Кодексът на труда определя работното време като период от време, през който служителят е на разположение на работодателя, изпълнява работа и изпълнява задължения в съответствие с трудовия договор.
Основата за определяне на обхвата и графика на работното време е седмица, т.е. седем последователни дни.
Максималното работно време е:
- 40 часа на седмица в експлоатация, където служителят работи равномерно 5 дни в седмицата,
- 38 и 3/4 часа седмично при двусменна работа, където служителят изпълнява работата си последователно в двете смени,
- 37 и ½ часа седмично в трисменен режим или в непрекъсната работа, където служителят изпълнява работата си последователно във всички смени.
- В случай на непълнолетни служители на възраст под 16 години, максималното работно време е 30 часа седмично. Това е вярно, дори ако той работи за няколко работодатели. Ако непълнолетният е на възраст над 16 години, работното му време може да бъде максимум от 37 до часа на седмица.
Други специфични случаи са определени от Кодекса на труда, § 85 - 117 част Работно време и работно време.
Средното седмично работно време на служител, включително извънреден труд, не може да надвишава 48 часа.
Здраво и гъвкаво работно време
Гъвкавото работно време е начин за разпределяне на работното време равномерно или неравномерно. Работодателят може да го въведе с колективен трудов договор или по споразумение с представителите на работниците и служителите.
В рамките на гъвкавото работно време, т.нар основно работно време, когато служителят е длъжен да бъде на работното място. Незадължителното работно време е времето, когато служителят не трябва да е на работното място, ако е отработил време. Това е много популярна корпоративна полза, която помага на служителите да съчетаят личния и професионалния си живот, особено семейните грижи.
Пример: Основното работно време е от 9:00 до 15:00 - тогава служителят трябва да е на работното място.
7:00 - 9:00 и 15:00 - 17:00 е работно време по избор, когато служителят може да избере кога ще присъства на работното място.
Прекъсвания на работното място
Ако работната смяна продължава повече от 6 часа, служителят има право на почивка и хранене от 30 минути. Непълнолетен служител има право на почивка, ако работи по-дълго от 4 и половина часа.
Почивките за почивка и хранене не са включени в работното време.
Заетост на непълно работно време
Кодексът на труда признава и т.нар модифициран респ. по-кратко работно време. Може да възникне и заетост на непълно работно време по споразумение между работодателя и служителя съдържащи се в трудовия договор, или въз основа на искане на служителя по Кодекса на труда, когато работодателят е длъжен да изпълни искането на служителя за корекция на работното време.
Кодексът на труда позволява споразумение между работодателя и работника за:
- по-кратко работно време от установеното седмично работно време,
- промяна на установеното седмично работно време на по-кратко седмично работно време,
- преминаване от по-кратко седмично работно време към фиксирано седмично работно време.