Заболявания на пикочните пътища, както и паднал пикочен мехур и инконтиненция засягат много хора, не само възрастните хора. Пикочните пътища при мъжете и жените са различни.

урината

Жените са по-податливи на увреждане на мускулите на тазовото дъно поради раждане, наднормено тегло, чести инфекции и това може да доведе до изтичане на урина. Следователно намаляването на пикочния мехур засяга много жени. Какви са симптомите на този здравословен проблем и кога трябва да се реши чрез операция?

Значение на мускулите на тазовото дъно

В областта на тазовото дъно има дълбоки мускули, чието значение обикновено не осъзнаваме. Проблемът възниква само когато отслабнат. Тазовото дъно действа като поддържащ апарат за вътрешните органи - матката, пикочния мехур, уретрата, уретрата и ректума.

Следователно отслабеното тазово дъно може да се прояви с неприятни симптоми, като спонтанно изтичане на урина, спад в пикочния мехур и матката или затруднено изпразване. Отслабването на тези мускули се случва най-често поради стареене, при тежки физически натоварвания, наднормено тегло, по време на хормонални промени, свързани с менопаузата и след раждането.

Цистоцеле - паднал пикочен мехур

Цистоцеле, пролапсът на пикочния мехур във влагалището, възниква, когато поддържащата тъкан между вагиналната стена и пикочния мехур отслабне. Тази тъкан се състои не само от мускули, но и от сухожилия и съединителна тъкан, които някои жени вече са значително по-слаби от генетична гледна точка. Пикочният мехур започва да се издува към влагалището и да го притиска. Цистоцеле също така понякога се нарича "отскачащ пикочен мехур".

Възможни причини и симптоми на пролапс на пикочния мехур

Дисфункция на тазовото дъно и намаляване на пикочния мехур и матката най-често се случват поради вагинално раждане. Проблемите с пролапса обаче могат да се появят дълго след раждането, когато хормоналните промени са свързани с мускулна недостатъчност. Цялата бременност и раждане означава относително голямо натоварване на мускулите. Подобно е при хората с наднормено тегло.

Проблеми могат да възникнат и при тези, които укрепват и вдигат големи тежести, при бягане, често повдигане на тежки товари по време на работа, а също и при натоварване на мускулите по време на запек. Понякога пролапсът възниква след продължителна кашлица. Хистеректомията, т.е. премахването на матката, което може да допринесе за слабост в тазовото дъно, също е рисков фактор. Проблемите с пикочния мехур обаче могат да засегнат не само жените, но те са по-изложени на риск поради анатомията на женското тяло. Отслабените мускули не могат да поддържат пикочния мехур на място и затова той пада.

Пролапсът се проявява с усещане за натиск и пълнота в областта на малкия таз и често с усещане за непълно изпразване на пикочния мехур. Също така присъстват повтарящи се инфекции на пикочния мехур, болка или изтичане от интимен контакт, болка при кашлица, кихане или повдигане на товари. Падналият пикочен мехур наистина може да бъде болезнен и поради това е необходимо да се потърси медицинска помощ за този проблем.

Пролапс - диагностика, терапия и лечение

Пролапсът на пикочния мехур се открива чрез изследване на таза с вагината или ректума. Сонографското изследване също може да помогне. Ако лекарят открие бучки на вагиналната тъкан, това показва пролапс на тазовите органи. В случай на пролапс на пикочния мехур също се изследва отделянето на урина и лекарят може да вземе проба от урина за признаци на инфекция.

Нехирургичното лечение може да бъде ефективно и при лек или умерен пролапс на пикочния мехур. През този период все още има смисъл да се изпълняват упражнения за укрепване на тазовото дъно, които водят до укрепване на мускулите в тази област. Обучението на пикочния мехур също може да бъде ефективно и може да предотврати възможна инконтиненция. За да не се ограничава отслабеният пикочен мехур на засегнатото лице в ежедневието, по време на работа и при пътуване, препоръчително е да се консултирате с лекар относно възможностите за лечение, но също така и опции за поддържаща терапия под формата на упражнения и помощ за инконтиненция.

Те се произвеждат в различни форми, размери и нива на абсорбция, за да отговарят на индивидуалните нужди на всеки. В случай на умерена форма се препоръчва използването на песар, който след частично вкарване във влагалището може частично да поддържа пикочния мехур. Това обаче не е дългосрочна терапия и такова решение вече не се лекува от основната находка. При по-тежки случаи на пролапс е показана операция за коригиране на положението на органите на тазовото дъно в правилната позиция.

Операция за пролапс при спускане на женските полови органи и инконтиненция

Възможностите за лечение се посочват от степента и тежестта на пролапса. При най-тежката форма пикочният мехур излиза от влагалището и такива случаи изискват операция. Хирургията не се препоръчва за жени, които все още не са родили и по някаква причина страдат от този проблем, тъй като те вече не трябва да раждат вагинално след реконструктивна операция.

При по-голямо намаляване на пикочния мехур може да има т.нар „Препълнен пикочен мехур“, при който пациентът изпитва нужда да уринира отново малко след уриниране, но отделя малко урина. Това се дължи на натиска на увисналата матка върху уретрата.

Общата същност на хирургичните методи е реконструкцията и стабилизирането на поддържащите структури на всички органи в малък таз. Пластичната хирургия може също да бъде свързана с отстраняване на матката при жени с или след настъпване на менопаузата. В напреднала възраст влагалището се затваря и това може да помогне.

Операцията може да се извърши без разрез в долната част на корема, през влагалището. Операцията представлява предна или задна пластична операция на вагината, при която лекарят извършва закрепване на дъното на пикочния мехур и тазовото дъно. Ако пролапсът е свързан и с изтичане на урина, възможно е да се извърши операцията в долната част на корема за повдигане на пикочния мехур. След операцията е необходимо да се разчита на определен период на възстановяване, поради което са необходими няколко месеца преглед и също се препоръчва намаляване на теглото. След операции, насочени към разрешаване на изтичането на урина, може да е трудно изпразването на пикочния мехур за кратко време. Това състояние ще се подобри след няколко седмици.