Вероятно всеки, който се разхожда из кътчетата на словашката природа, ще потвърди, че страната ни наистина е пълна с живот. При скитане се възхищаваме на редица добре познати видове растения и животни.
Дори след бегъл поглед към снимките на раците (Austropotamobius torrentium) може да се види доста нетрадиционен външен вид на този ракообразен, който може да има праисторическо впечатление. Не особено приятелският вид на раците се придава от масивната твърда броня, образувана от полизахаридния хитин, който е проникнат от калциев карбонат. Този външен скелет покрива цялата повърхност на иначе мекото тяло на рака и осигурява перфектна защита. Високото съдържание на калциев карбонат обаче предполага един недостатък на тази „ракова броня“ - невъзможността да расте. Вече може да се чудите как е възможно ракът, който се излюпва от яйце с диаметър два милиметра, да нарасне до дължина от десет сантиметра. Природата е решила този проблем, както при повечето влечуги и някои видове насекоми. Раците свалят бронята си няколко пъти в годината, като растат в периода точно след като се отърват от старата броня и укрепват новата гъвкава кутикула с неорганични вещества. През този период от няколко дни той е много уязвим и търси подслон.
Раците могат да живеят повече от десет години. Тя достига полова зрялост на около четиригодишна възраст. Раците са гонохористи, което означава, че те са от отделни полови и женски зародишни клетки - яйцата се оплождат от мъжки репродуктивни клетки - сперматозоиди по време на полов акт. Чифтосването се извършва в края на октомври и началото на ноември. Мъжкият опложда 40 до 70 яйца, които женската пренася в корема до май, когато малките се излюпват. Майката продължава да ги носи по корем до първото събличане. След първото оголване младите раци са по-големи и по-силни и могат да започнат да живеят самостоятелно.
Заедно с раците (Astacus astacus), блатните раци (Astacus leptodactylus), Astacus pachypus и Austropotamobius pallipes (последните два вида без словашко име не се срещат в Словакия) принадлежат към оригиналните европейски видове раци. Днес обаче групата на раковите заболявания, живеещи в Европа, се допълва от осем други вида, които не са местни за европейската природа, внесени от Северна Америка и Австралия. Раците се нареждат в Централна и Южна Европа поради местоположението си. Днес се среща в Словакия в шестнадесет населени места в южната част на Малките Карпати. От една страна, този факт предполага относително високо качество на водата в горните части на потоците около Братислава, тъй като раците се считат за надежден биоиндикатор на чистотата на водата (т.е. въз основа на присъствието на вида в потока можем да кажем че качеството на водата е високо). От друга страна, в Европа е установена тенденция на намаляване на населението, което от своя страна може да означава предстоящ проблем.
Поради изискванията на живота, раците са пространствено отделени от другите видове рак в Словакия. Взискателен е към оксигенирането на водата, нейната температура и е изключително чувствителен към замърсяване на околната среда. Предпочита горните, изворни части на водотоците, където се поддържа по-ниска температура на водата дори през топлия летен период и по този начин по-висока концентрация на разтворен в нея кислород. Последното, но в днешно време доста критично условие за оцеляване не само на раците е нивото на замърсяване на околната среда. Ракът като цяло е вид, много чувствителен към качеството на местообитанието по отношение на заразяването му с опасни вещества. Видът трудно понася повишени концентрации на азотни вещества, амоняк, тежки метали, селскостопански торове, пестициди и подкисляване. Въпреки това, безразсъдните човешки намеси в екосистемата са довели до редица други реални заплахи през последните десетилетия. Това е предимно внедряването на неместни видове рак от Северна Америка, което в допълнение към разпадането на оригиналната европейска фауна е тясно свързано с разпространението на опасна чума от раци в цяла Европа.
Паразитната гъба, която е причина за чума от раци, атакува европейски и северноамерикански видове. Северноамериканските раци обаче са развили устойчивост към този патоген по време на развитието и са само носители на болестта. Европейските видове раци все още не са познавали този паразит и следователно умират скоро след заразяването. Озеленяването също се оказа значителен неблагоприятен ефект, в този случай особено модификацията и регулирането на водни течения, които причиняват фрагментацията и изолирането на популацията от раци, което води до отслабването и изчезването им.
Вече може да се чудите какво е рака толкова полезен за планетата или за самия човек, че трябва да му се обърне толкова голямо внимание. Дори в крайна сметка, ако видът просто изчезне от природата, изглежда, че човек няма да срещне никакви преки последици. Но от друга страна, ако приемем, че тази ситуация наистина се случва, природата ще трябва да се справи с нарушаването на хранителните отношения и цялостния баланс в биосферата, което не е лесна задача за и без това естествено нарушената природна екосистема. Но раците са преди всичко равноправен и неразделен съ-създател на нещо уникално и неразделно, което ние наричаме живот.