Кратък речник на словашкия език
със и без N;
G seba D si A sa L sebe I Iself, след предл. и с ударение D себе си и себе си
1-ва оценка обект, идентичен на създателя на историята: той гребе, поглежда пред огледалото, чака себе си, предстои му труден ден, не може да разбере;
не ме купувай, купи себе си!
2. на живо. субект в mn. марка взаимност, взаимна активност: братя и сестри се обичат, бият се, ревнуват се един от друг;
те желаят здраве, заклели са се във вярност, ще стоят заедно
3. само D изкл. полза ал. недостатък (полезно Г): намерете момиче, уредете апартамент, поръчайте им бира и малина
4. само D изкл. присвояване (част D); негов: търси родителите си, скъсал си е ризата
5. само D изкл. чувство (етично Г): оставете го да тръгне по своя път, да пее (ще), да се наслаждава на света
● заповядайте;
бъдете (напълно) безпомощни а) в безсъзнание б) разстроени, объркани;
(отново) спорят, бият се и така нататък.
А. като отделна формообразуваща морфема, от която е част
1. обръщане. пасиви: виновникът се търси, тревата се коси през юни, телевизията се гледа през нощта;
Трябва да се добави подправка към соса
2. неос. обръщане. форма на хората. sloves: работи от сутрин до вечер, пазаруване в супермаркет;
ходи от дясната страна, за да ходиш
1. като отделна словообразуваща морфема за образуване на обрат. sloves със смисъл. а) условие ал. промени в състоянието: да завърши, да се охлади, да се ядоса б) да се прояви по свой начин: да почерни, да се разклати, да избледнее в) да се движи: да хвърли, да се търкаля, да носи г) обрати на историята на неговия създател: да придаде (на услуги), да се появи, да намери д) различни модифициращи значения. ориг. глаголи: да се държиш, да пуснеш, да молиш, да се разтягаш е) неволно действие: да се удавиш, да се самоубиеш (при инцидент), да бъдеш наранен
2. като част от процедура за словообразуване във връзка. с префикс: да лети, да чете, да копае, да вечеря, да изгори, да говори, да стане
3. като отделна словесна морфема (с чисто перверзни глаголи): да се страхуваш, да се смееш, да вземаш, да харесваш, да понасяш, да се стремиш, да се разправяш, да се смееш
IV. с част. телефонно обаждане. (в елиптични изречения) набляга на насърчението, призив за действие: елате тук, момчета! ножове влизат в него!
sabat -u m. за евреите седмата, събота на седмицата, е събота
сабя -е -бял/-слеп w. режещо и прободно оръжие с острие от едната страна: остър, турски w.;
носете ш-у, бийте ш-у;
спорт. фехтовка ш-оу;
сабя -г -година б. крайбрежна птица близо до щъркел, зоол. Рекурвиростра
-
Правила на словашкия правопис
със и без N; G sa, seba D si, seba A sa, seba L seba I mysá zá m. обръщане.
Сабинов - м.; Sabinovčan ‑a mn. Миа м.; Sabinovčanka ‑y ‑niek ž.; сабиновски
sabre ‑e ‑white/‑blí ž.; сабя; šablička ‑y ‑čiek ж.
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
нещо е позволено ал. потвърждава, съгласие: за подаване на предложение до s., резолюцията подлежи на s-iu office;
с. договори;
официален стр., предварителен, допълнителен стр.реверсивна ключалка. лица. (без 1-ви стр., 2-ри стр. себе си, 3-ти стр. себе си, si, 4-ти стр. себе си, sa, 6-ти стр. себе си, 7-ми стр. себе си)
II. за глаголи в неударено. Формата има следните функции:
1. в случай на преходни глаголи, представлява субекта в четвъртия случай;
а. изразява, че агентът на действието се намесва в действието на себе си (в предмета на живота): момчето се пере, облича;
покрита със сметана;
видян в огледалото;
да виси, да се отрови, да се удави;
да се напия;
да се убедиш в нещо;
чувствайте се здрави;
почернявам, запрашавам, прося;
защитавам;
Не може да се затвори между четири стени. (Вадж.) Звярът е на път да си почине. (За теб.) Той беше объркан. (Тадж.);
обиди се;
[Момиче] ме пита. (Jégé) Jerguš заля по водата. (Ondr.);б. в случай на неживотен субект, той изразява спонтанно действие, естествена дейност: вода, валяне на река;
Дъждът се лееше като куп. (Добш.);
тетрадката е загубена;
сърцето спря;
Раните му заздравяха. (Джеге) Главата на Адам се поклати. (Джеге) Стомахът му се обърна. (Jégé) Сърцето на г-жа Гержова също се отвори. (Зъби.) Снегът се залепи за краката му. (Ondr.) Тъмнината се разпростря по ъглите. (Кук.) (Той молеше), че скалата ще трябва да се движи. (Добш.)2. в случай на нетранзитивни глаголи, изразява, че действащият в действието фокусира дейността върху обект извън себе си (обикновено на 2-рия етаж), докато е в непосредствена близост до този обект: да грабне, да се хване за парапет;
прен. придържайте се към занаята си, за да работите във вашата област;
да се придържат към своите убеждения;
Той знаеше какво да прави (ти.) Какво да започне да прави;
отървете се, откажете се от някой ал. нещо;
да докосне нещо;
Вятърът отнесе всичко, в което току-що се спъна. (Ти.);
извърши кражба, неправомерни действия;
да се сърди на някого, да бъде съден на някого;3. в преходни глаголи, изразява взаимност, взаимно, взаимно действие;
а. всеки отделен предмет в mn. не. извършва дейност, колективно изразена с глагол, и е редуващо се предмет и предмет на действието;
взаимно, взаимно: момчетата се бият, гонят, разтягат, укоряват;
приятели се прегръщат, целуват;
децата понасят добре;
приятели се срещнаха (на улицата), поздравиха се;
Отдавна не сме се виждали;
хората обичат, мразят;
да водя с някого, да се държа за ръка с някого;б. при темата в j. не. вторият участник в историята е изразен в 7-ми случай с предлог: бащата е прегърнал сина (= бащата и синът са се прегърнали);
Поздравих приятеля си. - Янко разговаря със съученик. -° С. при темата в j. не. това е елипсови израз на взаимна дейност (партньорът остава неизразен): ученикът бие, говори, забавлява се (по време на преподаване);
д. при темата в j. не. изразява се характеристиката на действието: момчето все още бие, боец е;
дете с гняв е ядосано;
Не се сърдете! не бъдете любезни;4. при непреходни и субективни глаголи изразява закръгленост, реципрочност: да се съберат, да се разделят с някого;
да се консултира, да си мисли, да спори с някого;
да се състезавам, да се впиша в някого;
говори с някого;
да споделя с някого;
хората бягаха някъде, птиците отлетяха;
не ми харесва;
те не могат да се сбогуват;
Гостите слизат долу. (Кук.)5. изразява пасивния глас (граматичният субект е субект на действие, факторът на действието е неизразен): къщата е построена;
разтворът се филтрира;
искането се отхвърля;
магазините отварят в осем часа;
книгата се чете;
За събранието се свикват граждани. - На родителите се препоръчва да следят децата си. - Работната сила ще бъде наета. - Издирва се нарушител. - Добрите усилия се оценяват. - Трябва да разберем истината. - Той може да опита.6. се използва в т.нар неопределени рефлексивни глаголи, за които факторът не може да бъде определен: Къщата се срути. - Изстрелът падна. - Бебето се задуши. - Той падна и се самоуби;
да се удави, да се нарани, да удари;
Виното мина. (Тадж.) Грее от дъгата. (Джеге) Комините пушеха. (Ondr.)7. позволява изразяването на разказ с общ, неопределен ал. незначителен предмет: казва се, казва се;
готви се някъде добре, добре е;
отива там отдавна;
евтино е да се купува някъде, пушенето тук не е разрешено;
предложено се иска да се покаже, че.;
оказа се, че.;
работата ще продължи;
Известно е, че той се придържа към майстора. (Згур.) За кого е лицензът? (Ráz.) Дотогава те се разхождат с вода. съгл. Както се нарича планината, така се чува и от планината. съгл.8. в несубектни изречения позволява безличното изразяване на субективни чувства: искам да ям, да спя, да пея;
работихме добре, пътувахме;
Колкото по-добре бихме могли да живеем в света. (Зъб.) Лесно е да се каже;
той беше малък;
харесва ми.;
струваше ми се, сънувах;
Не е мързелив да направи нещо. - Тя бавно напуска двора, където е преживяла щастие и радост. (Лаз.)9. при рефлексивни глаголи той позволява сюжета на свойството на субекта: ризата е побеляла, тревата е зелена, планината е черна;
10. добавя интензивност и изразителна стойност към значението на глагола: Ще те моля! - да тегли, да влачи, да се опъва с нещо;
ров, ров в нещо;
да се притесняваш, да се ядосваш, да се ядосваш на някой ал. нещо;
да се хранят с нещо;
да излее нещо;
да се покаже, да се извади;11. при префиксните глаголи с представки do-, na-, заедно с тези префикси е изразно средство за изразяване на голяма степен на действие: да доживееш до старост;
очаквам с нетърпение нещо;
работа върху нещо;
нещо не може да се изчисли;
Трудно е да се стигне до там;
да изисква нещо;
да се гримирам, да плача, да се смея;
говоря;
да търся нещо;
да говоря, да се съобразявам;
да танцувам, да плача, да тичам;12. като формална наставка, сочеща към субекта, тя се превръща в постоянна част от едно от значенията на глагола, докато значението и връзката на глагола се променят (субектът глагол става субективен): Той тръгна с галоп отзад него. (Jégé) Тя се разплака. (Добш.) Той тръгна по кривите тротоари. - От къде идваш? (Добш.) Адам изчезна незабелязано. (Jégé) Той спира пред саксиите. (Ти.) Йергуш се събуди до камбаните на дрънкалките. (Ondr.) Пазете се от него. (Скулт.) Върна се при плуга. (Кук.) Тя не можеше да не се разклати. (Кук.) Не се сърдете! (Ondr.);
карам кола;
завой;
да се движат (не на място);
да хвърля някъде;
да бъде призован, да бъде призован, да бъде призован;
да се стопи;
знак;
Не можете да бъркате между двете. (Кук.);
да се ожени, да се ожени, да се разведе;13. за някои глаголи ал. в някои значения глаголите са тяхната постоянна формална част (рефлексивен тантум): да гледам, да просперирам, да правя;
да се чудя, да се чудя на нещо;
да докосне нещо;
рояк;
съвпада;
да отговоря;
да се радвам, да се радвам, да се смея;
да обидя, да съгреша;
случва се;
нещо принадлежи, не принадлежи;
да стана;
да се страхувам, да се страхувам от нещо;
скитат;
кандидатствайте за нещо;
той се справя добре;
моли се;
костур;
грижи се за нещо;
питам;
да се оплаква от нещо;
да направя;
потъмнява, потъмнява, мига;
блясък;
руж, руж;
Беше вечеря. (Ondr.);
да роди, да се роди;
Снегът е поолекнал. (Ondr.) Тя погледна Konopka. (Лед);
да се трансформира;
знам нещо;
служи на някого;
да отида, да отида някъде;
да изисква нещо;
да погледна нещо;
вземете някого;
разпад;
да събира (за рани);III. за глаголи в неударено. Формата има следните функции:
1. представлява субекта в 3. стр. и заявява, че нещо се случва в полза на ал. в ущърб на фактор на действие (благоприятен датив);
себе си, за себе си: купувайте, поръчвайте нещо;
да искаш нещо;
Вземи нещо;
да чете, да записва нещо;
Виж какво намерих. (Кук.) Ти си виновен. (Тадж.) Не мога да си помогна. - Джано взе колелата. (Тадж.) Той намира момиче. (Тадж.) Дошъл ли си за дълг? (Изведнъж) Той пази парите. (Зуб.)2. Изразява взаимност, един на друг, един на друг: те пожелаха добро утро;
те паднаха в обятията им;
обещаха си, заклеха се във вярност;
те са равни;
те се гледат в очите;
съседите си помагат;
Говорихме за впечатленията си.3. изразява присвояване, представлява объркването му: да си измие очите, лицето;
разкъсайте дрехите си;
избийте зъб;
си ритна глезена;
Той ритна окото си. (Добш.) Стоя зад думата. (Glow) Детето отива до гарата. (Кук.)4. Експресивно изразява. личен интерес към историята (етичен датив): пеене, свирене;
въздишайте, яжте, спите, танцувайте;
Пропуснахме панаира на Яков, сега можем да изчакаме Гал. (Кук.) Група ергени го чакаха веднъж. (Зъб.) Сигурен е, че няма да тичат до града. (Тадж.) Ондрей отиде на панаирите. (Кук.) Който се е загубил, нека погледне. Дръжте ги там (панталони). (Кук.) Прави каквото си искаш! - Просто си кажете! - Отидете където искате. - подигравайте се с някого;5. е постоянна формална част от глагола ал. едно от значенията на глагола: да легна, да си представя;
да запомня нещо, да разчитам на нещо;
Нито се осмелява. (Кук.) Какво правиш тук, грешен човек? (Добш.);
да се избягва;IV. частица с наречието ал. адвербиалният израз експресивно изразява насърчение към дейността на ал. Движение: Сега отидете при роботите. (Джес.) Момчета, аз съм тук! (Ráz.) Плуг до селото! (Тадж.) Бой! (Тим.) Умен в цивилни дрехи. (Urb.) Към екипа! (Тат.) Е, просто върви (Тадж.) А сега, побързай там.
Шеба, -у жени. r. библейска земя: царицата от Сава, библейската царица, за която се твърди, че се е отличавала с красота и мъдрост и е била приятелка на Соломон;
1. за евреите, седмият ден от седмицата, който се освещава от култови церемонии и пълна почивка, събота;
2. остарял. според стари народни суеверия, нощни оргии на вещици и вещици с дяволи;
sabatný príd. м. остаряла. на еврейската събота: на съботната трапеза (Вадж.)
Шабат достъп м.: с. маса, ж. кафтан
1. острие за рязане и пробождане с продълговата форма, обичайно. леко извит, с острие само на един ръб: остра ширина;
Турски, дамаскински, сарацински, южен;
да опаша ш-у, да опаша ш-у;
нарисувайте š-u, нарязайте на някого (нещо) š-ou, фехтовка š-ou;
бийте се;2. záhr. бойна ш. сортови зърна;
Английски š. сорт грах;добавете сабя. м.: с. танц на сабя;
šablička, -y, -čiek, nár. i sablenka, -y, -niek žen. r. zdrob. израз.
сабя, -у, -година на жените. r. птица с дълъг извит клюн, подобен на малък щъркел;
зоол. с. Синя крачка (Recurvirostra avosetta)