Словашки език »Граматика
Синтактично ниво на езика
1. Членове на присъдата
Основното
ПРЕДМЕТ
Предимно фактор на действие, носител на собственост. Питаме кой какво.
РАЗГЛЕЖДАН ПРЕДМЕТ: се изразява в изречение от думата. Баща чете. (Кой чете? Баща.) Възрастните могат да влязат. Няма никой тук. Нашите спечелиха. Първият взема всичко. Тук е разрешено пушенето. В коридора се чу силно гръм и трясък.
НЕСПРЕССИРАН ПРЕДМЕТ: не се изразява в изречение с дума (добавяме го в скоби), ясно е от контекста, от формата на глагола (тя). Вчера изобщо не работеше. (Кой не е работил? Тя.) (ние) Няма да отидем с вас. (Кой няма да отиде? Ние.). (вие) Помогнете им!
МНОЖЕСТВЕН ПРЕДМЕТ: Жените и децата имат приоритет. Не само момчета, но и момичета играха футбол. Вие или те го направиха. Нито стрелците, нито каякарите бяха изненадани.
РЕШЕНИЕ
Той изразява дейност, държава, собственост, ние питаме какво прави някой, какво се случва с него (или как е)
ВЕРБАЛНА ОЦЕНКА: се изразява с глагол. Проста вербална преценка: се изразява с пълен глагол. Бащата работи. (Какво прави бащата? Той работи.) Косата на стария баща е побеляла. (Какво не е наред с косата? Тя е сива.) Сложна вербална преценка: съставен е от спомагателен и пълнозначен глагол. Тя не иска да ни съветва. Изведнъж тя спря да пише. Все пак трябва да опитате! Може би няма да започне да плаче отново.
ОЦЕНКА НА ИМЕ (ДУМА-ИМЕ): се състои от глагола на закопчалката (да бъдеш, да станеш) и глагола с пълното значение. Съседът стана ченге. Петър е здрав. Катка не винаги беше такава. Това ще са първите.
МНОЖЕСТВЕН РЕШЕНИЕ: Станал ли е съсед ченге или фелдшер? Принцесата беше не само красива, но и мъдра. Пътуването беше предизвикателно и уморително. Ще бъде неприятно, дори отблъскващо.
СЕНТУАЛНА ОСНОВА
Основен изречен срок на изречение с едно изречение
ГЛАГОЛОГОВА ОСНОВНА ОСНОВА: се изразява в определена словесна форма. Вали. Хрмело. Намушква ме в страната. За това се говореше в училище. Чувствам се добре тук. Исках да плача. Лекарствата трябва да се приемат редовно. Това късно, не е свободен да безпокои пациентите.
БЕЗ РЕЧ (ИМЕ) ОСНОВАНИЕ НА РЕЧЕНИЕТО: не е изразено в определена глаголна форма: изразено с името: Храни, изразено с наречието: Ами, изразено с частицата: Разбира се, изразено чрез вмъкването: О!, изразено с неопределено: Не безпокойте!, изразено от причастието: Отворено.
Втори
КАКВО РАЗВИВА ТЕМАТА, ОПИСАНИЕ НА ПРОБЛЕМА И ПРИЛОЖЕНИЕ
Субектът развива глагол.
Наречителното обозначение развива глагол, прилагателно или наречие.
Прилагателното (или суфиксът) развива съществителното.
ПРЕДМЕТ
Той изразява намесата, целта, съдържанието на историята, винаги развива глагола - ние го задаваме чрез падащи въпроси (с изключение кой, какво). Момчето счупило прозореца. (Кой какво е счупил? Прозореца.) Той не е написал този роман. (Кой не е написал? Роман.) Момчето счупило прозореца. (Кой какво счупи? Прозореца.) Все още копнеехме за дома. (За кого, какво искахме? Вкъщи.) Наредиха му да застане.
УДЪЛЖЕНИЕ
Той развива съществително име, назовавайки същото явление с други думи, то е в същия случай като превъзходно съществително. Разделяме го в изречение със запетаи (или скоби, тирета). Карол, моят колега, също дойде. Купиха си сграда, такава стара руина. Яношик, легендарен словашки персонаж, стана герой на много легенди. Ing. Моркови, шефе ми. На 1 юни, Международния ден на детето, всички деца го очакват с нетърпение.
2. Синтагма - склад на изречения - възлагане, подчиняване, определяне
СИНТАГМА (складове):
- двойка пълнозначни думи, свързани на базата на определени семантични отношения:
1. склад на изречения (атрибутивен): е комбинация от субект (може да бъде и неизразено) и преценка - напр. баща чете, цъфти цвете
2. дестинация склад: е комбинация от клауза за висше и подчинено. Питаме висшия член на изречението за подчинения - той чете книгата, дядо
3. склад за задание: е обединение на равни членове на член с множество изречения: баща и син, цъфти и мирише
3. Изречения според съдържанието, сегментацията, състава
Разделение на изречението според сегментацията:
А.) едночленен - не може да бъде разделен на субект и предикатна част, няма склад за атрибуция, а само изречение основа, според кое изречение различаваме:
1.глаголен - изречението основа са глаголи, които изразяват:
а.) атмосферни явления: Вали. Гръмотевица. Вечерта отново валеше сняг.
б.) необясними събития: Той преследва тъмнината.
в.) физически и психически чувства: Тормозете го. Аз бях тъжен. Болен съм.
Познаваме ги и по глагола в 3 лице единствено число. Изречение основа Е определя се чрез словесна форма
2.невербален- често е с имена, викове, отговори на въпроси, команди и т.н. Изречение основа НЕ Е определя се чрез словесна форма
име - Магазин за хранителни стоки. Децата на капитан Грант. Национален съвет на Словашката република.
б.) междуметен - Ej, ej. Хей! Добре.
Б.) двучленен - може да се раздели на субектна и предикатна част. Той има и двете членове на главното изречение, а именно субект (изразени или неизразени) и преценка.
Според израза на субекта различаваме изречение от две части:
1. завършен - има изразена тема и наречие, напр. Бебето спи
2. непълна- има неизразена тема, напр. Той спи. (Той)
Разделение на изречението по състав:
а.) просто изречение - е такова изречение, което има само един атрибутен склад, тоест една комбинация от субект и преценка
В зависимост от това дали има само основен или разработващи клаузи, ние знаем:
1.голо изречение - има само един субект и предикат, напр. Ученикът пише. или неизразени субект и предикат, напр. Той пише. (Той)
2. развито изречение - един или и двата основни члена на изречението са допълнително определени от развиващия се член на изречението, напр. Баща ни идва. Той идва късно. Баща ни закъснява.
б.) сложно изречение -изречение:
1. просто съединение - съдържа две съоръжения за съхранение, напр. Яно садол до колата а отдалечи.
-а) възлагане - изреченията са еквивалентни
-б) подчинение - главно и второ изречение
2. сложно изречение - съдържат повече от две съоръжения за съхранение, напр. Мама знаеше, че ще дойде, защото той верила.
Разделяне на изреченията според модалността (съдържанието):
а.) уведомление - съдържа известие, бележки. Пишем точка в края на изречението. напр. Ще ходим на училище заедно. низходяща мелодия
б.) въпросително - съдържа въпрос, нещо, което задаваме или откриваме. Пишем въпросителен знак в края на изречението.
-намиране на изречения - очаква се отговор с мелодия да/не/нарастващо
-допълващи изречения - не се очаква отговор да/не, обикновено започващ с въпросително объркване/намаляваща мелодия
в.) поръчване - съдържа поръчка, напр. Ела тук! или забрана, напр. Не го прави! Накрая пишем удивителен знак. низходяща мелодия
г.) желание - съдържа желание нещо да се случи, напр. Иска ми се да беше така. или не се е случило, напр. Не просто падайте! В края пишем удивителен знак или точка. низходяща мелодия
д.) свикване - съдържа емоционално движение (страх, радост и т.н.). В края обикновено пишем удивителен знак. напр. Харесва ми по този начин! низходяща мелодия
4. Изречение с едно изречение - видове
Обяснено в точка 3
5. Изречения
ВРЪЗКА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
-изреченията са еквивалентни, всяко със свое значение
-те само се сливат помежду си или си противоречат, те взаимно се изключват
обединяване на съвпадащо изречение
-изречения в изречение се сливат, свързват
Беше облачно и духаше студен вятър.
Първо се скараха, после трябваше да се успокоят.
Яде и супата, и харесва картофите.
Той беше женен и имаше две деца
резистивен съвпадащ клон
-изреченията в изречението са противоречиви, непоследователни
Беше слънчево, но духаше студен вятър.
Учи три часа, но не получава единицата.
Казваш много, но правиш малко.
Тренираше много, но въпреки това не се справяше много добре.
изключение съвпадение изречение
-изречения в изречение предлагат възможности, една от които е валидна
Вчера беше слънчево или валеше?
Може би не са го разбрали, може би просто са изглеждали така.
Или ще изслушате, или ще го поправите сами!
Или нещо им се е случило, или те са се отказали.
клон за задание за класиране
-второто изречение увеличава значението на предходното изречение
Той рухна оградата и дори отне покрива.
Не ни разбраха, дори ни се присмяха.
Той ми помагаше и дори ме забавляваше.
Това куче не само лае, но и ухапва!
РАЗБИРАЩА ВРЪЗКА
-изреченията са неравни, подчиненото изречение развива думата от главното изречение
-можем да попитаме основното изречение, да отговорим на второто изречение
PS с прилагателно подчинено изречение
-вторичното изречение развива съществителното от главното изречение, изпълнява ролята на прилагателно, ние го искаме като прилагателно
Това е къщата, в която живея. (Що за къща е? Аз живея в нея.)
Бяхме в селото, където тя се роди. (В кое село бяхме? В кое тя се роди.)
Искам да му купя подаръка, който винаги е искал. (Какъв подарък искам да му купя? Какво винаги сте искали.)
Никога не беше работил по толкова сложен проблем. (По какъв проблем той не работи? Кой беше толкова сложен.)
ПС с подчинено изречение
-вторично изречение развива глагола от главното изречение, изпълнява ролята на субекта, ние го искаме като субект
Тя не знаеше какво да мисли за това. (Какво не знаеше тя? Какво да мисли за това.)
Нямаме представа как ще се държат. (Какво нямаме представа? Как ще се държат.)
Винаги се страхуваме от това, което не разбираме. (От какво се страхуваме? Какво не разбираме.)
Трябва да говорим за това, което ни притеснява. (За какво трябва да говорим? Какво ни притеснява.)
PS с вторично изречение наречие
-вторичното изречение развива глагола от главното изречение, изпълнява ролята на наречително определение, ние го искаме като наречително определение
вторично изречение наречие местен
Ще изчакаме там, където се разбрахме. (Къде ще чакаме? Където се разбрахме.)
При влизането му се разсмя. (Откъде дойде смехът? Къде влезе той?)
подчинено наречие на изречение
Ще ви очакваме, когато поискаме. (Кога ще ви чакаме? Ако искаме.)
Само когато те попитат, отговори! (Кога отговаряте? Само когато ви попитат.)
вторично наречие наречие
Тя го защитава, както майка защитава децата си. (Как го защитава? Как майката защитава децата си.)
Тя го погледна толкова неохотно, за да спори. (Как изглеждаше тя? Значи той не искаше да спори.)
вторично изречение наречие каузално
Тя го защитава, защото й харесва. (Защо го защитава? Защото го харесва.)
Тъй като тя не го забелязваше, всичко беше безполезно. (Защо всичко беше безполезно? Защото тя не го забеляза.)
PS с подчинена подчинена клауза
-подчиненото изречение замества субекта на главното изречение, питаме като субект
Най-красивото беше, че бяхме изненадани. (Кое беше най-красивото? Че бяхме изненадани.)
Ядоса ме, че не я видях тук. (Какво ме ядоса? Че не я видях тук.)
Който не прави нищо, няма да направи нищо лошо. (Кой не прави нищо лошо? Кой не прави нищо.)
Нека този, който ви е посъветвал, да ви помогне. (Кой ще помогне? Този, който ви е посъветвал.)
PS с допълнително изречение
-подчиненото изречение замества предиката на главното изречение, питаме като съществително предикат
Петър е такъв, че говори с всички. (Какъв е той? Затова говори с всички.)
Нищо не е това, което беше. (Какво не е? Както беше преди.)
Той стана такъв, какъвто ние не искахме да бъде. (В какво се превърна? Начинът, по който не го искахме.)
Ситуацията е такава, каквато е. (Каква е ситуацията? Каква е сега.)
| Синтактично ниво на езика | Хартия | 782 думи | |
| Синтаксис - Композиционното (синтактично) ниво на даден език | Други | 466 думи | |
| Синтактично ниво на езика | Абитуриентски | 211 думи |
Потърсете други подходящи студентски произведения за тези ключови думи: