Френският журналист Бертил Скали пренася смразяващата и завладяваща история на известния еврейски историк Едгар Фойхтвангер, който е преживял детството си в квартала на едно от най-големите чудовища в историята - Адолф Хитлер, в измислена форма, наречена Моят съсед Хитлер.

моят

През 1995 г. Бертил Скали се среща за първи път с Фойхтвангер въз основа на по-стара вестникарска статия. Историята му беше добре известна, но в медиите не се говореше много. Но Скали усети потенциал в него. Той също се интересуваше от литературния си произход, тъй като чичо му беше известният еврейски писател Лъв Фойхтвангер. Само след дълги седемнадесет години взаимно приятелство и интензивна комуникация, Фойхтвангер най-накрая се съгласява с книжната форма на детските си спомени.

Семействата на Фойхтвангер не създават проблеми на еврейските си корени, тъй като те не практикуват евреи и се чувстват комфортно в съвременното германско общество. До появата на нацисткия режим. Постепенно от фанатизираните граждани на Мюнхен започна да се появява чувство за отчуждение и заплаха, за които те бяха станали неприемливи. Социалните връзки спряха да работят и социалният им живот западна.

Като дете Едгар осъзнава, че срещу къщата им се крие зло, което той може да наблюдава от прозореца си или от време на време да се среща с детегледачката си на разходки. Той си представяше как може да изглежда личният живот на Хитлер: Какво прави диктаторът зад своите щори в непроницаемия му апартамент в Мюнхен? Как се храни? С кого се среща и "защо ме мрази, въпреки че дори не знае, че съществувам“ В пролога Скали признава, че спомените на около петгодишния Едгар са повлияни от историите на родителите му, но той си спомня много добре по-късните си преживявания дори след толкова години. Авторът също така улавя вярата на момчето в добрия край и страха от вездесъща смърт. Той отказва да бъде евреин, но, парадоксално, тези амбивалентни чувства по-късно задълбочават отношенията му с нацията и водят собствени корени. Накрая иска да забрави всичко в изгнание.

За Едгар Фойхтвангер не беше лесно да говори за това как гледа как съседът му се моли да умре. Той обаче не бяга от спомените си, а търпеливо преразказва историята си отново.