• Университетско общежитие СВОРАДОВ
  • Интересни линии
  • Кратка разходка из историята на „студентите в кулинарията“
  • История на католическите студенти в Словакия
  • EKV
  • ÖCV и истрополитски
  • IBAN - международни номера на истрополитски сметки
  • Вътрешни правила на сдружението
  • Истрополитан и Сакракопец
  • Уеб поща

Контакт

Словашко католическо академично сдружение ИСТРОПОЛИТАН Вилова 2277/19
851 01 Братислава

словашко

Тел: +421 907 272 711
Имейл: infoistropolitan.sk

Номер на сметка

IBAN на Prima banka:
SK50 3100 0000 0040 0077 3300

Постно мислене

Днешната Пепеляна сряда е нова ера, която обикновено не е много популярна. Това е период на пост. Това е четиридесетдневна подготовка за най-големите християнски празници през годината. Той символизира четиридесетте дни, които Исус прекарва в пустинята, когато започва публичното си служение. Този период се характеризира с факта, че ние си отказваме нещо или си даваме специална задача през този период (например да се молим свещената броеница всеки ден). Всъщност подобен пост е много полезен по пътя към растежа на духовния живот и приближаването към Бог. Дори бих казал, че това е необходимост. Основата обаче е да се избере правилният ангажимент на гладно. Какъв ангажимент да избера?

Папа Йоан Павел II в първото си великопостно послание през 1979 г. той помогна с примера на Писанията на бедната вдовица, която даде на Бог две малки монети (Мк 12: 41-44), за да обясни правилното посвещение. Тези малки монети бяха всичко, което тя имаше. Затова Исус, който наблюдаваше отблизо ситуацията, каза: „Истина ви казвам, че тази бедна вдовица е хвърлила повече от всички, които са хвърлили в съкровищницата. Защото всички дадоха от изобилието си, но поради бедността си тя даде всичко, което имаше, през целия си живот. “(Мк 12, 42-43) Свети Йоан Павел II. по този начин той казва, че същността на поста не е да се откажем от нещо, което не е от съществено значение за нас, напр. шоколад. Но трябва да се откажем от нещо важно за нас, в полза на някой, който се нуждае повече от нас. В края на краищата всички ние сме дъщери и синове на един и същ Бог. Следователно нуждите на другите хора не могат да ни бъдат чужди.

През 1981 г. в посланието на Великия пост той избира св. Йоан Павел II. притчата за добрия самарянин (Лука 10: 30-37). Добрият самарянин като непопулярен непознат разпознава съседа си в неизвестен човек. Той спира по пътя си, само за да помогне на човек, който се нуждае от помощ. Колко хора около нас се нуждаят от помощ и ние не сме чувствителни към тях. Може дори да не ни се наложи да стигнем толкова далеч и ще си спомним, че в нашето семейство или в нашия квартал има някой беден, болен, самотен или много стар. Помагането на тези хора ни струва нещо важно - нашето време, комфорта ни и често нашите собствени интереси или планове. Дори уреждането на сложни отношения в семейството или в нашия квартал може да бъде много добър ангажимент на гладно за нас, защото дори това е жертва, която не е лесна за претърпяване.

В началото писах по принцип за хора, които също се отказаха от нещо важно в живота си - например предразсъдъци. Това вероятно е бил техният общ елемент, въпреки че пътят към обръщане на всеки човек е уникален, така че и останалите препятствия в техните пътища също се различават. Следователно, в сравнение с тези хора, не смятам за справедливо, ако остана на нивото, от което започнах в духовния си живот. Бих ли могъл дори да се сравня с такъв човек по Божия съд? Именно периодът на поста ни напомня за необходимостта да продължим непрекъснато духовното си развитие. Необходимо е да се научим да се освобождаваме от неща, които не са необходими по пътя към спасението (което, разбира се, не означава, че трябва да се отречем завинаги от тези неща), да задълбочаваме връзката си с Бог и да бъдем активни в служба на други.

Като тийнейджър четях свидетелствата на различни хора, приели католическата вяра през живота си. Например Патрик Мадрид улавя историите на такива хора в своята красноречива книга Изненадан от истината. Повечето от тях първоначално са били членове на различни протестантски църковни общности или различни секти, а понякога и само непрактикуващи католици, които са открили онова, което са пренебрегвали дотогава. Това не беше вид преобразуване „наизуст”, основано на чувства и емоции, а интелектуално преобразуване. Покръстващите постепенно изучават католическото учение, сравняват го с Библията и след това откриват, че наистина католическата църква предоставя автентично християнско учение.

Днешната Пепеляна сряда е нова ера, която обикновено не е много популярна. Това е период на пост. Това е четиридесетдневна подготовка за най-големите християнски празници през годината. Той символизира четиридесетте дни, които Исус прекарва в пустинята, когато започва публичното си служение. Този период се характеризира с факта, че ние си отказваме нещо или си даваме специална задача през този период (например да се молим свещената броеница всеки ден). Всъщност подобен пост е много полезен по пътя към растежа на духовния живот и приближаването към Бог. Дори бих казал, че това е необходимост. Основата обаче е да се избере правилният ангажимент на гладно. Какъв ангажимент да избера?

Папа Йоан Павел II в първото си великопостно послание през 1979 г. той помогна с примера на Писанията на бедната вдовица, която даде на Бог две малки монети (Мк 12: 41-44), за да обясни правилното посвещение. Тези малки монети бяха всичко, което тя имаше. Затова Исус, който наблюдаваше отблизо ситуацията, каза: „Истина ви казвам, че тази бедна вдовица е хвърлила повече от всички, които са хвърлили в съкровищницата. Защото всички дадоха от изобилието си, но поради бедността си тя даде всичко, което имаше, през целия си живот. “(Мк 12, 42-43) Свети Йоан Павел II. по този начин той казва, че същността на поста не е да се откажем от нещо, което не е от съществено значение за нас, напр. шоколад. Но трябва да се откажем от нещо важно за нас, в полза на някой, който се нуждае повече от нас. В края на краищата всички ние сме дъщери и синове на един и същ Бог. Следователно нуждите на другите хора не могат да ни бъдат чужди.

През 1981 г. в посланието на Великия пост той избира св. Йоан Павел II. притчата за добрия самарянин (Лука 10: 30-37). Добрият самарянин като непопулярен непознат разпознава съседа си в неизвестен човек. Той спира по пътя си, само за да помогне на човек, който се нуждае от помощ. Колко хора около нас се нуждаят от помощ и ние не сме чувствителни към тях. Може дори да не ни се наложи да стигнем толкова далеч и ще си спомним, че в нашето семейство или в нашия квартал има някой беден, болен, самотен или много стар. Помагането на тези хора ни струва нещо важно - нашето време, комфорта ни и често нашите собствени интереси или планове. Дори уреждането на сложни отношения в семейството или в нашия квартал може да бъде много добър ангажимент на гладно за нас, защото дори това е жертва, която не е лесна за претърпяване.

В началото писах по принцип за хора, които също се отказаха от нещо важно в живота си - например предразсъдъци. Това вероятно е бил техният общ елемент, въпреки че пътят към обръщане на всеки човек е уникален, така че и останалите препятствия в техните пътища също се различават. Следователно, в сравнение с тези хора, не смятам за справедливо, ако остана на нивото, от което започнах в духовния си живот. Бих ли могъл дори да се сравня с такъв човек по Божия съд? Именно периодът на поста ни напомня за необходимостта да продължим непрекъснато духовното си развитие. Необходимо е да се научим да се освобождаваме от неща, които не са необходими по пътя към спасението (което, разбира се, не означава, че трябва да се отречем завинаги от тези неща), да задълбочаваме връзката си с Бог и да бъдем активни в служба на други.