Хората биха могли да избегнат нещастен брак и съответно развод, ако знаят какво искат, ако могат да признаят собствената си некомпетентност и са готови да се борят с нея (първата стъпка е да се вгледат в истината), ако са отговорни и постоянни в добро, в състояние да поеме ангажимент и да направи компромиси.

обединете

В днешно време вече не е проблем да започнем да живеем заедно като много млади и вътрешно незрели. Тенденцията на съвременното забързано и „кърваво” време без намек за създаване на сигурност за стабилна и хармонична среда, в която бихме могли да се наслаждаваме на собствения си живот без стрес и да развиваме напълно не само собствените си способности, но и ценности, ни дава само възможността да оцелее по някакъв начин (и често на висока цена). В допълнение към трудните условия на живот има и втора и може би по-сериозна причина за разпадането на съжителството на двама души, а именно „изкривен“ образ на себе си и на човек, с когото трябва да споделяме живота и всички негови клопки - неспособността да видим и разпознаем истината. Често не можем да живеем със себе си, не с никой друг.

Преди да излетят по света, самите млади хора са по различен начин „белязани“ от миналото - преживявания от дефектното им семейство и в такъв психически дискомфорт (често с неизвестен произход навън) или с „крив“ образ на родителските модели, те започват своите собствени семейства.

Всеки има право на грешка, но никой няма право да навреди на себе си или на другия. Ако не се отнасяме правилно към себе си като двама възрастни, това не е приятно, но освен ако не е злоупотреба, не трябва да оставя негативни следи върху нас (максимално неприятни спомени без травма), защото сме възрастни; ние знаем какво правим, какво се случва около нас и защо се случва. Ако обаче детето ни се окаже в такава ситуация с нас, това променя цялата ситуация, което абсолютно изисква самоконтрол, конструктивен диалог и компромис; всичко в най-добрия интерес на детето. В края на краищата всичко е отразено в него, защото то непрекъснато се развива; чрез получаване и обработка се образуват стимули. Ако смятаме, че само малтретираното дете е много белязано от живота, много грешим. Ние като родители нараняваме детето си с всеки неподходящ подход, всяка безразсъдна дума, жест, насочен не само към него, но и към партньора ни в живота и другия му родител. Като възрастни имаме право на грешки, но нямаме право да включваме детето си в тях.

Всеки родител има своите права, но никой от тях не може да ги упражнява извън интересите на детето. Правилно ли е да се попречи на баща да контактува с дете само защото майка му и баща му не могат да се разделят като двама отличени хора? Правилно ли е, ако бащата злоупотребява с възможността за редуване на лични грижи и умишлено не зачита режима и правилата, които детето вече е приело по естествен път в домашната среда? Непоколебимото желание да опознаят детето си, да го защитят и обичат никога няма да позволи егоизъм, безразличие или някакъв вид отмъщение от страна на майката, респ. бащите са били по-силни от необходимостта да се поддържа и да не се застрашава здравословното психическо развитие на детето.

Въпреки че детето не би било физически подобно на никой от родителите, то носи не само генетичната, но и за него по-съществена вътрешна идентичност и на двамата. Той трябва да почувства, че е дошъл от тях, той им принадлежи и може да се опре на тях поне докато успее сам. За едно дете няма имущество и пари като сигурност на живота. Единствената му сигурност са истинските му (не винаги биологични) родители. Истина винаги са онези родители, които проявяват интерес към детето си и този интерес е над всички други интереси. Там, където няма жертва, няма истинска любов.

Нека се опитаме да си представим за момент какво означава за детето такъв общ развод на родители. Това означава почти недвусмислена загуба на единия родител (обикновено баща). Ако бившите съпрузи също се споразумеят за редуване на лични грижи, те разменят детето на вратата, като казват, че нямат какво да кажат. За едно дете времената, в които разведените родители са заедно, са много редки. Следователно те не трябва да продължават твърде кратко. На всяка среща трябва да има добър диалог между двамата възрастни и съвместната работа с детето е добре дошла. Дете, независимо дали е в пълно семейство или в семейство след развод, не трябва да расте във враждебна атмосфера, защото страда два пъти повече (чувства се неразбрано, объркано и дори виновно и страда също от неприязънта на родителите си) . Дори мъжът и жената да нямат какво повече да кажат, те пак са свързани от една тема - любов към детето си, разговори за живота му, проблеми, нужди и интереси.

Ядосаният родител не е свикнал да говори с дете за това колко лош е другият родител и обсъжда проблемите с взаимодействието, грешките и недостатъците пред него. Той не трябва да прави това при никакви обстоятелства. Например, мъжът може да не е бил добър съпруг, но това не е притеснение и нещо за дете, което все още не може да си представи какво е да си съпруг. Той се интересува само от това, от което се нуждае и има нужда, за да почувства любовта на двамата родители към него и трябва да чувства, че родителите му се толерират и не си навредят. Нищо повече не може да съдържа или анализира до определена възраст. Детето се нуждае от мир, благополучие, смях и по възможност много често се оказва в присъствието и на двамата родители, които обича. Той трябва да почувства, че е желан, обичан и че родителите му не крадат нищо от неговите нужди, притеснения или радост.

Най-честата причина за развод са различията в характера, мненията и интересите, последвани от изневяра и зависимост. Детето може да играе възрастни, които не знаят какво искат, не разбират, но много интензивно възприемат и преживяват всичко, което се случва около него. Следователно, нека не му показваме детството с неговото безразсъдство и следователно успешно стартиране на собствения му живот.