечението. Наличните данни не подкрепят никаква връзка между употребата на ацетилсалицилова киселина и повишения риск от спонтанен аборт. Наличните епидемиологични данни за ацетилсалицилова киселина по отношение на малформации са противоречиви, но не може да се изключи повишен риск от гастрошизия. Проспективно проучване на 14 800 двойки майки-бебета, изложени на ацетилсалицилова киселина в ранните етапи на бременността (от първия до четвъртия месец), не потвърждава никаква връзка с повишена честота на малформации. Проучванията при животни са потвърдили репродуктивната токсичност (вж. Точка 5.3).
Лекарствата с ацетилсалицилова киселина не трябва да се използват през първия и втория триместър на бременността, освен ако не е категорично необходимо. Ако лекарствата с ацетилсалицилова киселина се използват от жена, която се опитва да забременее или през първия и втория триместър на бременността, тогава трябва да се използва най-ниската доза и продължителността на лечението да бъде възможно най-кратка.
През третия триместър на бременността всички инхибитори на синтеза на простагландини могат да изложат плода на:
· Сърдечно-белодробна токсичност (преждевременно затваряне на артериалния канал и белодробна хипертония);
· Бъбречна дисфункция, която може да прогресира до бъбречна недостатъчност с развитието на олигохидрамнион.
В края на бременността всички инхибитори на синтеза на простагландини могат да изложат майката и бебето:
· Възможно удължаване на времето на кървене, антитромбоцитен ефект, който може да възникне дори след много ниски дози;
· Инхибиране на маточните контракции, което води до забавено или продължително раждане.
Поради тези причини ацетилсалициловата киселина е противопоказана през третия триместър на бременността.
Салицилатите и техните метаболити преминават в кърмата в малки количества.
Тъй като не са наблюдавани неблагоприятни ефекти при кърмачета след случайна употреба, прекратяването на кърменето обикновено не е необходимо. Кърменето обаче трябва да бъде спряно рано, ако се използва редовно или във високи дози.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Аспирин 500 mg няма влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Следните нежелани реакции се основават на спонтанни постмаркетингови доклади за всички орални форми на аспирин, включително краткосрочни и дългосрочни орални терапии.
Честота на нежеланите реакции:
Много чести (≥ 1/10)
Честите (≥ 1/100 до 100 mg/kg/дневно в продължение на 2 дни могат да причинят токсичност) могат да бъдат резултат от хронично, терапевтично придобито предозиране и от потенциално животозастрашаваща остра интоксикация (предозиране), което включва случаи на случайно поглъщане при деца до случайни предозиране.
Хроничното отравяне със салицилат може да бъде опасно, особено ако признаците и симптомите на отравяне са неспецифични. Леката хронична салицилатна интоксикация или салицилизъм обикновено се появява само след многократно приложение на големи дози. Симптомите включват замаяност, световъртеж, шум в ушите, глухота, изпотяване, гадене и повръщане, главоболие и объркване и могат да бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Шум в ушите може да възникне при плазмени концентрации от 150 до 300 микрограма/ml. По-сериозни нежелани събития се наблюдават при концентрации над 300 микрограма/ml.
Основният симптом остра интоксикация е тежък киселинно-алкален дисбаланс, който може да варира в зависимост от възрастта и тежестта на интоксикацията. Метаболитната ацидоза е най-често при деца. Тежестта на отравянето не може да се оцени само от плазмената концентрация. Абсорбцията на ацетилсалицилова киселина може да бъде забавена чрез забавяне на изпразването на стомаха, образуването на съсиреци в стомаха или чрез прием на лекарства за покриване на червата. Лечението на интоксикация с ацетилсалицилова киселина се определя от тежестта, степента и клиничните признаци и е в съответствие със стандартните процедури за лечение на отравяне. Основните мерки трябва да бъдат ускорена екскреция на лекарството, както и коригиране на електролитния и киселинно-алкалния баланс.
Поради сложността на патофизиологичните ефекти на отравяне със салицилати, признаците и симптомите/находките могат да включват:
Знаци и симптоми
Намерени констатации
Терапевтични мерки
Лека до умерена интоксикация
Стомашна промивка, многократно приложение на активен въглен, принудителна алкална диуреза
Тахипнея, хипервентилация, респираторна алкалоза
Прилагане на течности и електролити
Умерена до тежка интоксикация
Стомашна промивка, многократно приложение на активен въглен, принудителна алкална диуреза, в тежки случаи хемодиализа
Респираторна алкалоза с компенсаторна метаболитна ацидоза
Прилагане на течности и електролити
Прилагане на течности и електролити
Респираторна: варираща от хипервентилация, некардиогенен белодробен оток до спиране на дишането, асфиксия
Сърдечно-съдови: вариращи от аритмии, хипотония до сърдечен арест
напр. промени в кръвното налягане, промени в ЕКГ
Загуба на течности и електролити:
дехидратация, олигурия до бъбречна недостатъчност
напр. хипокалиемия, хипернатриемия, хипонатриемия, нарушена бъбречна функция
Прилагане на течности и електролити
Нарушен глюкозен метаболизъм, кетоза
Хипергликемия, хипогликемия (особено при деца)
Повишени нива на кетон
Стомашно-чревни: GI кървене
Хематологични: вариращи от инхибиране на тромбоцитите до коагулопатия
напр. удължаване на протромбиновото време, хипопротромбинемия
Неврологични: токсична енцефалопатия и депресия на ЦНС с прояви, вариращи от летаргия, объркване до кома и гърчове
5. Фармакологични свойства
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: аналгетик, антипиретик, ATC код: N02BA01
Ацетилсалициловата киселина принадлежи към групата на киселинните нестероидни противовъзпалителни лекарства с аналгетични, антипиретични и противовъзпалителни свойства. Механизмът му на действие се основава на необратимото инхибиране на ензима циклооксигеназа, участващ в синтеза на простагландини.
Перорални дози от 0,3 до 1,0 g ацетилсалицилова киселина се използват за облекчаване на болка и леки трески като настинка или грип, за намаляване на температурата и за облекчаване на болки в ставите и мускулите.
Използва се също за лечение на остри и хронични възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, остеоартрит, анкилозиращ спондилит.
Ацетилсалициловата киселина също инхибира агрегацията на тромбоцитите, като блокира синтеза на тромбоксан А2 в тромбоцитите. Поради това се използва за различни сърдечно-съдови индикации в дози обикновено от 75 до 300 mg на ден.
Експериментални данни показват, че ибупрофен може да инхибира ефекта на ниска доза ацетилсалицилова киселина върху агрегацията на тромбоцитите при едновременно приложение.
В едно проучване, когато еднократна доза от 400 mg ибупрофен е била приложена или 8 часа преди или в рамките на 30 минути от ацетилсалициловата киселина с незабавно освобождаване (81 mg), е имало намален ефект на ацетилсалициловата киселина върху образуването на тромбоксан или агрегацията на тромбоцитите.
Ограниченията на тези данни и несигурността при екстраполиране на ex vivo данни към клиничната ситуация означават, че не могат да се правят ясни заключения за редовната употреба на ибупрофен и не се счита за клинично значим ефект при случайна употреба на ибупрофен.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение ацетилсалициловата киселина се абсорбира бързо и напълно от стомашно-чревния тракт. Ацетилсалициловата киселина се превръща в основния си активен метаболит, салицилова киселина по време и след абсорбцията. Максималните плазмени нива на ацетилсалицилова киселина се достигат след 10-20 минути и на салицилова киселина след 0,3-2 часа.
Както ацетилсалициловата киселина, така и салициловата киселина се свързват силно с плазмените протеини и бързо се разпределят във всички части на тялото. Салициловата киселина преминава в кърмата и преминава през плацентата.
Салициловата киселина се елиминира до голяма степен чрез чернодробния метаболизъм. Неговите метаболити включват салицилурова киселина, салицилфенол глюкуронид, салицилацетилглюкуронид, гентисинова киселина и гестисуринова киселина.
Кинетиката на елиминиране на салициловата киселина зависи от дозата, тъй като нейният метаболизъм е ограничен от капацитета на чернодробните ензими. Елиминационният полуживот варира между 2 и 3 часа след ниски дози, до приблизително 15 часа след високи дози. Салициловата киселина и нейните метаболити се екскретират предимно чрез бъбреците.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни за безопасността на ацетилсалициловата киселина са добре документирани.
При проучвания върху животни салицилатите причиняват бъбречно увреждане във високи дози, но без образуването на други органични лезии. Ацетилсалициловата киселина е достатъчно тествана in vitro и in vivo за мутагенност. Не са наблюдавани значими признаци на мутагенен потенциал. Същото се отнася и за проучванията за канцерогенност.
Салицилатите са показали тератогенни ефекти при проучвания върху животни и при редица различни животински видове. Съобщава се за имплантационни дефекти, ембриотоксични и фетотоксични ефекти след пренатална експозиция и потомството е с увреждане, за да се научи.