Актрисата и шансониер Марлене Дитрих стана първата германска актриса, станала известна в Холивуд. Той се превърна в една от най-важните фигури в развлекателната индустрия на 20 век. През 1999 г. Американският филмов институт го класира на девето място в списъка на най-големите
6 май 2008 г. в 13:15 ч. SITA
БРАТИСЛАВА, 6 май (SITA) - женски актьори от всички времена.
Мария Магдалина Дитрих е родена на 27 декември 1901 г. в Берлин, американка на 6 март 1937 г. и умира на 6 май 1992 г. в Париж. Марлен е родена като втората дъщеря на Луис Ерих Ото Дитрих и Вилхелмина Елизабет Жозефин Дитрих. Майка й произхождаше от богато берлинско семейство, което притежаваше компания за часовници. Баща му служи като армейски офицер във френско-пруската война и умира през 1907 г. След смъртта му най-добрият приятел на Ерих се грижи за семейството - Едуард фон Лош, който се жени за Вилхелмина през 1916 година. Но скоро той също почина - той се поддаде на наранявания през Първата световна война Фон Лош обаче никога не е осиновявал деца, така че фамилията на Марлен не е била фон Лош, според някои източници.
Като дете Марлен обичаше музиката и участва в много концерти. От 1906 до 1918 г. тя посещава училището за жени на Огюст Виктория. Учи цигулка и се интересува от актьорско майсторство и поезия. На 11-годишна възраст тя започва да използва името Марлен, което е създадено чрез съкращаване на двете й имена. Бъдещето й най-накрая беше решено от нараняване на китката, за което тя остави цигулката. Тъй като никога не е искала да бъде просто средностатистическа артистка, през 1921 г. тя се записва в актьорското училище на Макс Райнхард. Въпреки че не е приета, скоро започва да играе като хор в театрите на Райнхард и постепенно получава по-малки актьорски роли.
Марлене се запознава с германската кабаретна сцена през 20-те години на миналия век. Започва да пее и през една нощ успява да участва в няколко изпълнения. Тя също се опита да успее в няколко прослушвания на филми, но винаги пропускаше само няколко секунди на екрана. Между 1922 и 1929 г., въпреки трудното си начало, тя участва в почти двадесет неми филма. Дебютира в киното през 1922 г. с „Такива са мъжете“, последвана от „Трагедията на любовта“ (1923). Докато заснема втория от тях, тя се запознава с помощник-режисьора Рудолф Сийбър, за когото се жени през 1924 година. Те бяха женени до смъртта на Сийбър през 1976 г. В действителност обаче те живееха заедно само пет години. Марлен ражда дъщеря си Мария Елизабет Зибър през 1924 г., която по-късно става актриса и е известна с псевдонима Мария Рива.
През 1937 г. тя става американска гражданка и по време на II. Втората световна война активно се противопоставя на нацистите. Когато САЩ влязоха във войната през декември 1941 г., Дитрих стана първата знаменитост, която „влезе в битка“. В рецензията на USO тя забавлява войници отпред. Записала е редица антинацистки песни на немски и английски. Тя също пее за съюзническите войски на фронтовете в Алжир и Франция и пътува до Германия с генералите Джеймс М. Гавин и Джордж С. Патън. За дела по време на войната е наградена с президентския медал за свобода в САЩ и с ордена на Почетния легион във Франция.
Тя пазеше личния си живот, но все още е наясно с многобройните си афери - с режисьора фон Щернберг, който й помогна да стане известна, независимо дали са актьори като Брайън Аерн, Морис Шевалие или Джон Гилбърт. През 1938 г. тя се запознава с писателя Ерих Марио Ремарк, а през 1941 г. с френския актьор и военен герой Жан Габин. Връзката им приключи в средата на 40-те години. През 50-те години тя преживява романси с Едуард Р. Мъроу и Юл Бринър. Съпругът й, с когото е била в контакт до смъртта му, живее в малко ранчо в долината Сан Фернандо, Калифорния.
Славата и тълпите почитатели бяха причината да изпие успеха й с глътка шампанско, но тя все повече се сприятеляваше с алкохола. По време на едно представление под въздействието на алкохол тя дори падна и си счупи крака. Беше през септември 1975 г. в Сидни, Австралия, и тя така и не се завърна в шоубизнеса. Въпреки че е заснела и филма „Красиво жиголо“, лош жиголо и през осемдесетте години е участвала в няколко книги, но последните години от живота си е прекарала предимно изолирано в своя парижки апартамент. Често я посещавала дъщеря й, с която била в постоянен контакт. Умира на 90-годишна възраст на 6 май 1992 г. от бъбречна недостатъчност във френската столица. Тялото й обаче е отнесено в Берлин, където е погребана.