МОСКВА - 35 процента от руските граждани се доверяват на руския президент Владимир Путин. В сравнение със септември миналата година подкрепата му е намаляла с четири процентни пункта, но от ноември 2017 г. до 24 процентни пункта (от 59 процента). Това следва проучване, проведено през януари от Аналитичния център на Юрий Левада, известен като Левада център. Резултатите от него бяха публикувани във всекидневника „Ведомости“.

само

Радиостанцията Rádio Sloboda (RFE/RL) заяви в доклада си за резултатите от проучването, че за две години доверието в Путин се е удвоило почти двойно. Директорът на Левада Център Лев Гудков обясни спада на доверието към Путин, като каза, че руснаците са "дразнещи" и "уморени от него". Социологът смята, че публичните изказвания на руския лидер и новият му интерес към социалната сфера имат само краткосрочен ефект върху избирателите.

Гудков обаче отбеляза, че няколко социологически проучвания показват, че президентството на Путин продължава да бъде одобрявано от 60-70 процента от анкетираните. Проучване на Левада център показва, че доверието към министрите на отбраната и на външните работи Сергей Шойгу и Сергей Лавров се е повишило през януари в сравнение с предходните месеци. Според Левада център това е свързано със събитията в международната политика, които се случиха през януари - включително нарастващото напрежение между САЩ и Иран.

Според проучване на социолозите, в случая с Шойгу, нивото на доверие се е повишило от 13 на 19 процента от септември 2019 г .; в случая с ръководителя на дипломацията от 14 до 17 процента. За първи път Центърът "Левада" измери и рейтинга на новия министър-председател на Русия Михаил Мишустин: само три процента от анкетираните му вярват и четири процента не му вярват. Нивото на доверие към бившия руски премиер Дмитрий Медведев е спаднало от девет на пет процента, сочи проучване.

В своя доклад RFE/RL припомни, че през май миналата година Всебелоруският център за проучване на общественото мнение (VCIOM), въз основа на отговорите на своите респонденти, регистрира исторически спад в нивото на доверие в президента Путин - 31,7%. Впоследствие социолозите започнаха да провеждат проучвания, използвайки различна методология, но според резултатите им доверието в Путин спадна.

Кремъл назначи нов преговарящ за отношения с Украйна

Кремъл назначи опитен фигура Дмитрий Козак за главен преговарящ в отношенията между Киев и Москва, подкрепяни от сепаратистите в Източна Украйна. Ходът идва по време на усилията за деескалация на петгодишния конфликт, отнел хиляди животи в Донбас, според Свободна Европа. Говорител на руския президент Владимир Путин заяви пред репортери, че Козак, заместник-ръководителят на президентската администрация на Русия, е най-добрият служител на Кремъл за Украйна. Козак (61) е роден в бившата украинска съветска социалистическа република.

Козак замени Владислав Сурков, вътрешен човек от Кремъл, който наблюдаваше руско-украинските отношения, както и отношенията между Москва и други постсъветски страни от 2013 г. Президентският говорител не каза дали Сурков (55) ще напусне Кремъл. Козак е бивш вицепремиер. Той бе назначен за заместник-ръководител на администрацията на Кремъл в края на януари.

Козак ръководеше първата кампания за преизбиране на Путин през 2004 г., а също така беше отговорен за подготовката за зимните олимпийски игри през 2014 г. в Сочи. Той също така беше ключова фигура на Кремъл в отношенията с Молдова. Отношенията между Русия и Украйна избухнаха през 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров и започнаха боеве в Източна Украйна между украинските правителствени сили и проруските сепаратисти.

Москва обаче отхвърля роля в конфликта, който вече отне над 13 000 живота. Козак е един от руските чиновници, който беше санкциониран от Запада след анексирането на Крим. Путин и украинският президент Владимир Зеленски се срещнаха за първи път на срещата на върха през декември в Париж, която беше фокусирана върху мерки, насочени към прекратяване на конфликта. След срещата се проведе обширна размяна на затворници.