21.1. 2004 2:00 Рисуването и рисуването са сред любимите занимания на децата в предучилищна и ранна училищна възраст. С трогателна гордост те привличат вниманието към своите рисунки, изложени на таблото за обяви в детската градина, а дъските с целогодишна колекция от първокласни снимки, със съответния коментар, блажено представят цялото семейство. Наивният художествен израз на децата несъмнено има своя чар и естествено впечатлява нас възрастните. Поне както залепени натюрморти с плодове или цветна дъга обаче спонтанната детска рисунка също заслужава нашето внимание. От нея можем да научим всичко за детските преживявания.
За едно дете рисуването не представлява преди всичко възможността за художествено изразяване, всъщност такова изразяване изобщо. Разбира се, той абсолютно не придава естетическо значение на рисунката си. Непълната лексика и все още нереализираната грамотност (в предучилищния период) правят рисуването уникален начин за дете да изразява чувствата си невербално и често несъзнателно, като по този начин изхвърля всяко вътрешно напрежение.
Рисунките на дете от около 5-6 годишна възраст по принцип са разбираеми в тази посока, когато то напуска сцената на главоног (колело с четири пунктирани крайника) и започва да рисува фигури. В тази статия ще заобиколим обширната символика на цветовете (за заинтересованите се позовавам например на работата на Макс Лушер) и ще се съсредоточим върху основната символика. Например, общоизвестно е, че дете с невежа перспектива рисува герои толкова големи, колкото ги привързва. По този начин доминиращата майка обикновено е по-голяма от бащата, независимо от нейната действителна височина. Детето, което е разглезено и се е научило емоционално да изнудва и контролира родителите си, отново се очертава като най-големия герой в семейството без смущение. Размерът на фигурата на брат и сестра и местоположението му на повърхността на хартията имат сходни значения. В този контекст си спомням едно момче, което нарисува по-големия си брат от другата страна на лист хартия, докато рисуваше семейство, обяснявайки, че „не пасва“ на майка си, баща си и него.
Взаимоотношенията между членовете на семейството също се посочват от това дали героите са нарисувани лице в лице или гръб назад, дали се държат за ръце, например дали образуват групи и какъв е техният състав и т.н. Както видяхме по-горе, също е много важно кой липсва на снимката, кой е „изключен“. Ако едно дете умишлено нарисува семейството си, едва ли ще забрави да нарисува някого „случайно“. Друга форма на агресия, в допълнение към изключването, е и определено "осакатяване" на характера (ясно и лесно различимо от рисуването на тромавост). Понякога такъв персонаж се появява и като възрастен мъж или възрастна жена (предизвикване на неизбежна смърт). Напротив, стойността на отделните герои се увеличава с редица детайли (джобове на дрехи, бижута, мигли, при мъжете мустаци и т.н.).
От детските картини можем да преценим как децата възприемат семейните взаимоотношения, определен проблем (децата с проблеми в общуването понякога рисуват герои без уста и уши), специфична черта на характера (много срамежливо момиче, неспособно да се защити, което винаги предпочита да отстъпва на конфликт, рисува фигура под дъжда с неразбираемо поставен чадър хоризонтално на рамо, докато гърбът отива към наблюдателя). Въпреки това, при всяка такава интерпретация на детска рисунка, трябва да се има предвид, че не могат да се направят общи заключения от една или две картини, а също така, че детската рисунка може само да помогне малко на знанията на детето. Следователно неговата преоценка определено не е на място.
Автор: Петр Кукал
Вашето мнение за тази статия? Напиши коментар