върна

Илюстрационно изображение
Източник: Shutterstock
Илюстрационно изображение
Източник: Shutterstock

Загубата на пръстен, при това сватбен пръстен, се казва, че е нещастие за цял живот. След десет години преживях изненада.

Година след сватбата с нетърпение очаквахме първото дете. Имах месец до термина и майка ми ни покани на празника. Бях щастлива и в събота започнахме сутринта, за да й помогнем поне. След нас пристигнаха брат и жена му. Майка ни обаче е добър организатор и готвач. Когато пристигнахме, почти всичко беше готово и нашето село Копаничиар ухаеше на есенна природа и страхотна храна. Печена патица, гъски, страхотни колбаси и дори разфасовки миришеха в къщата ни. Ако ядохме толкова много наведнъж, но познавам майка си. Той ще приготви дом за всеки от нас, за да не се налага да готвим поне два дни.

Хапнахме, поговорихме и помогнахме на снаха ми да почисти. Преди да тръгна, изведнъж разбрах, че нямам пръстен на пръста си. Не го оставях от пръста си, но понякога се изплъзваше при миене на съдовете. И какво, ако го излея в канала с вода?! Съпругът беше разочарован. Казваше се, че този пръстен е доказателство за голямата му любов! Отначало обеща да ми купи нова, но след това спря. Той купува, но ако издържа поне десет години с него.

Родих дъщеря и син. Един мъж винаги ми купуваше някакви бижута, но аз пропусках пръстена на пръста си. Десетата годишнина от нашето съжителство наближаваше и се чудех дали той ще спази думата си.

Около седмица преди малката ни годишнина мама организира бригада. Трябва да изградим беседка с камина, където да печем и да седим. Ние отидохме. Момчетата изкопаха ями, за да конкретизират гредите, а аз занесох глината по-нататък в градината, където майка ми я изкопа. Изведнъж мама извика и хукна към нас със стиснат юмрук. Очите й грееха и когато тя отвори дланта си, пръстенът засия. Моят обръч! Бях щастлив, че съм „оцелял“ толкова години в мръсотията, но мъжът изсумтя малко отвратено: „И сега трябва да помисля за нов подарък!“