Кратък речник на словашкия език
Правила на словашкия правопис
ридаене ма мн. N a A ‑y m.; Северен елен
брак - м.; брак; брак ži ž.
се ожени nei ‑ia ne dok.; сключване на брак
Соблахов ма м.; Соблаховчан - а мн. Миа м.; Соблаховчанка ‑y ‑niek ж.; soblahovský
самур ма мн. N a A ‑e m.; самур L ‑ľom
-
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
s, така [преди гласните съгласни и преди гласните vysl. z, във форми с него, с нея, с тях, с нас, с вас той изпрати. с;
в сричкова форма изпратена. zo, във връзка с мен изпратен. така] предл. Сб. 7. п. изразява
1. връзка, съюз, асоциация, асоциация, връзка (= заедно): Ilčík и Chovanc спяха един до друг. (Urb.) Старите и старите са преувеличени. (Фиг.) Родители с деца излизат на разходка;
живот със съседи;
пътуване с приятел;
вземете някой със себе си;
игра с някой;
Жените плакаха с нея. (Jégé) Тя е доволна от него. (Зуб.);
той не живее с мъж, не се жени за жена;
корените, с които са свързани с почвата (Лаз.);
Аз съм с теб, върви с масите;
вървете с духа на времето;
в крак с модата;
Нито политическа, нито административна организация (Вадж.) Ги подкрепиха. Няма да стигнете далеч с ковачи и обущари (Вадж.) Ако само те ще ви бъдат последователи;2. контакт с някого, взаимна дейност, помежду си, помежду си: да се срещнем, да се срещнем, да видим някого;
спрете, застанете, разговаряйте с някого, говорете, говорете с някого, пишете на някого;
Планини с планини и хора с хора (среща) хората са близки;
да се съглася, да се съглася с някого;
да се консултира с някого;
да се бием, да се борим с някого;
добри, лоши срещи, спорове с някого;
да съди някого;
ядосайте се, бийте се с някого;
да споделя нещо с някого;
среща с момиче, среща с момче;
да се ожени за някого;
наслаждавайте се заедно с някого;
да споделя нещо с някого;
да имате нещо с някого (например полов акт, неудобство);
търговия с някого;
объркайте някого с някого;
да се разделим, да се сбогуваме с някого;3. съдържание ал. гарнитура: тенджера с вода, килер с дрехи, с книги;
Под него имаше изба с бъчви. (Кук.);
торба с тютюн (Тим.);
Пристигнаха пликове с официални формуляри. (Urb.);
месо с картофи;
хляб с масло, с мед;
маса с надпис (Мин.);
книга с илюстрации;
Герб с дива свиня. (Вадж.)4. собственост, състояние, качество на някой ал. нещо;
външен вид, израз (в несъответстващото прилагателно на допълнението и съществителното): момиче с ленена коса;
дете със сини очи, с дълги крака;
Къща с дървени капаци. (Кук.);
шапка с панделка;
рокли с къс ръкав, дълги ръкави, с дантела, волани, ризи с гола яка;
палто с кожена яка;
булка с отрова;
Човек с неговото име може да има претенции (Вадж.) Толкова значим, известен;
ходене с гола глава, с шапка на главата, с пръчка в ръка;
Той седи с изпънат гръб. (Чроб.) Тя върви с раница под мишниците. (Кук.);
разговор с лула, с цигара в уста;
Той тръгна към кръчмата с невинно лице. (Тадж.) Той си тръгна с възпалено сърце. (Тадж.) С тежко сърце той не обичаше да ходи на война (Добш.). С лилавото на бузата си тя се обърна (Вадж.) Отричана. Те пиеха със присвити очи. (Urb.) Те избягаха със здрава коза. (Зуб.)5. начинът, по който се случва нещо, обстоятелствата на историята, съпътстващите явления на дейността: да се направи нещо с вкус, с радост, с готовност, с любов, с неприязън, с отвращение;
да си тръгне с плач, със срам, той отиде с дълъг нос засрамен;
завърши с думите на подигравка;
да говорим с уважение за някого;
направете нещо с добри намерения;
действайте отговорно;
яжте, пийте умерено;
Той гледа с угризение на свекърва си. (Стод.) Картата се отпечатва неодобрително. (Ал.) С ужас осъзнава. (Лаз.) Той слушаше с отворена уста. (Зуб.) Те я поздравиха топло с отворени обятия (Вадж.). Той дойде с празни ръце (Згур.) Без подаръци. Те отидоха при него с увереност. (Тадж.) Той каза през смях. (Кук.) Той отваря капаци с нараняване. (Лаз.) Това, което видя, се случи с такава внезапност. (Вадж.) Много бързо. Само с мизерия можеше да им е трудно да ни научат (Тадж.). Тя погледна веригата с удоволствие. (Кук.) Те слушаха с удоволствие. (Тадж.) Прекосиха тротоара със сила на волята. на училище. (Лаз.) Не всичко върви с църковния ред (Вадж.) Честно, честно;
разходка с бутилка за мляко, с кана за вода, с пазарска чанта;
разходка с вертеп, с камера, с пушка;
седене с книга;
направете нещо с помощта на някого;
купувам, продавам с печалба, работя с успех;
обучение с отличие;
гледане с отворени очи;
Говореше с желание. (Urb.) Казва бавно, с акцент. (Вадж.);
пейте с чувство;
Не може да се каже със сигурност. (Тадж.) Те могат да я клеветят с чиста съвест. (Згур.)● с разрешение за учтивост, когато искаме от някого нещо, позволете;
с прошка изразът, с който молим за прошка;
с прошка израз на извинение: Въпреки това, с прошка, вие имате жълт цвят. (Круша.)6. време, подарено с друго събитие: лягане с кокошки;
станете със слънцето;
С изгрева той изгонва овчето пасище. (Ondr.) Той се събуди сутринта с лястовици. (Vaj.) С това вятърът задуха през езерото и драконът изчезна (Добш.) Тогава, в този момент;
израсна, израсна с него;
„Имате какво да очаквате с нетърпение!“ И с това тя напусна (Žáry), за да го каже. Вятърът дойде и сняг започна да вали заедно с него. (Urb.)Условие 7: При сухи и мокри изгаряния.
8. Цел: посещение на лекар с дете, със зъби;
отидете в ремонт с нещо;
да се обърнете към някого с молба, с молба, с въпрос;
излезе с добър вестник;
дойде с букет;9-та причина: лежане с крака;
Много ви липсва с готвенето. (Тадж.);
да се занимавам с някого, с нещо;10. внимание, уважение към някого ал. нещо: Ами работата ти? С всички хубаво, с не много интимност. съгл.;
с някого, с нещо има много работа, притеснения;
справяне с нещо;
Какво не е наред с мен? - Какво ти става? - Какво се случи с това? - Остави ни намира! - не е наред с него, краят, амин;
има нещо нередно с някого, нещо;
Не бях чист с нея. (Зуб.);
помислете добре за нас;
да има планове, намерения с някого;11. допълнение, добавяне: плати нещо с лихва;
Прегръщаха го една година. (Лаз.)12. предмет на дейност, що се отнася до действието:
а. интервенционен: да управлява, да стопанисва, да спестява с нещо;
отървавам се от;
занимавам се с някого, с нещо;
да се справя с нещо, да се отнася с някого, с нещо добро, лошо;
чупене на главата с нещо;
занимавам се с нещо;
телефонно обаждане. накълцайте, ударете с всички, отвратени да спрат да правят нещо;
С Хорович светът се изкриви наведнъж. (Urb.);
хвърли го на земята;
лопата с него във водата, лопата с него в чантата;б. съдържание: хвалене, хвалене, скриване на нещо;
° С. релационно: Къде да ме изравни с Андрей! (Вадж.);
започнете, завършете строителството;
Те не отложиха брака. (Jégé) Престани да говориш така. (Лаз.) Просто се махай оттук! (Вадж.) Те започнаха да съветват какво да правят с парите. (Urb.);
изчакайте с преценка;
изчакайте някой с вечеря;
бързайте на работа;
да споделя с нещо;
търговия с обувки, платове;
да държа, да съчувствам на някого;
да дойде, да се измъкне с нещо;
Какво да направя с ранените? (Вадж.);
трябва с истината (с цвят) навън;
Долу господата! (Smrč.) Намушкайте дори с такъв екип. (Лаз.) Под бор с него! (Вадж.) Сънувала е змии (Тим.) За змиите. Вече са тук с мляко. (Зъб.) Той е безразсъден с цялото си обучение. (Urb.)ридаене, -а, мн. не. - мъж. r. подобни на елени рогати копитни животни, живеещи в северните страни;
зоол. с. полярен (Rangifer tarandus);северни елени, -иа, -ие ела. м.: s-ia кожа
пристигане на сватба м.: s-e рокля, s. писмо, буква;
s-сватбен пръстен (Zúb.) сватбен пръстенжени се, -и, -иа нед. (кого) да извърши сватбената церемония. да се оженят: В скромна църква техният декан се оженил. (Вадж.);
|| да се оженя: няма да се оженя за теб. (Вадж.);
док. ожени се
брак, жени. r. брой бракове: големи s.