Знаем, че захарта не е полезна за нас, но всеки път, когато езикът ни докосне нещо сладко, искаме още. И така, каква е причината захарта да ни привлича, въпреки че не се нуждае от нея?
От много малка възраст сме настроени да вкусваме сладко. През 70-те години бяха направени тестове върху малки деца, за да се потвърди това, което знаем днес. Тестовете бяха извършени, както следва. На малките деца бяха сервирани ястия със сладък, кисел и солен вкус. След консумация на сладки, децата показаха признаци на положително преживяване, като усмивка и облизване на устни.. След кисел и горещ вкус, те плътно затвориха устни, набръчкаха носове и стърчаха езици. Така че резултатите бяха ясни. Новородените и кърмачетата имат вродено предпочитание към сладкия вкус.
Обаче любовната ни връзка със захарта може да бъде толкова лошо, колкото пушенето или пиенето на много алкохол е вредно за нас. Когато ядем захар, рецепторите за сладост на езика, панкреаса и червата се възприемат от два прости вида захари, глюкоза и фруктоза. Тези захари се съдържат естествено в плодовете, някои видове зеленчуци и трапезната захар. Тези захари също се добавят към сладкиша и в промишлено преработени храни. Тялото харесва глюкозата, защото клетките ни са енергийно зависими от нея и когато глюкозата започне да навлиза в тялото ни, панкреасът започва да произвежда инсулин в отговор. Мозъкът разбира, че метаболизираме това, което току-що сме яли, и казва на тялото си, че сме по-малко гладни. За разлика от глюкозата, фруктозата се метаболизира само от черния дроб и тъй като тялото не може да използва цялата енергия, която получава, тялото задържа още повече енергия под формата на мастни запаси.
Начинът, по който фруктозата комуникира с мозъка, може да бъде подвеждащ. Без фибри в плодовете и зеленчуците има момент, в който лептинът, хормонът, отговорен за чувството за ситост, не може да изпълни своята функция и няма чувство за ситост, което иначе би се случило. Резултатът е, че се чувстваме гладни и продължаваме да се храним, въпреки че току-що сме дали на тялото си достатъчно калории.
Когато захарите започнат да стимулират рецепторите за сладост на езика, мозъчните пътища, отговорни за възнаграждението, също се активират и те елиминират невротрансмитери като допамин, които ни доставят много приятни чувства. И затова влизаме в омагьосан кръг от сладкиши. Сладките просто ни доставят приятни чувства и така ги ядем, въпреки че трябва да спрем.
Извод: наистина не можем да контролираме кога мозъкът и тялото ни искат нещо сладко. Намаляването на сладкия прием обаче в крайна сметка може да помогне за облекчаване на нездравословния ни достъп до захар и също така да намали нездравословния ни глад за захар.
Заключение
Ако търсите повече информация за подсладителите и конкретно за нискокалоричните подсладители, подходящи за диетичния процес, можете да прочетете за тях напр. тук. или в някоя от предишните ни публикации в този блог.