И това е след шабат! Събота вечер, слънцето е залязло. Улиците на лондонския Hendon (както и други еврейски части) започват да се пълнят с коли. Да, след Шабат и евреите, освен да шофират, могат да правят телефонни разговори, да готвят, да включват светлината и да пускат тоалетната:)
Тази сутрин си казах накрая, че ще се опитам да ви напиша отново няколко интересни неща за тази общност, които имах възможността да опозная. Когато си мислех как да започна, да те привлече и мотивира да прочетеш останалите редове, ми дойде наум, че Якоб. Той беше равин (така че се надявам, че все още е), който беше „покровителят“ на нашата пекарна, където работих почти две години. Не знам точно какви задължения има равинът от позицията си. Обаче всички, които Якоб имаше към нашата пекарна, са ми ясни.
С залеза на слънцето се отвори и пекарната. Когато всички наши приятели се „групираха“ и се готвеха да живеят по улиците на Лондон, ние застанахме пред вратата на пекарната в очакване на Джейкъб. Но най-лошото беше видението за дълга нощ. След съботата равинът беше единственият, който можеше да отвори вратата, да запали светлината и да ни пусне. Работата му се състоеше и от включване на фурни за хляб и газови печки. В първите дни на работа на това място ми се стори комично, че дори не можех сам да сваря яйцата на печката, а само равин трябваше да бъде отново. Така че, ако той заспи или не може да се появи по други причини, пекарната ще остане затворена без хляб, но тези, които харесват гевреци с яйчена салата, ще страдат най-много. Така че ролята на равина е изключително важна в еврейската общност.
Все пак ще остана с Якоб. Помня го като изключително мил и мил човек. Беше висок около шест фута и беше албинос. Винаги ми изглеждаше много „бял“ като ангел и имаше много лошо зрение. Когато искахте да ме погледнете, той залепи изпотения си малък нос почти до моята маниака "aaaaach motek go"? (скъпа как си?).
Един ден любимият ми равин ме помоли за помощ в почистването на къщата преди Пасха. Обичах този празник на „безквасните хлябове“ - тогава бяхме затворени:) Въпреки че беше неплатен, винаги ми беше полезен. Говорейки за това, всички знаем вицове за евреите и техния известен опит. След моя опит мога да потвърдя всички вицове по света. Евреин наистина би искал да пробие коляното си за евро/паунд (чест, разбира се, с изключения). Трябва обаче да подчертая тяхната сплотеност и готовност да помогнат за добра кауза. Те знаят как да бъдат изключително щедри и съпричастни.
Якоб ни благодари за помощта, плати (нито стотинка допълнително), сложи кипа на главата си и ни придружи до спирката. Все още видяхме бялата му коса и топла усмивка от автобуса. Всъщност той винаги е излъчвал мир и огромна харизма.
Скъпи дами и господа, дозата на писмата ми със сигурност е била достатъчна за вас досега, така че позволете ми да кажа няколко думи отново (фест, харесах ви да напишете нещо тук на иврит:)
мезегавир ала паним - лудо време
toda - благодаря (toda raba - много благодаря)
Последния път, когато ви свързах песен, може би сега ще ви зарадва