В Загреб, където учи по програма „Еразъм +“, тя шие завеса от чорапи. Той стигна до Словакия с помощта на посолството, няколко дни преди земетресението. 21-годишната Кристина от Зволен се озова в карантина в дубравка в Братислава. Никой не може да й каже, стига да е в изолация.

Кристина Хазлингерова
Архив на Кристина Хазлингерова 21-годишен студент от Зволен Кристин (вдясно) се изправя пред приятели и съученици Доминика от Полша и Луиза от Бразилия, преди да напусне дома си. Друга Кристина от Словакия също има рокля.

в интервю със словашката студентка Кристина Хазлингерова четете:

  • колко трудно дойде от Хърватия до Словакия,
  • защо е попаднала в карантина в Дубравка,
  • как се грижат за тях изолирано,
  • дали да се върна в Еразъм + в Загреб,
  • защо вероятно ще трябва да върне парите, за да учи.

където сте в момента?

Намирам се в карантина в Центъра за съоръжения със специално предназначение - Института за публична администрация в Дубравка, Братислава. Той е едно от съоръженията на Министерството на вътрешните работи.

защо се озова там?

Бях в Загреб на Erasmus + борса за мобилност. Благодарение на словашкото посолство в Хърватия, което организира репатрирането на словашки граждани, се върнах в Словакия в края на миналата седмица.

В Загреб бяхме няколко студенти от Словакия. Цяла минала седмица редовно наблюдавахме какво се случва у дома. Хърватите не направиха почти нищо като предпазна мярка и започнахме да се притесняваме как ще се развие всичко.

Изведнъж те отмениха целодневната форма на преподаване, спряхме да ходим на училище и останахме „в капан“ в общежитията. За нас нямаше значение, затова решихме да се приберем. Всички автобусни или други връзки обаче бяха отменени, затова се обърнахме към нашето посолство.

как реагираха?

Консулът в Загреб Линда Карашова веднага започна да организира транспорта и в рамките на два дни тя и колегите й успяха да го направят.

как изглеждаше пътят към Словакия?

Тръгнахме четвъртък, 19 март сутринта. Хора от Дубровник също се присъединиха към нас в Загреб. Преместихме се с микробус до границата със Словения. Консулът също отиде с нас, но тя не можеше да продължи по-нататък, в противен случай щеше да попадне в карантина.

Излязохме от колата, вървяхме с куфарите си по магистралата около половин километър и прекосихме хърватско-словенската граница.

Архив на словашките студенти Кристина Хазлингерова, и двамата Кристини, по време на пътуването до дома от Загреб, предоставено им от посолството на Словакия в Хърватия.

какво последва?

Качихме се на друг автобус със словашки шофьор, който ни откара до Любляна. Чакахме там няколко часа, защото шофьорът се нуждаеше от задължителна почивка.

Към нас се присъединиха и други словаци от Словения, включително студенти, след което продължихме към Марибор и оттам директно към Словакия. Направихме концерт в Братислава в петък сутринта в шест часа.

колко от вас са били в автобуса и сте се предпазили с драперии?

Пътувахме около 25, така че се опитахме да седнем сами. Всеки имаше воал или друга защита за уста и нос. Получихме завеса директно от консула в Загреб и хората, които се качваха в Словения, носеха шалове или шалове през лицата си. Получихме нови завеси дори когато изпълнявахме в Братислава.

което последва, когато участвахте в Братислава рано в петък сутринта?

Отначало дори не знаех къде сме. Преди това всички подписахме документ, че доброволно отиваме на карантина в Габчиков. Изведнъж обаче се озовахме в Дубравка, както ми казаха някои от моите съученици, които познават Братислава.

Една дама започна да ни казва инструкции, преди всички да тръгнат от автобуса до входа на сградата, така че изобщо не чух всичко. Разделиха ни на стаи по двама или трима. Трябва да изчакаме тестове, за да видим дали случайно сме заразени с коронавирус.

Казаха ни, че трябва да ни тестват в рамките на 4 до 5 дни, а след това трябва да изчакаме още три дни за резултати. Изброихме и входните документи, където заявихме например дали имаме температура и предоставихме основни данни за себе си.

Архив на Kristína Hazlingerová Ето как изглежда една стая в Центъра за съоръжения със специално предназначение - Институтът за публична администрация в Дубравка, Братислава, където 21-годишната Кристина от Zvolen също е в карантина.

какво друго са ти поръчали?

Веднага ни изпратиха в стаите ни и ни казаха, че не можем да си тръгнем и ще получаваме храна три пъти на ден. Не трябва да плащаме за транспорт или настаняване, но да за храна за промяна, но все още не знаем как точно.

Досега не съм платил нищо, нито някой официално ме е уведомил. Това, което ви казвам сега, научих само от други, които са тук на карантина заедно с мен. Намирам се в стая със съученик, с когото също учихме в студио в Загреб.

от петък сутринта минаха няколко дни. Комуникират ли отговорните с вас? Имате достатъчно информация?

Носят ни храна, като я поставят пред вратата, чукат я, оставят я и едва тогава можем да я вземем. Тогава не влизаме в никакъв контакт с персонала.

Получихме и съобщение от доброволни пожарникари от Стария град на Братислава, в което се казва, че те биха искали да направят престоя ни по-приятен и ако имаме вкус за кафе или чай, трябва да разтоварим лист хартия пред вратата и те ще ни го донесат. Много е хубаво от тях.

Архив на Kristína Hazlingerová Съобщение от доброволни пожарникари от Стария град на Братислава за хора, които трябва да бъдат изолирани в карантина в Дубравка.

как изглежда във вашата стая?

Има, разбира се, бъркотия (смее се). В стаята, в която се намирам, има три легла и има само две момичета. Разполагаме с маси, гардероб и самостоятелна баня с душ.

Изглежда като интернат, по-стар, но не разрушен. В добро състояние е. Получихме и чисти кърпи и спално бельо.

какво ще последва сега?

Очакваме те да ни тестват през следващите дни. Не знаем обаче как ще протече. Например, вече сме подписали съгласие за събирането на биологична проба. Това е всичко, което знаем за тестването до момента. Казаха ни, че ще ни се обадят на мобилните си телефони, когато се приближи. Никой не знае кога ще бъде.

Ако пробата е отрицателна, ние можем да отидем в домашна карантина за две седмици. Ние обаче не знаем какво ще се случи, ако някой от нас се окаже заразен. Освен това вече се обадихме на нашите общопрактикуващи лекари и им казахме къде се намираме.

вие сте на 21 години и сте студент. Как реагират родителите ви?

Мисля, че са притеснени, но в същото време са щастливи, че са в Словакия, една крачка по-близо до дома. Когато все още бях в Загреб, те се тревожеха много за мен. Особено, защото хърватите изкашляха всички мерки и почти никой не носеше воал там, освен нас.

близките ви могат да се свържат с вас по някакъв начин?

Можем да се обадим по телефона или да дойдат тук и да оставят нещо на вратата, откъдето ще го донесат на вратата ми по начина, по който го правят с храната. Сестра ми, която живее в Братислава, вече ми донесе плодове и сладкиши.

Твърди се, че полицията и войниците стоят на портата, но никой не може да й каже нищо повече за моето положение. Нямаме достатъчно информация, трябва да работим усилено, за да я намерим.

Архив на Kristína Hazlingerová/COLLAGE .WEEEK Доброволни пожарникари носят закуска, обяд и вечеря в стаите на хората. Опакованата храна винаги се поставя пред вратата, почуква се и се оставя.

нека се върнем към престоя ви в Хърватия за известно време. Земетресение удари Загреб през уикенда и тръгнахте три дни по-рано. Как се чувствате, когато мислите за това?

Докато си тръгвахме, за момент помислихме и дали това е правилното решение и дали не реагирахме прибързано. Въпреки това напуснахме дома си, за да учим в чужбина завинаги.

Когато се случи земетресението, вече бяхме в Словакия, така че казахме, че се справихме добре. Но нашите съученици и приятели останаха там.

добре ли са? А земетресението също удари местата, където сте се преместили като ученик?

Да, трусовете са повредили сградата на факултета и вече не е безопасно да се придвижвате. Повредени са и наскоро обновените общежития, където паднаха мебели, а стените се напукаха.

От това, което следя в социалните мрежи, знам, че някои от приятелите ми са преместени в друго училище-интернат и в този оригинален интернат, в който живеехме, временно ще бъдат настанени хървати, загубили домовете си по време на земетресението.

как се държаха хърватите по време на пандемията на COVID-19?

Абсолютно безотговорна. Никой не носеше воал, видях само един по-възрастен господин с воал в магазина. Няколко дни преди да тръгнем, времето в Загреб беше прекрасно.

Всички бяха навън, до езерото, децата играеха на групи и хората караха колело. Едва по-късно, когато затвориха нашето училище, по улиците имаше по-малко хора, но със сигурност не може да се сравни със Словакия.

как сте се предпазили?

Отначало с приятеля си бяхме шалове, а след това уших чорап от чорапи. Всички оригинални завеси бяха абсолютно разпродадени, предполагам, че посетих пет аптеки в Загреб, но те нямаха никъде.

В същото време хърватите изобщо не ги носеха, така че не знам къде са ги имали. Антибактериалните гелове също бяха разпродадени. Излязохме минимално и останахме основно в пансионите.

Архив на Кристина Хазлингерова Студентка по европейски изследвания във FSEV UK в Братислава Кристина по време на обменния престой на Еразъм + в хърватската столица Загреб.

ще се върнете в Загреб, за да учите?

Със сигурност не, изселихме се от общежитията завинаги и ни позволиха да завършим програмата Еразъм + чрез Интернет, т.е. онлайн. Също така комуникираме с нашия координатор за чуждестранна мобилност от Факултета по социални и икономически науки, Карлов университет в Братислава.

Наред с други неща, тя ни каза, че независимо от Еразъм +, можем да продължим обучението си със съучениците си, но аз също искам да завърша „хърватско“ проучване. Проблемът обаче е, че вероятно ще трябва да върнем стипендията за обучение в чужбина. Това е независимо от факта, че ще продължа обучението си онлайн.

Значи имате пари за обучение и живот в чужбина, предполагам, че това бяха няколкостотин евро и сега трябва да ги върнете?

Да, имаме информация, че французите или холандците не трябва да я връщат. Вече похарчих доста от тези пари, например за трамвай и настаняване в Загреб, както и за закупуване на стоки от първа необходимост. В началото на обменната програма инвестициите винаги са най-големи и никой няма да ми върне тези пари.

Сега искат да върна парите. Някои студенти дори ще трябва да теглят заеми, защото няма за какво да плащат. Това е няколкостотин евро. Ще искаме да разрешим тази ситуация с нашия университет и обмисляме по-нататъшни стъпки.

Всички статии и интервюта за коронавирус са отключени на сайта .week поради обществения интерес. Опитваме се да допринесем за по-добра информация и разпространение на проверени съобщения. Можете да ни подкрепите, като закупите абонамент. ние ти благодарим!