прошката

Слабите никога не могат да простят. Прошката е прерогатив на силните.
(Ганди)

В живота често се сблъскваме със ситуации, които ни носят гняв, разочарование и разочарование. Най-често тези чувства ни причиняват други хора. Изпитваме чувство на несправедливост, негодувание или праведен гняв. Ние сме жертви на несправедливост, измама или манипулация. Нашият интериор понякога е пълен с негативни емоции и разочарование. Непрекъснато мислим за онези, които са ни причинили това зло. Като мислим за тях, оставяме да бъдат контролирани. По този начин хората, които са ни наранили, контролират нашите мисли, нашето подсъзнание и по този начин целия ни живот. Губим контрол над чувствата и мислите си. Притесняваме се.

Истинската прошка е сила, която е по-силна от всичко друго, за какво искаме да я скрием. Ако искаме да се отървем от негативните емоции, няма да ни помогне никаква рационализация, чрез която искаме да открием истината и в същото време освобождение, нито безкраен анализ на делата, търсене на обяснения или доказателства. По време на тези дейности ние постоянно се движим в негативни емоции. Само прошката ни дава шанс да излезем от порочния кръг. Нищо, освен прошката, не може да избави тялото от отрова. Прошката е важна за собственото ни психично здраве. Това всъщност е израз на любов към себе си. Ще се опитаме да простим дори когато сме убедени, че отсрещната страна изобщо не го заслужава. Ще им простим само защото вече не искаме да търпим болката всеки път, когато си спомним неприятно събитие. Нека да простим, за да не страдаме повече.

Нека прощаваме дори когато хората са влизали в живота ни само за кратко и е трябвало да ни дадат само малък урок. Нека да простим и да пожелаем на всички само хубави неща в живота. Правим го и за наше добро. Само след опрощаването спираме да се справяме със собственото си минало, отърваваме се от стари наранявания, влизаме в настоящето и се подготвяме за ново пътуване. Но без прошка никога няма да излекуваме раните си. Прошката означава победа над гнева и разочарованието.

Прошката е пътят към по-добри отношения, към по-добър и по-спокоен живот. Повече прошка означава повече здраве. Прошката не означава да забравите. Ако искаме да живеем спокойно, имаме нужда от прошка. Не е нужно да забравяме това. Не трябва да забравяме преживяването. Няма и причина за това, защото опитът е източник на знания и мъдрост. Прошката помага главно на жертвите. А какво да кажем за виновниците? Виновникът трябва да носи отговорността си и да се примири с нея. Най-добре би било той да поиска прошка. Но това понякога е труден път за него.

И как да разберем, че вече сме простили? Когато срещнем човека, който ни е наранил, ние не изпитваме същите чувства като преди прошка. Името му не предизвиква никаква бурна реакция у нас. Старата болка не се връща. Белегът остава, но тъй като раната се е затворила, вече не боли.

И защо някои хора не могат да простят и постоянно търсят причини и аргументи защо това не е възможно? Защото като не прощаваме, ние засилваме чувството за собствена значимост, което се подкрепя от гордост и суета. Да се ​​научим да прощаваме на себе си и на другите е основна стъпка, за да не се страхуваме от провали и поражения, а напротив, да осъзнаем тяхната важност. Загубите са крайъгълният камък, върху който градим бъдещето си.

Когато можем да приемем промяната, ние никога няма да бъдем човекът, който някога сме искали да бъдем, но ще се превърнем в човека, който сме способни да бъдем. Трябва обаче да бъдем добри към себе си в мислите, думите и делата си. Нараняваме се с всяка негативна мисъл. Ако не мислим негативно за себе си, по-скоро ще разкрием своята уникалност. В това възприятие за себе си, ние трябва да можем да прощаваме собствените си неуспехи, които трябва да разглеждаме като част от нашето обучение и напредък. Трябва да ви благодарим и за това, което не е работило през живота ви. Поне един разкри какво не се нуждае от енергия и се фокусира върху това, което има смисъл.

Хората често съжаляват, когато другите се отнасят с тях неблагодарно. Той може да нарани още повече, когато посветихме много време и енергия на някого и човекът нито благодари, нито го оцени. Експертите казват, че трябва да благодарим дори за тези, на пръв поглед негативни подходи, защото те ни помагат да разкрием истинската същност на хората, с които сме влезли в контакт в дадена ситуация. В този случай, ако е възможно, е необходимо да се откажете от тези хора, да не гледате към миналото и да се съсредоточите върху бъдещето, защото това може да донесе нещо не само напълно ново в живота, но и по-добро. Прощавайки, трябва да осъзнаем, че думите и делата, които някой ни е причинил, са били само реакция на човека към хаоса в съзнанието му.

Ако човек няма естествено желание да прости, това може да се практикува. Първо, трябва да направим списък на всички, за които трябва да поискаме прошка. Ако не сме в контакт с някого, трябва да поискаме прошка в мислите си. След това трябва да направим списък с тези, които са ни наранили и на които трябва да си простим. В началото е трудно, но прошката може да се култивира. Ако си простим, ще се почувстваме в хармония със себе си и любовта ни към себе си и другите ще се засили. И това всъщност е най-красивото нещо за прошката.

Прости ми. Прошката е единственият начин да излекуваме емоционалните си рани. Простете на онези, които ви нараняват, защото не искате да преминавате през това всеки път, когато си спомните. Когато можете да докоснете рана и тя вече не боли, тогава знаете, че наистина сте простили.
(Дон Микел Руиз)