Сифилис (Lues) Инфекцията се причинява от спирохетата Treponema pallidum, която е открита през 1905 г. от Шаудин и Хофман. По-специално, човек може да се зарази чрез незащитен полов акт, независимо дали е вагинален, орален или анален. Инфекцията може да възникне и при контакт със сифилитичен обрив по тялото на засегнатото лице. Сифилисът може да се предава от майка на плод по време на бременност. Една четвърт от заразените деца се раждат мъртви или умират малко след раждането. Децата, заразени със сифилис, раждат до половината от нелекувани жени. Такива деца имат силно увредени сърца, мозъци и очи. По тази сериозна причина всяка една бременна жена получава кръв поне веднъж по време на бременността и се изпраща за сифилис за изследване. Ако инфекцията бъде открита навреме, може да се спестят много. Обикновено се лекува с антибиотици. Сифилисът може да бъде разделен според вида на инфекцията на вродени т.нар вроден сифилис или придобит сифилис, т.е. придобити. Току-що придобитият сифилис има по-голям дял в броя на заразените хора. Нелекуваният сифилис може сериозно да засегне всички органи в тялото. Най-често засяга сърцето, мозъка, гръбначния мозък и кожата. В по-късните етапи това може да доведе до психични разстройства и дори смърт.
Симптоми: Сифилисът или луесът могат да отнемат много дълго време, но това, което със сигурност няма да ви се наложи да чакате твърде дълго, е обрив по гениталиите или някъде другаде по тялото. Този обрив се появява върху тялото в интервала от 10-ия ден до 3 месеца от проникването на сифилис агента в тялото. Сифилитичният обрив обикновено в началото е безболезнен, може да бъде голям няколко сантиметра, гладък и изпъкнал. При жените те са склонни да се появяват във влагалището или шийката на матката и тъй като са безболезнени, често остават неоткрити. Те изчезват сами, но сифилисните бактерии остават в тялото. При някои хора сифилисът може да премине в състояние на покой, което означава, че индивидът може да няма никакви симптоми отново. Радващо е, че с правилна диагноза и ранно откриване на сифилис, тази полово предавана болест е лечима. Сифилисът е болест, от която, за съжаление, хората са умирали в миналото. Едва през 1929 г., когато е открит пеницилин, надеждата за заразените хора проблясва.
Клиничният ход на сифилис може да бъде разделен на три основни етапа: първичен, вторичен и третичен стадий.
Първичен стадий на сифилис: В първичния стадий на сифилис на мястото на навлизане на сифилисния агент се развива безболезнен, гладък и изпъкнал обрив, често наричан твърда язва - ulcus durum. Най-честото място на инфекция е пенисът, срамните устни, вагината, гениталиите, устата или ректума. Подуването на съседните лимфни възли се появява в рамките на една седмица. Това подуване обикновено се нарича "BUBO". Инкубационният период за първия стадий на сифилис обикновено е три седмици. Ако обаче първичният афект, т.е. твърда язва, се появи на по-недостъпни места, сифилисът остава неразпознат дълго време и по този начин нелекуван. Бременна жена може да предаде сифилис както на плода, така и на бебето при раждането. Колкото по-кратко е разстоянието от майчината инфекция и продължителността на бременността, толкова по-голям е рискът за бебето. Участието на такива новородени с вроден сифилис е доста сериозно. Той е еквивалентен на втория стадий на сифилис при възрастен.
Както на първия етап, така и на втория етап, симптомите могат да отшумят сами и в латентна форма сифилисът може да оцелее в заразения човек в продължение на няколко години или дори до края на живота му. След една година латентният сифилис не е толкова заразен, колкото в началото. Бременната жена все още може да зарази бебето си
Третичен стадий на сифилис: Около една трета от засегнатите достигат до третия, последен стадий на сифилис. На този етап заразените хора развиват доста сериозни сърдечно-съдови увреждания и промени в скелета и ставите. Мозъкът и нервната система също са засегнати, което често по-късно води до неврологична недостатъчност и дори деменция. Засегнатото лице има халюцинации, маниакално-депресивни прояви, докато настъпи пълна парализа. В последния стадий на сифилис човек сляпо губи всички рефлекси, страда от изтичане на урина и изпражнения, пълна деменция, която завършва със смъртта му.
Сифилисът или луезът са сред полово предаваните болести, които не са лесни за диагностициране. Симптомите може да не се появят веднага след инфекцията и следователно да останат неоткрити дълго време и да се разпространят незабелязано. Сифилисът обръща внимание само на себе си, когато болестта преминава към втория етап и по тялото на засегнатото лице се появяват грозни кожни промени под формата на кондиломи. Тези кожни обриви се напукват и са много заразни на този етап.
Диагностика на сифилис: Сифилисът в повечето случаи се диагностицира чрез медицински преглед, кръвен тест или чрез изследване на кожен обрив под микроскоп. Положителна демонстрация на сифилис от кръвен тест може да се направи 4 до 6 седмици след инфекцията. У нас този тест се нарича BWR или TPHA (Treponema pallidum hemagglutination test). Ако има твърда язва, тя се характеризира със значителна твърдост. Обикновено има само един, той е с кръгла форма, с размерите на нокът и е рязко отделен от околността с тесен, гладък ръб. Ако тампонът се отстрани от повърхността на тази язва, може да се докаже наличието на бактерията, причинителят на сифилис. Може да има ситуация, при която, въпреки че лекарят има сериозно подозрение за инфекция със сифилис, но тестовете са отрицателни, той може да изчака 6 седмици и да повтори тестовете. Това време е достатъчно дълго, за да може тялото да развие антитела срещу сифилис, което след това се показва в кръвен тест.
Лечение на сифилис: Както при всички болести, предавани по полов път, и двамата партньори трябва да бъдат лекувани едновременно за сифилис. Сифилисът може да се лекува с антибиотици, които също могат да се прилагат чрез инжекции, дори при напреднал, трети стадий на заболяването. Увреждането на органите, което възниква на този етап, обаче е необратимо и не може да бъде възстановено.