Храносмилането е едно от най-важните събития, протичащи в нашето тяло.
Храносмилането е едно от най-важните събития, протичащи в нашето тяло. Храната е основният източник на хранителни вещества и енергия за хората. Ролята на храносмилателната система е механична и химическа обработка на храната, усвояване на хранителни вещества и отстраняване на несмляни отпадъчни продукти. Най-важната част от храносмилането се извършва в тънките черва (дължина 3-5 м), чиято набръчкана лигавица е с площ около 2000 м2. Тънкото черво се състои от 3 основни части - дванадесетопръстника, матката, кръста. Каналите на жлъчния мехур и панкреаса, съдържащи храносмилателни ензими (трипсин, ерепсин, липази, амилази), се отварят в дванадесетопръстника (дължина 20-28 см). Функцията на жлъчката е да емулгира мастните вещества и да абсорбира мастните киселини, а също така премахва метаболитните отпадъци от черния дроб през тялото. Понастоящем храните съдържат по-високо съдържание на добавки, пестициди, нитрати и други вредни вещества, така че е важно тези вещества да напуснат тялото възможно най-скоро. Проблемът възниква, ако храносмилането остава в червата по-дълго, тъй като продължителността на излагане на вредни вещества се увеличава.
Синдромът на чревната пропускливост е проблем на храносмилателния тракт, на който трябва да се обърне голямо внимание. Повишената пропускливост е една от болестите на цивилизацията и днес може да се счита за значително явление. По този начин проникналите в червата черви стават пропускливи за токсични вещества, бактерии, вируси, отпадъчни вещества, които не трябва да присъстват в тялото. Чужди вещества проникват в чревната лигавица в кръвта, където причиняват "хиперактивност" на имунната система и могат да попаднат в кръвния поток във всяка система в тялото. Имунната система попада в дисбаланс - поява на алергии или автоимунни заболявания, хронична умора, синдром на раздразнените черва, болки в ставите и мускулите, болест на Crohn, кожни проблеми, нарушена мозъчна функция, хормонални проблеми. Спусъкът за заболяването може да бъде дългосрочно лоши хранителни навици, чревна инфекция, глутен и също стрес.
Състоянието на чревна пропускливост зависи от няколко параметъра (функционалност на лигавичната бариера, микробна колонизация на червата, зонулини и др.). Зонулин е открит от д-р Алесио Фазано по време на тестването на ваксина срещу холера, причинена от токсин (zonula occludens), произведен от Vibrio chlolerae. Този токсин причинява екстремна диария в малки количества. Зонулинът е човешки протеин, който е аналог на токсина zonula Ocldens и участва в тесни връзки между тънките чревни клетки. Зонулинът се свързва със специфични рецептори на повърхността на чревния епител и предизвиква каскада от биохимични реакции, които водят до разграждане на клетъчните връзки и по този начин увеличават пропускливостта на тънките черва. Такава нарушена чревна бариера не е в състояние да изпълни своята функция, през нея преминават чужди вещества, които стимулират имунната система.
Пропускливото черво може да се възприеме като причина, но и като следствие. Така се образува пропускливо черво?
Пропускливото черво е причината за храносмилателните проблеми, но може да се появи и в резултат на много заболявания на храносмилателния тракт. Има два основни стимула: чревният микробиом и глутенът.
Чревният микробиом може да се счита за друг човешки орган и е от съществено значение за човешкото тяло да го поддържа в добро състояние. Повечето бактериални щамове се намират в дебелото черво. Ако такива бактериални щамове прераснат в тънките черва, те могат да бъдат патогенни. Здравият организъм е разработил механизми, които ни предпазват от бактерии (слюнка, стомашни сокове, панкреатични сокове, жлъчка, гликокол - аминооцетна киселина). Ако бактериите са в състояние да преминат в тънките черва и да се придържат към епителните клетки на червата, те ще започнат да ни изтощават хранителни вещества. Епителните клетки, колонизирани с бактерии, започват да отделят зонулин. Това повишава пропускливостта и освобождава голямо количество вода в червата, което отслабва токсините, произведени от тези бактерии и в същото време ги изхвърля.
Според изследвания на д-р Алесия Фасана може да се счита за глутен като втори стимул. Глутенът е съставен от два фрагмента, те се наричат глиадин и глутенин. Установено е, че глиадинът причинява освобождаването на зонулин, както и свръхрастеж на бактерии. Това обаче не означава, че ще "демонизираме" глутена. Има разлика между здравия консуматор на глутен и този, който развива целиакия. Когато обикновен човек консумира глутен, погълнатият глиадин стимулира отделянето на зонулин, което увеличава пропускливостта. По този начин големите молекули могат да преминат чревната бариера. Имунната система на здравия човек е настроена да прави нещата правилно и по този начин да премахне тази „бъркотия“. Отварянето и затварянето е доста кратко, това е въпрос на няколко минути и така няма осезаемо отрицателно въздействие. Хората с цьолиакия произвеждат повече зонулин, отколкото здрав индивид, поради което времето за отваряне и по този начин времето за излагане на чужди вещества се удължава. Имунната система, която не е програмирана да прави нещата правилно, когато срещне враг, започва да атакува собственото си тяло, което води до целиакия (автоимунно заболяване).
Понастоящем до голяма степен срещаме нежелани реакции към различни храни в респ. хранителни съставки. Може да има няколко причини, поради които възниква такава негативна чувствителност, и е важно да разгледаме този проблем по-изчерпателно. За да можете да премахнете (премахнете) проблемите с някои храни или техните съставки, е важно да осъзнаете разликата между алергия, непоносимост, чувствителност и да не затваряте очи за проблема, който сега наричаме синдром на повишена чревна пропускливост (ZIPS).