Трябва ли да говорим или да бъдем тихи? Трябва ли да се покажем или да останем скрити? Трябва ли да се съпротивляваме или да се съобразяваме? Трябва ли да се жертваме или да се наслаждаваме? Трябва ли да страдаме или да се радваме? Не трябва да му се радва или да бъде сдържан?
Трябва ли да се доверя или да се помиря? Да се бием ли или да се поклоним? Да спя ли или да сънувам? Трябва ли да обичаме или да бъдем обичани? Трябва ли да ме обслужва или да ме контролира? Трябва ли да имаме или да подаряваме? Трябва ли да бъдем възвишени или помирени? Трябва ли да бъдем запалени или угасени? Трябва ли да сме различни или еднакви? Трябва ли да търсим или да пазим в тайна? Трябва ли да бъдем честни или разсъдливи? Трябва ли да вярваме или да се съмняваме? Трябва ли да се придържаме или да си тръгваме? Трябва да сме смели или внимателни?
Много от тези въпроси без отговор започнаха да се вихрят в главата ми от момента, в който ме помолиха да се изповядам. Не в тъмното, а пред всички вас. Идеята да напиша книга за моята история отначало ме изненада и в непретенциозната среда на координирана медийна злоба беше нещо неподходящо, нещо извън съществуващите модели на беззъби атаки. Освен това балансирането в живота и работата на нещо, което е в разгара си, ми се стори странно. Аз възприемам космическите закони над нас, които никога не са били твърде отворени за него. Въпреки всичко това най-накрая реших да отворя възможно най-добре. Чудите се защо? Отговорът не е сложен. Говорейки ми за моите ангели и демони, спасението и проклятието, за моя живот и за света на моите калинки и идеи, аз се примирявам със собственото си аз. Под тежестта и натиска на факта, че изповядвам публично, имам и възможността да разгледам точно собствените си победи и загуби. Те изобщо бяха ли реални? Те имаха някакъв смисъл?
Светът около нас е изключително сложен и неразбираем (не) реален. Никога няма да спра да се вълнувам и изумявам, както никога няма да спра да усещам необятната далака и болката на човешките ни съдби. Искам да ви оставя съобщение за това, че сте в свят, в който над земните атаки, злото и враждебността има висши принципи на всемогъществото и всемогъществото.
Забравихме какво е да бъдеш себе си. Забравихме как ни посрещнаха майки с нежност. Забравихме, че най-важното за нас беше да играем. Забравихме колко ни беше достатъчно да се смеем и танцуваме от щастие. В един момент те ни тласнаха всички в капана на еднообразието и започнаха да смесват цялата ни уникалност в голяма мелница. Още от училище той ни взе назаем безформена система, в която работеха родителите ни. Това все още бяха прощаващи времена.
Днес цялото ни общество, под масивния натиск на корпоративните медии, се държи така, както се държат лудите ракови клетки. Започнахме да цъфтим отвратително и да ядем, да мразим и да завиждаме. Няма нищо, което наистина да ни вълнува и обединява. Станахме горди, безсърдечни за мен и бездомни. Именно ние изгонихме Бог от райските градини, ние сме негови противници, отричаме висшето съзнание на интелигентността, способно да сътвори. И затова забравихме какво е да си истински свободен. Без страх, лъжи или измами.
Искам да ви съобщя добри новини за това как да останете свободни в илюзията на клетка. Но ти трябва смелост, за да бъдеш свободен. Получавате го само като изберете да се жертвате.
АБОНАМЕНТ СТРАНА И ВЪЗРАСТ 2021
Нашето списание иска да се освободи от често срещаните стереотипи не само със своето съдържание и обработка, но и като не публикува реклами и реклами. Въпреки че не предлагаме отстъпки за абонаменти в хипермаркети и козметични студия, нашата най-искрена благодарност за вашата подкрепа е разширяването на вашето списание. Оставаме свободни от реклама, така че не е нужно да се признаваме пред спонсори, рекламодатели или политически партии. Това е единственият и реален критерий за независимост, благодарение на който можем да служим само на вас, читателя. Поради тази причина ние зависим единствено от продажбите и абонаментите. Благодаря ви много за вашата подкрепа.