Този тип вина има други характеристики: той е автоматичен, сляп, безразборен, твърд и тираничен, основан на императив „Трябва или не трябва“. Човекът, който го преживява, е палачът в едно лице и в същото време жертвата, защото той не е в състояние да надхвърли себе си, но остава обсебен от собствения си образ. Това чувство прилича на „безпокойството от преминаването на невидимата граница и сега чувството, че е обект на наказание от мистериозните сили, охраняващи тази граница“ [2].
Такава психологическа вина може да се види в някои библейски истории. Например в действията на Давид (2 Царе 11: 1-27), когато след извършване на грях той се стреми да спаси само собствената си социална репутация, без да поема отговорност за поведението си, независимо дали спрямо другите или към Бог. Друг пример е Юда (Мат. 27: 5-10), който след предаването на Исус се чувства напълно проникнат от егоцентрична тревожност, която го затваря все по-навътре и се жени за него до момента на собственото му самоунищожение. [3]
Анна Биси [4] разграничава две значения по отношение на психологическата вина, които се отнасят до два етапа на емоционално развитие: етап между първия и третия и етап между третата и петата година от живота на детето:
[1] SOVERNIGO, G.: Senso di colpa, peccato a confessione (Чувства за вина, грях и изповед), стр. 133.
[2] SOVERNIGO, G.: Senso di colpa, peccato a confessione (Чувства за вина, грях и изповед), стр. 133.
[3] Вж. СОВЕРНИГО, Г.: Senso di colpa, peccato a confessione (Чувства за вина, грях и изповед), стр. 135.
[4] Вж. BISSI, A.: Il colore del grano: Crescere nella capacità di amare (Цвят на зърното: Расте в способността да обичаш), стр. 88 - 90.
[5] FREUD, S.: Il disagio della civiltá (Nepohodlie civilázie), стр. 270.
[6] Вж. СОВЕРНИГО, Г.: Senso di colpa, peccato a confessione (Чувства за вина, грях и изповед), стр. 132 - 143.