Репортерът Михал Рибански не е новодошъл в медийния свят. Започва кариерата си в Словашко радио и именно тук става първият чуждестранен кореспондент на SRo и STV в Азия. През 2007 г. той реши да се промени, но остана верен на любимото си пътуване.
Той се приземи в телевизия JOJ, където редовно говори с зрители от различни части на света. Интересувате ли се от ритуали за красота в далечни страни или причината за оплакванията на жените в Северен Тайланд? В такъв случай четете нататък.
Зрителите ви познават от радиото и от няколко години защитавате цветовете на TV JOJ. Малко хора обаче знаят, че сте обиколили почти цял свят със собствената си туристическа агенция. На път сте да смените работното си място?
Не, не, притежаването на туристическа агенция беше горе-долу спонтанна идея. Отдавна си играя с идеята да предоставям на хората всеобхватни услуги в сферата на туризма, но освен да работя в Словашко радио, не можах да реша и на решителна стъпка.
Не принадлежа към хората, които обичат да обикалят офисите и да ровят из вестниците. Вече пътувах до няколко страни и екзотиката ми прирастна на сърцето. На едно от пътуванията из Шри Ланка обаче аз и моят приятел казахме, че ще опитаме и ще се опитаме да се разграничим от другите туристически агенции.
В края на краищата всеки има право да вземе празника, който желае, и особено в избран от него момент. Ние сме тук, за да го посъветваме, да съставим програмата и да предоставим цялата услуга, която той изисква от нас - от осигуряването на самолетни билети и настаняване, чрез трансфери, забележителността част от програмата, до частен водач.
Пътуването с нас е удобно и лесно. Не е необходимо да разчитате на която и да е група (въпреки че правим и такива обиколки), но клиентите могат да се насладят на опознаването на екзотични страни дори по двойки, без да нарушават елементи и с възможност за гъвкаво регулиране на програмата.
Която, от ваша гледна точка, непозната държава може да бъде описана от наистина красиви жени?
В днешния глобален свят става все по-трудно да се намери нова, непозната държава. Не искам да прегрявам супата, но съм убеден, че най-красивите жени са в Словакия. Потвърждавам това по време на почти всяко пътуване в чужбина. Признавам обаче, че и чужденците си имат усмивка.
Но ако говорим за появата на красоти на квадратен метър, явно сме непобедими в този мащаб. През последните години това някак ме привлече повече към арабския свят, който е идеален за развитието на мъжкото въображение. Всеки може да се скрие под непрозрачния воал, носен от жените там.
В най-добрия случай се виждат поне богато изразителни очи, иначе изобщо не можете да видите нищо и можете само да гадаете дали това е така, защото другите мъже не им се възхищават или се опитват да прикрият нещо. Има своя чар, но вместо да не бия в черно, обичам да гледам хубава жена и мога да оценя красотата. Но аз уважавам традициите на всяка страна.
Какво можете да ни кажете за границата на обличане? Срещнали сте нещо наистина специално?
Модата се основава предимно на култура и обичаи. Лично аз харесвам красивите цветни вечерни рокли, носени от жени в Китай. Открих обаче най-нестандартния аксесоар в северната част на Тайланд, където се заселило племе от жени с дълго гърло, чиито членове избягали от преследване от Мианмар.
Железните обръчи, които украсяват вратовете им от ранна възраст, тежат пет килограма като възрастни. Някои го смятат за злоупотреба, но въпреки грозните следи по кожата, повечето възрастни момичета не позволяват тази украса. Те изобщо нямаше да имат нищо против, ако се върнат старите времена на златни обръчи. Днес те ги замениха с месинг, който има подобен цвят и накрая тегло.
Говорейки за външния вид, със сигурност можете да ни кажете нещо за странните ритуали на красотата.
Жените страдат от външния си вид, независимо откъде идват. Те просто го имат в гените си, но начините за преработването му, разбира се, са различни. Това, което вероятно ме изненада най-много, беше методът за депилация на лицето, който видях в Египет. Всичко, което трябва да направите, е да вземете твърда нишка, да я хванете с две ръце и зъби, да направите специален триъгълник и след това просто ловко да тичате около местата, където трябва да се отървете от малки косми. Бузите, челото, носът и заобикалящата ги среда са чудесно гладки и меки след тази терапия. В крайна сметка всичко, което трябва да направите, е да използвате правилния крем и се ражда чудо.
Това е много интересно. като местните?
Тук, разбира се, е вярно - колко хора, толкова много вкусове. Следователно не е ясно, че арабските мъже харесват жени с по-големи дупета, китайците харесват малки момичета до 160 см, а кубинците предпочитат високи и стройни хора. Всеки, образно казано, готви от това, което намира вкъщи в килера.
Глобализацията обаче постепенно се проявява в тази област и следователно вижда все повече японки или корейци с боядисана коса, тайванки с бяла кожа като сняг или руси бразилци. Очевидно те искат да се разграничат от по-голямата част от сънародниците и да привлекат вниманието, но определено не бих го нарекъл идеал за красота.
Веднъж в Тайланд ми се случи, че местна Барби с руса коса, гърди и подобрени устни дойде да развесели хокейна игра. Чудех се какво я е накарало да направи това и не го осъзнах, докато не остави ръка за ръка с приятел от Канада. Сигурно е искала да угоди на вкуса му.
Нека се върнем при вас за момент. Къде си бил под най-голямата екзотика?
Очевидно това беше Монголия, която все още е до голяма степен непозната за много туристи. Копнеех да прекарам няколко нощи в юрта с традиционно овчарско семейство. Отидохме на екскурзия до тайгата и нашият водач спря някъде в долината между два хълма, където имаше кошара за говеда и две юрти - едната за новородени животни, а другата за петчленно семейство.
Той почука на вратата и каза на наемодателя, че има двама авантюристи в колата, които искат да останат с тях известно време. След няколко минути вече бяхме в тяхната резиденция и започна приключение, което не може да бъде забравено. Невярващите възгледи от самото начало се превръщаха във усмивка всяка минута и срамежливост към гостоприемството. Не успяхме обаче да получим всичко от монголите.
Например предложението да се измиете в промивка с вода, в която деца, майка им, баща и накрая чичо им пръв пръхтяха цял ден, беше неотразимо, но дълбоко в тайгата понякога трябва да забравите за хигиенните навици на цивилизацията.
Домакините не разбираха какво правим с тях и ни гледаха като чудаци, но бяха много сърдечни и ако имаха легла, със сигурност щяха да ни предложат място и в тях. Определено си заслужаваше преживяването, въпреки факта, че трябваше да прекараме нощта на студен килим. За щастие слуховете за монголския обичай, според които в традиционните семейства господарят на къщата предлагал на жена си посещение, не били потвърдени.
Местните племена имат свои собствени обичаи и ритуали, в които можете да участвате. Кой ви е впечатлил най-много?
Очевидно танцувайки с членове на филипинското племе ифуга, където ме маскираха в бойно облекло, аз също извадих копие и след това заедно уплашихме потенциален враг със специални движения. Потомците на ловците на черепи споделиха с нас историите на своите бащи и дядовци, забавляваха ни с оризова ракия и в наша чест искаха да жертват единствената си кокошка. За щастие успяхме да ги убедим да й дадат още няколко дни живот. Това пътуване завинаги ще ми напомня за огърлица, направена от зъбите на дива свиня, която беше съборена от самата глава на племето. Казват, че който го носи, силата на дивата свиня преминава върху него. Жалко, че спи доста неудобно с него.
В коя от посетените досега страни бихте ли могли да си представите да живеете?
Вече опитах живота в две държави. Първо беше Австралия, а по-късно Тайланд. И двете страни са развити за туризъм и толерантни към имигрантите. Ако мисля за първите месеци, когато човек все още е в търсене на нова среда и не познава никого, не бих имал проблем да остана там няколко години. Много е важно да изградите кръг от познати и приятели, които да ви съветват и помагат в трудни моменти.
Докато училището в Австралия ми помогна с това, парадоксално е хокеят на лед в Банкок. Малко хора вероятно знаят, че този зимен спорт се играе и в горещия Тайланд. Моят приятел от Чехия играеше местната световна лига и ме привлече към хокеисти от цял свят. Помогнаха ми да се утвърдя в условията там.
Ако не бяха някои нещастни събития, със сигурност щях да остана в страната на усмивките повече от половин година. Бих могъл да си представя да работя например в Мавриций или Филипините. Там имат и хокеен стадион (смее се). Все още ми е трудно да се откажа от определени навици вкъщи.