Диагностиката на леки умствени увреждания е инструмент за изключване на някои ученици от основното образование

Честотата на умствени увреждания сред децата в началните училища е почти три пъти по-висока в Словакия в сравнение с чужбина

Психичното увреждане (МП) е сериозно и необратимо разстройство, което се появява по време на развитието на детето и включва увреждане на способностите, принадлежащи към общото ниво на интелигентност (когнитивна, езикова, двигателна и социална) 1, както и ограничения в адаптивното поведение 2 и функциониране в нормална социална среда. Съобщава се, че глобалната честота на умствени увреждания е от порядъка на 1-3% от населението. 3 Според метаанализ на 35 проучвания от различни страни по света, публикуван между 1980 и 2009 г., средната честота на психични увреждания сред децата и юношите е 1,83%. 4 Последните данни, базирани на анализ на 20 проучвания, публикувани през 2010-2015 г., показват, че честотата на психични увреждания сред деца и юноши варира от 0,22% до 1,55%. 5 В Словакия обаче общият брой на децата, диагностицирани с умствени увреждания, отдавна е почти три пъти по-голям. През учебната 2018/2019 година 21 988 ученици с диагноза MP са посещавали начални училища (включително специални начални училища), което представлява до 4,64% от всички ученици в началното училище. За сравнение, например в съседната Чехия, 2,11% от учениците в началното училище са диагностицирани с MP 6; в САЩ честотата на умствени увреждания сред деца на възраст 8-12 се съобщава на 1,45%. 7

Най-голям е делът на децата, диагностицирани с умствени увреждания, в регионите Прешов, Кошице и Банска Бистрица

Въпреки това, непропорционално голям брой и дял на децата, диагностицирани с МП, не присъстват в началните училища в Словакия. От следната графика (G_1.1.4.1.) Става ясно, че повече от 70% от децата с диагноза МП са концентрирани в три региона: Прешов (28%), Кошице (27%) и Банска Бистрица (15%).

Графика G1.1.4.1: Присъствие на ученици с диагноза с умствени увреждания в началните училища по региони през учебната 2018/2019 г.

увреждания
8

Високата концентрация на деца, диагностицирани с МП, се отразява и в техния дял в общото население на учениците от началното училище в тези региони. Както показва следващата графика (G_1.1.4.2), в регионите Кошице и Прешов деца с диагностициран МП съставляват почти 8%, в Банска Бистрица повече от 6% от всички ученици в началното училище, докато в района на Братислава, за например MP е диагностициран само с 1,3% от учениците в началното училище. В някои региони на Словакия честотата на диагностицирани умствени увреждания сред децата е почти до четири пъти по-висока, отколкото в чужбина.

Графика G1.1.4.2: Делът на учениците с диагноза психично увреждане от общия брой ученици в началните училища в отделни региони през учебната 2018/2019 г.

9

В седемте района на районите на Банска Бистрица, Прешов и Кошице делът на учениците, диагностицирани с МП, е дори по-висок от 10% от всички деца в началните училища, докато в област Медзилаборче почти всеки четвърти ученик от началното училище има тази диагноза .

Таблица Т1.1.4.1: Области с дял на учениците с умствени увреждания над 10% от общия брой ученици в началното училище през учебната 2018/2019 г.

10

Голяма част от децата, диагностицирани с леки умствени увреждания, идват от изключени ромски населени места

Високият дял на децата с диагноза МП в трите региона е най-вероятно свързан с факта, че по-голямата част от ромското население в Словакия живее там (почти 80%). 11 Повече от десет години словашки и чуждестранни неправителствени организации 12, международни организации 13, както и Държавната училищна инспекция 14, Обществен защитник на правата 15 или Методологически и педагогически център 16. Според данни, публикувани от отдел „Стойност на парите“, почти всяко пето дете (19,3%) от околната среда на маргинализираните ромски общности е диагностицирано с леко умствено увреждане (ПМР). 17 В същото време децата от тези общности съставляват 71,2% от учениците в специални класове за деца с леки умствени увреждания и 41,7% от учениците в специални училища, въпреки че общото им представителство в популацията на учениците в началните училища е само 12,3% . 18 Непропорционално високият дял на ромските деца сред децата с диагноза ЛМП и последвалото им сегрегиране в системата на специалното образование бяха една от причините, поради които през 2015 г. Европейската комисия започна процедура срещу Словакия за нарушение на Директивата за расовото равенство.

Също така поради натиска на споменатите институции и организации има някои частични промени в практиката, които се отразяват в леко намаляване на децата с диагноза МП в началните училища. Докато през последните 10 години делът на децата с МП е стабилен над 5% от общото население на децата в началните училища, през последните 3 години той е спаднал от 5,35% през учебната 2015/2016 г. на 4,64% в учебната 2018/2019 г. (намаление с общо почти 2400 деца) 19 .

Графика G1.1.4.3: Развитие на дела на учениците в начални училища с диагностицирани психични увреждания през 2009 - 2019 г.

20.

Повечето деца, диагностицирани с умствени увреждания, се обучават отделно от връстниците си

В момента повечето деца (85%) с диагностицирани умствени увреждания се обучават отделно от връстниците си. 57% от тях посещават специални училища, 28% специални паралелки в редовните начални училища и само 15% се обучават под формата на индивидуална интеграция в редовните паралелки. Както се вижда от следващата графика (G_1.1.4.4), именно децата с диагностицирани психични увреждания са най-често обучавани отделно сред децата с увреждания.

Графика G1.1.4.4: Форми на обучение на ученици с увреждания в началните училища през учебната 2018/2019 година

23.

Децата с диагноза с умствени увреждания съставляват по-голямата част от учениците в специални класове (88,3%) и специални училища (75,4%). 24 Проблемът с отделните форми на образование се крие главно в ограничените възможности за контакт с естествена група от връстници на деца, което от своя страна ограничава възможностите на децата с диагностициран МП за бъдещо самостоятелно функциониране в обществото. Поради големия дял на ромските деца сред децата с увреждания, а оттам и сред учениците в специални класове и училища, тези форми на образование са до голяма степен етнически еднородни, което може да се счита за дискриминационно. В същото време трябва да се подчертае, че притесненията относно отрицателното въздействие на съвместното обучение за деца със и без деца в неравностойно положение са се оказали неоснователни в няколко проучвания. 25

Предпочитанието за отделни форми на обучение за деца, диагностицирани с LMP, беше потвърдено и в анкетно проучване, проведено в рамките на проекта „Това прави разум“ върху извадка от детски градини, начални и средни училища. Както може да се види от следващата графика (G_1.1.4.5), повече от половината от анкетираните (52,7%) сред директори, педагогически и професионален персонал смятат, че в случай на деца с LMP, отделно обучение с деца със същото уврежданията е по-подходяща форма. (в специален клас или специално училище). Трета (32,9%) от анкетираните предпочитат да включват деца с лек МП в редовен клас. Въпреки това, когато разгледаме отговорите кои училищни деца с ЛМП трябва да посещават, според респондентите установяваме, че почти до 70% от тях считат редовното начално училище (и редовен или специален клас) в него като по-подходящо.деца с ЛМП също могат да се обучават в редовно училище. С достатъчна подкрепа обикновените училища биха могли да обучават по-голям дял от деца с леки умствени увреждания от сегашните 42,7%.

Графика G1.1.4.5: Мнения за подходяща форма на обучение за деца и ученици с леки умствени увреждания от респонденти от обикновени детски градини, начални и средни училища

Учениците с диагноза леко умствено увреждане не могат да получат пълноценно средно образование

В сегашната обстановка на образователната система учениците с диагностицирани умствени увреждания не могат да продължат обучението си в редовните средни училища. В началното училище те получават само начално образование (на ниво ISCED 1, т.е. първи етап на основното училище), докато условието за прием в средно училище е завършването на прогимназиално образование (ниво ISCED 2, т.е. второто ниво на началното училище училище). 27 По този начин, след завършване на началното образование, тези ученици могат да учат в практическо училище или професионално училище, където се подготвят „за прости работни дейности“. 28 Най-високото образование, което могат да постигнат, е прогимназиалното професионално образование. Възможността за продължаване на образованието е недостъпна за тези ученици.

Правителството отговори на този проблем, като възложи на Министерството на образованието да представи анализ на възможностите за допускане на ученици от специални начални училища да учат в професионалните отдели на средните професионални училища. 29 Това обаче се отнася само за двугодишни професионални курсове, в които може да се получи само прогимназиално професионално образование, т.е. по същество същото като в професионалните училища за деца с ПМП. Понастоящем в Средното професионално техническо училище в Кошице се провежда експериментална проверка на допускането на ученици с лека степен на умствена изостаналост в такива учебни отдели. Следователно учениците вече няма да имат възможност да получат пълно основно образование (на ниво ISCED2), което е основна предпоставка за прием в средно образование. Това е съществен ограничаващ фактор на пазара на труда, тъй като хората без завършено начално училище са сред хората с най-висок процент на безработица - сред популацията от хора с непълно средно образование почти всеки втори е безработен (45%). 31