+421 903 297 322
Štefánikova 136/46

13 ноември Пушене на работното място

Основната правна норма, регулираща забраната за тютюнопушене на работното място, е установена със Закон №. 124/2006 Coll. относно безопасността и опазването на здравето при работа (наричан по-нататък Закон за здравословни и безопасни условия на труд). Това е разпоредба на § 6, ал. 5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който работодателят е длъжен да издаде забрана за тютюнопушене на работни места, където работят и непушачи, и да осигури спазването на тази забрана, както и забраната за пушене на работните места. Ако непушачите работят и на работните места на работодателя, работодателят трябва да издаде забрана за пушене на работните места. Това важи и за случаите, когато на работното място работи само един непушач. Дори в този случай работодателят трябва да издаде забрана за пушене. В допълнение към задължението за издаване на забрана за пушене, работодателят има установено задължение да гарантира спазването на забраната.

nkos

Издаването на забрана за пушене може да бъде съдържанието на напр. от Процедурния правилник. Като част от забраната за пушене той определя кои области обхваща. Разграничаването на зоните за пушене може да се извърши с помощта на символи за непушачи. В същото време работодателят може да определи какви санкции ще бъдат наложени за нарушаване на забраната. По-специално е подходящо работодателят да определи дали нарушението на забраната за тютюнопушене ще се счита за нарушение на трудовата дисциплина и дали ще бъде сериозно или по-малко сериозно нарушение. Работодателят е длъжен да осигури спазването на забраната за тютюнопушене. За тази цел той е упълномощен да извършва проверки, целящи да определят как се спазва забраната от служителите. Работодател, който наема служители в помещенията, определени в чл. § 7 от Закон № 377/2004 Coll. относно защитата на непушачите, трябва да спазва забраната за тютюнопушене, установена за тези райони. Това са пространства, които са публично достъпни. Освен служителите, тук се премества и обществеността. Следователно законодателят е определил области, в които има особен интерес да защити здравето не само на служителите, но и на обществеността от въздействието на тютюнопушенето.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ. Служителите са длъжни да спазват издадената забрана за тютюнопушене на работните места на работодателя. Ако работодателят е определил така наречените помещения с цел пушене. „Стая за пушачи“, служителят е длъжен да използва тези зони за тази цел и да се въздържа от пушене извън тази зона. Работодателят не е длъжен да определя специални почивки за пушене за служители - пушачи. Неспазването на наложената забрана може да се счита за нарушение на трудовата дисциплина. Според уст. § 178 ал. 1 от Кодекса на труда е длъжен да действа така, че да няма опасност за живота, здравето и увреждане на имуществото или неговото унищожаване. Служителят трябва да действа на работното място на работодателя по такъв начин, че имуществото да не бъде повредено или унищожено. Това се отнася за всички зони, включително тези, където служителите имат право да пушат, както и тези, където се прилага тази забрана. Това задължение предполага и факта, че служителите са длъжни да вземат предвид служители - непушачи. Според уст. § 178 ал. 2 от Кодекса на труда, ако съществува риск от увреждане, служителят е длъжен да уведоми ръководителя.

Ако спешно е необходима намеса за предотвратяване на заплахата за работодателя, той е длъжен да се намеси. То няма това задължение, ако е възпрепятствано от важни обстоятелства или ако би изложило себе си или други служители или близки лица на сериозна опасност. Тази разпоредба закрепва, от една страна, специално задължение за уведомяване на служителя в случаите, когато съществува риск от увреждане, напр. в резултат на неспазване на забраната за тютюнопушене.

Служителят е длъжен да уведоми мениджъра за непосредствените щети. Задължението за уведомяване е изпълнено, ако той уведоми своя непосредствено по-висш служител за непосредствената вреда. Същото важи и ако той го изпълнява срещу друг ръководител на работодателя или срещу законоустановения орган. Същевременно в тази разпоредба законодателят е изменил и т.нар задължение за намеса.

Служителят е длъжен да се намеси, ако съществува риск от увреждане в резултат на нарушението на забраната за тютюнопушене и е необходимо да се предприемат спешни действия за предотвратяването му. Последицата от неизпълнението на задължението за уведомяване или намеса е настъпването на отговорност за щети съгласно чл. § 181 ЗП. По отношение на щетите служителят е длъжен да допринесе за обезщетяването на щетите, при условие че не може да бъде обезщетено по друг начин. Обезщетението не може да надвишава сума, равна на четири пъти средния му месечен доход.

Заключение - Задълженията, установени във връзка със забраната за тютюнопушене на работното място, имат за цел да осигурят защита срещу въздействието на тютюнопушенето върху здравето на други работници, работещи на работното място, заедно със служителите, които пушат. Редица задължения произтичат главно от наредби за безопасност и здраве при работа и наредби, издадени за тяхното прилагане. Нарушаването на забраната за пушене може да се разглежда от служителите като нарушение на трудовата дисциплина.