"Синдром на круша" като последица от съкратен "крушов мускул"
Тази статия посочва въпроса за съкратения пириформен мускул
Musculus piriformis (преведено като крушовиден мускул) е кръстен на формата си, която прилича на въпросния плод. Намира се в дълбините, под седалищните мускули, преминава през задните части.
Неговата функция е външна ротация, разтягане и изтегляне в тазобедрената става, така че мускулът се задейства с почти всяко движение на тазобедрената става, позволява ходене, което прехвърля тежестта на тялото от един долен крайник на друг и неговата функция също стабилизира тазобедрената става става.
Трудностите, произтичащи от съкращаването му (хипертония, спазъм до мускулна контрактура), се наричат синдром на пириформис (синдром на круша) и тъй като пресеченият мускул причинява компресия и дразнене на седалищния нерв (седалищния нерв), този синдром би бил по-добре описан с името "Триене", респ. "Синдром на въздействие" (мускулно-нервен конфликт).
Още от 1928 г., когато този синдром е описан за пръв път, той се сблъсква с някакъв скептицизъм, тъй като няма директни лабораторни или образни тестове, които да го потвърдят. Дори и днес диагнозата се основава на анамнеза и клиничен преглед (образни тестове се използват, за да се изключат други заболявания, които имитират симптоми, подобни на круша. Напоследък на преден план излиза магнитно-резонансна неврография, която може да открие 64% от пациентите с синдром, но този метод не е често достъпен). Този синдром най-често се бърка с ишиас, така че той също се нарича ишиас псевдоискии. Разликата е, че докато при синдром на пириформис седалищният нерв се дразни от натиска на скъсения пириформис мускул, при десния ишиас той се дразни от натиска на разширения междупрешленния диск.
Около 6% от ишиас всъщност са псевдоишии.
За да се влошат нещата (и това често се случва в човешкото тяло), дори и в този случай има аномалии и различни вариации на нервно преминаване през мускула - в 88% от нервите нервът не разделя коремния мускул, а в 11 % го разделя, докато нервът може/не трябва да се разделя и почти 1% от разделения нерв обгражда корема на мускула.
Какво означава това? Тези от вас, с които нервът преминава директно през мускула, ще имат повишено предразположение към развитието на този синдром.
Какви са другите възможни рискови фактори? По-висока лумбална лордоза, локални мускулни аномалии с хипертрофия, фибротична мускулна реконструкция (най-често поради предишни наранявания), мускулна осификация, анатомични аномалии на нервите, патологична вазодилатация, състояния след смяна на тазобедрената става, изискващи физическа активност, носене на тежки товари, спортове като бягане скачане, неравномерна дължина на крайника, болка в краката, продължително седене, мускулен дисбаланс (скъсяване на тазобедреното тяло, което поставя мускула на пириформиса в по-голямо напрежение), заболявания на гръбначния стълб (особено лумбалната област) и таза, затлъстяване или слабост, възраст над 40, жените са по-често засегнати от мъжете (6: 1).
Кога да мислим за даден синдром? Ако мускулът е осезаемо чувствителен, външното въртене е болезнено, разтягането и изтеглянето в лумбалната става е особено срещу съпротива, а напротив, разтягането на този мускул (напр. Във вътрешна ротация) е болезнено и ограничено, мускулът може да съкрати долната крак, като го съкрати. най-добре се вижда в легнало положение, когато мускулът, в допълнение към изтеглянето си, може да превърне целия долен крайник във външна ротация. Синдромът започва с болка, изтръпване и изтръпване на седалището, по-късно болката може да се разпространи до подколенните сухожилия до прасците (но нито подколенните сухожилия, нито подбедриците са осезаемо чувствителни!). Болката е главно при дълго седене (напр. В кола), носене на тежки товари, бягане, скачане, ходене по стълби.
Какво е лечението? В острия стадий препоръчително е да се избягват дейности, причиняващи затруднения, подходящо е спокойствие, охлаждане на засегнатата област, използване на противовъзпалителни лекарства или прилагане на спрейове (кортикоиди, анестетици) или ботулинов токсин, подлагайки се на физически процедури като йонофореза, в хроничен стадий препоръчват се топли процедури (парафинови/торфени обвивки, диатермия), вани, масажи, електротерапия, ултразвук, постепенно разтягане на пириформисния мускул, лечение на околните сегменти (мобилизация на сакроилиачната става и лумбалния гръбнак). Хирургичното лечение е рядко, към него се подхожда само когато консервативното лечение се провали.
Предотвратяване? Състои се в премахване или намаляване на рисковите фактори, в коригиране на условията по време на спорт (избягвайте неравни повърхности, не подценявайте загряването преди физическа активност, постепенно увеличаване на натоварването).
Връщането към пълна спортна активност зависи от степента на увреждане на мускулите.
PS: За да открием този синдром, първо трябва да помислим за него, но за да мислим за него, първо трябва да знаем за него;)