теста

Добрата новина е, че не сме станали много по-лоши и дори сме станали малко по-добри по математика. Лошата новина е, че сме били нещастни дълго време и са ни изпреварили много по-бедните страни.

Днес научихме резултатите от международните тестове OECD - PISA 2018. Както казва класикът, става въпрос не само за това коя планета оставяме на бъдещите поколения, но и за това какви поколения оставяме на нашата планета.

Считам за най-сериозни констатации:

  • Ние сме изключително несправедлива държава и резултатите на учениците зависят до голяма степен от богатството и произхода на техните родители.
  • До една трета от учениците не достигнаха дори минималната грамотност, което ще им позволи да продължат обучението си или да си намерят добра работа. Лен 4.6% от нашите ученици постигат отлични резултати, средната стойност за ОИСР е приблизително двойна.
  • В нашите училища липсва радостта от ученето. За ученици, но и за учители.

Беден ли си Детето ви ще се учи слабо.

Все още сме много несправедлива държава. В Словакия резултатите на ученик в училище са твърде свързани с неговия социално-икономически произход. Децата с най-лош опит изостават средно до 4 години в читателската грамотност в сравнение с връстниците си с най-добър опит. Това се отнася и за математиката и науката. Социално-икономическият статус обяснява до 21% от резултата по математика (средно 14% за ОИСР) и 19% от резултата в науката (средно 13% от ОИСР).

В Словакия всяко второ момче от социално слаба среда не достига дори минималното ниво на читателска грамотност. Средната стойност за ОИСР е една на всеки три.

Най-образованите учители със съмнителни резултати

Принадлежим към топ 3 държави с най-образованите учители, т.е. с втора степен във висшето образование. В другите две страни - Полша и Финландия - това явление е придружено от отлични резултати на учениците в тестовете PISA. При нас не е така и затова е уместно да попитаме какво е качеството и ефективността на университетското обучение на учители.

Зависи от атмосферата

Тази година изследването отново се фокусира върху атмосферата и климата в училищата. Просто казано, дали децата очакват с нетърпение училище и как атмосферата в училище влияе на техните резултати. Заслужава да се отбележи, че до 10% от децата от Словакия заявяват, че винаги се чувстват тъжни в училище. Средната стойност за ОИСР е 6%. Определени фактори със сигурност играят роля (ние не сме най-щастливата нация), но това е статистически значима разлика и нейното по-вероятно обяснение е атмосферата в училищата и проблемът с тормоза.

Само 59% от нашите ученици са казали, че техните учители са щастливи да преподават. Средната стойност за ОИСР е 74%. Не е изненада, че учениците, които заявяват, че „техният учител ги харесва“ и „харесва темата, която преподава“, са постигнали по-добри резултати от обучението.

Проучването също така установи, доколкото е възможно, благосъстоянието на учениците. Това са трите неща: как изглеждат, взаимоотношенията им с родителите и какъв е училищният им живот. Учениците, които са "готини", естествено постигат по-добри резултати.

Тормоз

Тормозът е най-значимият отрицателен фактор, влияещ върху училищния климат. Това откритие не е ново. Това обаче е много актуално и в контекста на последните констатации от проучването. Има смисъл, според което до 74% от учениците са преживели унижение от самия учител. Също така е важно да се спомене, че тормозът в Словакия се толерира повече. Приблизително 9% по-малко ученици са против тормоза от средното за ОИСР. Освен това 28% от учениците съобщават, че са редовна жертва на тормоз. Средната стойност за ОИСР е 23%.

Министърът намери виновника - бедните

Вчера министърът на образованието, Мартина Лубйова от ОНД, обясни резултатите ни под средните стойности по следния начин: „Средното за страната е сякаш„ свалено “от група деца от социално слаби среди, това е много повече от ОИСР средно аритметично."

Трябваше да претегли думите по-добре. За нея е абсолютно неприемливо да насочва пръст към деца от толкова лош социално-икономически контекст в такава ситуация, сякаш те просто корумпират средната ни стойност.

Положителната страна е, че тя осъзнава, че нашата система не поддържа включване. Не сме в състояние да образоваме деца с различни учебни резултати в едно училище. Само едно от осем деца, които се учат по-зле, влиза в училище с тези, които учат най-добре.

Проблемът с детската сегрегация обаче няма да бъде решен чрез ограничаване на осемгодишните гимназии, както е планирано от министъра. Първо трябва да убедим родителите да искат да държат децата си в началните училища поради тяхното качество и безопасна среда. Ако просто им отнемем шанса да настанят дете в по-добро училище, образованието ни по чудо няма да се подобри.

Министерско решение? Ще подготвим децата за тестовете.

Подготовката на учениците за тестовете, която министърът представи като основна мярка на министерството, считам за напълно грешен подход.

Добрите резултати в PISA трябва да бъдат само страничен ефект от доброто образование, а не цел, на която поставяте децата. Първо и най-важно, трябва да се стремим децата да разберат какво учат и да се нуждаят от това, което учат за цял живот. Не за тестове. Пробиването на деца за тестове като концептуален инструмент на отдела може да хрумне само на някой, който изобщо не се интересува от бъдещето им.

И така, кой е отговорен за състоянието на нашето образование?

  • Правителството, защото дългосрочният интерес към образованието на нашите деца само се преструва? Защото тя не направи почти нищо от собственото си програмно изявление?
  • Общини, защото те не знаят как да управляват и поддържат правилно своите училища?
  • Учители, защото мнозина вече са подали оставки и не искат да учат модерно или да знаят?
  • Родители, защото почти 20% от младите хора биха гласували за фашисти?
  • Ние всички, защото темата за образованието рядко решава как да изберем? Защото влакът безплатно и коледният бонус, който след това можем да вкараме в чорапа в чорапа, са по-важни за нас от образованието, което получава дядото?

Сега не е важно. Всички вероятно споделяме вината.

От друга страна, трябва да се каже, че въпреки системата, която не винаги е справедлива, в словашкото образование намираме много добри практики и фантастични хора.

Ще срещнем много страхотни учители, директори и кметове, които успяват да направят малки чудеса в нашето образование. Има върху какво да се надгражда. Това са не само истории на велики хора от Teach for Slovakia, по-известни училища като Обединеното лятно училище в Попрад, което някои наричат ​​и най-южното училище във Финландия, но и истории от по-малко известни училища като. Начално училище с детска градина М.Р. Štefánik в Будимир, който от различни източници обхваща различни проекти от изграждане на ИТ до приобщаващи екипи.

Трябва обаче най-накрая да инвестираме в образованието, така че то да започне да функционира за всички деца. Винаги говоря за три приоритета: 1) о добре подготвени и платени учители, тъй като качеството на образованието зависи в частност от тях, 2) o модерна учебна програма, защото несвързаният вердиктизъм не подготвя децата за живот и 3) о качествени университети, така че най-талантливите да не се налага да заминават извънредно в чужбина. Повече за програмата пишем тук.

Основна информация за проучването на OECD PISA 2018

Проучването PISA предоставя данни за знанията и уменията на 15-годишните, училища и страни в областта на четенето, математиката и научната грамотност. Проучването PISA се провежда в тригодишни цикли от 2000 г. насам. Словашката република участва за първи път в проучването PISA през 2003 г. като страна членка на ОИСР. Основната наблюдавана област от последния цикъл на PISA 2018 беше читателската грамотност.

В цикъла на проучването PISA, проведено през 2018 г., на държавите беше дадена възможност да тестват и други области, а именно финансовата грамотност и глобалните компетенции, в които участва и Словакия. Тестовете в повечето участващи държави, включително Словакия, се провеждаха изключително в електронна форма, т.е. учениците разработиха двучасов компютърен тест. В края на теста учениците попълниха ученическия въпросник, а директорите на участващите училища попълниха училищния въпросник.

79 държави са участвали в този цикъл на изследване (37 държави от ОИСР и 42 така наречени държави и региони партньори). Общо около 600 000 ученици са участвали в тестването.

385 училища (начални училища, 4-годишни и 8-годишни гимназии, средни училища) взеха участие в основното измерване на проучването PISA 2018, проведено от NÚC на 16-27 април 2018 г. В Словакия са тествани общо 6770 15-годишни ученици, от които 3423 момичета и 3347 момчета.