Баща винаги трябва да бъде тук за сина си. Независимо от всичко, той трябва да е сигурен, че има любов, че се чувства в безопасност. А детето трябва да разчита на баща си и да идва при него за съвет и помощ.

безусловното

Семейството е уникално цяло, въпреки разнообразието на неговите части. Разнообразието е тест дали тези части все още могат да си взаимодействат с любовта. Не винаги е необходимо да се предлагат решения и особено едно дете като млада издънка ще усети всяко намерение и болезнена мисъл на племето, с което то е перфектно свързано. Дарявам ли на детето си любовта, която трябва да изпитва? До каква степен съм ангажиран в задоволяването на основните му нужди или принуждаването му да се скита, да се съмнява или да търси другаде?

Ако започна да говоря всичко за себе си, поемам свързаните рискове и може би се страхувам, че човекът, въпреки че е обичан, няма изведнъж да започне да ми оказва лек натиск (ако получи впечатлението, че знае аз перфектно и знае от какво имам нужда, преди да кажа това, той няма да ме приеме на сериозно, ако изразя това, което не се очакваше или не може да бъде прието и т.н.), защото ще си помисли, че искрено се обаждам за помощ. Като син мога да бъда честен, но това не означава, че се обаждам за помощ или чакам одобрението на някого и изобщо не очаквам критика, ако не съм готов за това. Детето никога няма да бъде готово да осъди или манипулира родителя, така че да не го докосват дълбоко. Родителят често дори не осъзнава как наранява детето си. Всеки от нас копнее за любовта на родителите си и в същото време да бъде напълно уважаван от тях. Не мисля, че никой от нас иска някой да му влиза твърде много под кожата или да търси решения. или някой да има образа на нас, който всъщност иска да има, но реалността е друга. Това създава бариери и недоразумения в отделните взаимоотношения. Понякога всичко, което трябва да направите, е да почувствате, че човекът наистина ми вярва и ме уважава.

Чувствам се напълно изгубен, когато някой очаква от мен искреност, вътрешна експозиция, но не чувствам елементарното ниво на любов, уважение, приемане, харизма и уважение към индивидуалността. Не само мъжете са чувствителни, ако някой изведнъж започне да ги гледа по различен начин. Всички ние трябва да се чувстваме в отношенията с другите необходими, изпълнени, заредени с енергия, особено защото някой вярва в нас.

Много хора не са готови да чуят или приемат истината. Това се доказва от неадекватните им реакции. Те гледат на човек по различен начин за искреността или отвореността на ума му, третират се по различен начин, сякаш вече са го прочели - вместо наистина да оценят искреността, те избягват съда и искат да се учат от него, без да се опитват да му бъдат помощник или кой ще го промени.