Село Štôla се намира в западната част на басейна на Попрад в южното подножие на Високите Татри, на височина 840 m. Първото писмено споменаване през 1330г.

уебсайт

Военно гробище

Войници и цивилни жертви от Втората световна война са погребани във военното гробище - участници във военни операции в районите Попрад и Липтовски Микулаш. Повечето от тях са починали в резултат на наранявания и болести в тогавашната 1-ва чехословашка болница за преместване във Вишне Хаги.

Във военните гробища има общо 296 военни гроба, от които тук са погребани 42 войници от 1-ви чехословашки армейски корпус, 205 цивилни жертви, 40 неизвестни (предполага се, че е имало много войници) и 9 души, погребани след 1945 г.

Първоначално тук са били погребани няколко войници от Червената армия. След създаването на Централното военно гробище на съветски войници в Зволен, останките от войниците на Червената армия са транспортирани до Зволен и съхранявани в това гробище.

Планът за възстановяване на това военно гробище възниква през втората половина на 70-те години на миналия век в тогавашния ONV в Попрад. Архитектурният проект, който включваше и мемориал, е разработен през 1982 г. и проект за реставрация през 1984 г. Работата трябваше да бъде завършена за 18 месеца, но продължи до 1989 г., когато напълно спря. Едва през 1996 г. Комисията по история и документация към SZPB OV в Попрад започва да се занимава с този въпрос. Реконструкцията на военното гробище е завършена през 1999 г. с помощта на Държавния фонд за култура Pro Словакия. Тържественото откриване на мемориала "Роза на благодарността" в реконструираното военно гробище се състоя на 6 май 2000 г. по повод 55-годишнината от края на Втората световна война с участието на Николай Самойленк, първи секретар на посолството на Руската федерация в Словашката република. v.v. Ладислав Питнер, представители на OV SZPB, ZO SZPB и други гости.

Паметникът се състои от бял камък и се състои от два стълба, вързани отгоре с две каменни цветя - символи на благодарност. Скулптурата "Роза на благодарността" е направена от акад. скулптор п. Анна Голяшова от Братислава и е инсталирана от акад. скулптор Имрих Свитана от Попрад. Зад паметника, в полукръга, са гробовете на войници и цивилни жертви.

През 1999 г. реконструкцията на военното гробище в Штола беше завършена с помощта на Държавния фонд за култура PRO SLOVAKIA, Братислава. Акад. скулпторът Имрих Свитана от Попрад инсталира външна скулптура „RUŽA VĎAKY“, която е изработена от акад. скулптор п. Анна Голяшова от Братислава. С участието на първия секретар на посолството на Руската федерация за Словашката република Николай Самоленко, заместник-председател на ÚRZP ген.-май. Ладислав Питнер и други гости бяха удостоени с чест да поменят жертвите на Втората световна война на 6 май 2000 г. чрез полагане на венци в обновено местно военно гробище. По повод 55-годишнината от фашизма беше открита скулптурата "Благодарствена роза" и гостите на тържествата засадиха 3 крайника.

Списъкът с имената на погребаните и местоположението на военните гробове може да се намери в раздела Самоуправление-Гробища-Военни гробища.

Почитане на паметта на загиналите войници 21.11.2020

Евангелска неокласическа църква

Евангелска неокласическа църква от 1870 г. с олтар на Петър Бохуш

Произход и история на Евангелската църква

Преди да бъде построена църквата в Штола, вярващите се срещали за служби в отделни къщи. Последният път, преди осветената църква, беше близо до Юрч-Крокош. Църквата започва да се строи на 5 април 1869 г. при пастор Андрей Дианишек със седалище на енорията в Батизовце и евангелския инспектор Давид Хуз от Попрад. Църквата е построена с бързи темпове и нейното освещаване е извършено на 11 септември 1870 година. Изграждането на църквата и училището струва 4550 злато и по-голямата част от финансирането е осигурено от германското общество Адолф. Олтарната част идва от известния художник Петр Бохуш от 1869 г. През 1875 г. църквата също така купува земеделска земя в кадастралната област Штола за 1200 злато и в кадастралната област Батизовце за 255 златни. На 30 март 1883 г. църквата получава подарък от тогавашния монарх в размер на 100 златни, които са били предназначени за закупуване на камбани. Тя поръча две камбани от Фридрих Селтенхофер в Шопрон за 256 златни монети и 76 грейчари. През юли и август 1883 г. е построена кула за камбани за 140 златни монети, а камбаната е осветена на 5 август 1883 г. През 1884 г. граф Алберт Мариаси дарява 50 златни на църквата. През 1878 г. немската асоциация Spiš допринася с 48 златни за камбаните.

Възпоменателна плоча на Фрика Кафенда

Тази мемориална плоча се намира във вилата в Štôla s.č. 46. ​​Текстът на паметната плоча гласи следното:

„Словашкият композитор, диригент и педагог Фрико Кафенда живееше и работеше в тази къща“.

Възпоменателна плоча на Ладислав Динда

Мемориалната плоча се намира на сградата с.ч. 6 в Евангелската църква. Текстът на паметната плоча гласи:

"Героят MUDr. Ладислав Динда, който воюва заедно със съветските партизани и пада през 1943 г. в Минск. Вечна слава на паметта му ".

Бенедиктински манастир

Село Щола е създадено на мястото на бивш бенедиктински манастир. Манастирът е принадлежал на цистерцианското абатство в Спишски Щявник. Според запазените документи, съхранявани в Спишската глава, манастирът е построен през 1314 г. от граф Botys и графове и едновременно от кметовете Frohling от Veľká и Gottschalk от Matejovce. Изграждането на манастира е одобрено от епархията Естергом, която създава манастира с бенедиктинския орден, за да се грижи за духовните нужди на жителите на Батизовец, Менгусовец и Герлахов.

Според наличните съобщения манастирът, който включва и църква, е бил просторен, изграден с вкус с хубав каменен стълб. Малко след създаването си, манастирът е разграбен от група разбойници и манастирът е изоставен. Той беше възстановен отново през 1319. Манастирът е подкрепен финансово от потомците на граф Ботис (основател на община Батизовце), които са семейство Мариас и граф Еберлай от Спишско-Собот, които даряват на манастира триста кадастрални съдии от необработена земя. По време на хуситските войни и по време на бунтовете около унгарския престол през През 1436 г. манастирът изгаря и не е възстановен. Манастирът остава пуст до 1526 г. Тогава семейство Мариас го демонтира и част от него е построен в Батизовце, вероятно старата горна къща и евангелската (вероятно днешна католическа) енория.

Дългогодишната прерия на манастира в Штола е била предишното име Tyhll. През 1338 г. това е приоритет на манастира Конрад, а през 1412 г. е приоритет на Николай. Манастирът в Штола лежи северно от сегашния път, водещ от селото към гробището и на запад (от дясната страна) на потока Суча вода (сега Хагански поток), който тече през селото. Засега това място се нарича „На манастира“. Манастирът включваше и овощна градина, която така се нарича и до днес и се намира от гробището на изток до селото. Част от овощната градина е била и все още е границите, обрасли със сливи, които са оцелели в продължение на няколко века и все още са плодова рядкост. Северно от манастира имало няколко езера.

Може би последният запазен обществен паметник от манастира е дървена камбанария с двоен кръст и бронзова камбана, стояща пред една от последните дървени къщи в селото.

През 2000 г., по време на реконструкцията на семейната къща, г-н. Павел Юрч, с.ч. 67 някои части от колонадата идват от манастира и те се съхраняват в сградата на общинската служба.

На 30 август 2014 г. организирахме Ден на паметта на община Щола по повод 700-годишнината от основаването на бенедиктинския манастир.

Работно време

Понеделник: Вторник: Сряда: Четвъртък: Петък:
08.00 - 12.00 14.00 - 15.30
08.00 - 12.00 14.00 - 15.30
08.00 - 12.00 14.00 - 17.00
Нестраничен ден
08.00 - 12.00

Извън работното време служители на общината
изпълнява различен административен дневен ред.
Благодаря ви за разбирането.