тяхното

Микрофлората на храносмилателния тракт се състои от комплекс от микроорганизми, които са неразделна част от целия организъм. Тази сложна и уникална екосистема участва пряко в здравето на своя домакин. Микрофлората на храносмилателния тракт е много разнообразна. Общият брой на бактериите, обитаващи човешките черва, се оценява на 10 14, този брой надвишава количеството на всички човешки клетки, биомасата на чревната микрофлора може да достигне до 1,5 kg.

Нормалната бактериална флора на червата изпълнява не само защитна функция за потискане на растежа на патогенни микроорганизми, но има и важна биохимична функция - осигурява образуването на някои микроелементи, напр. витамини и образуването на късоверижни мастни киселини. В анаеробната среда на дебелото черво тя позволява разграждането на несмлени и понякога несмилаеми хранителни компоненти. Оказва значително влияние върху метаболизма на жлъчните киселини и влияе основно на имунната система на червата.

Пробиотици (за bios = за цял живот) са определени от Световната здравна организация като живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, имат благоприятен ефект върху здравето на гостоприемника. Първият, който потвърждава, че бактериите, погълнати в кисели млека или други ферментирали храни, могат да имат благоприятен ефект върху чревната флора, е носителят на Нобелова награда от 1907 г. руският физиолог И. И. Мечников, който поставя основите за превантивното и терапевтично използване на пробиотични бактерии. Те също така демонстрираха своя благоприятен ефект върху хората от Кавказ, които са известни с дълголетието си при ежедневна консумация на кисело млечни продукти.

Млечнокиселите бактерии са често срещана част от ферментиралите млечни продукти и се използват при приготвянето им от векове. Този метод на съхранение на храни е известен от периода 6000 години пр. Н. Е. л., когато млякото от различни животни се използва в Индия и се преработва в различни видове благородни храни, включително кисело мляко или сирена. Кефирът с произход от Кавказ се приготвя чрез преработка на млякото на кози, овце и крави. Името му може да бъде преведено в смисъл на деликатност или благополучие. Според легендата кефирът е дар от боговете.

Функционални храни

По този начин пробиотичните щамове се срещат естествено в млякото, някои сирена, кисели млека и кисели млечни напитки, закваска, ацидофилно мляко, кефир, бифидно мляко, непастьоризирана бриндза, джин и други ферментирали продукти. Следователно ферментиралите млечни продукти с живи пробиотични култури, често с добавяне на пробиотични бактерии, се класифицират като т.нар Функционалните храни, които освен основната функция за ситост и хранене на тялото, притежават и други свойства, които влияят положително на човешкото здраве и жизненост, благоприятно влияят върху здравето на потребителя и намаляват риска от заболяване. Непастьоризираната бриндза заема водещо място сред функционалните храни, която е богат източник на качествени протеини, минерали и витамини от B-комплекс (B2, B3, B6, B12) и богат спектър от полезни микроорганизми. Понастоящем производителите предлагат и други нетрадиционни функционални храни, съдържащи пробиотици, като зърнени или шоколадови блокчета с пробиотична култура.

Ефекти на пробиотиците

За да може един микроорганизъм да се счита за пробиотик, той трябва да отговаря на определени критерии, напр. той трябва да е безопасен за хората, устойчив на киселините на храносмилателния тракт и действието на жлъчката и трябва да може да се утаи в червата и да се размножава там.

Има редица положителни ефекти на пробиотиците върху човешкото тяло:

  • помагат за коригиране на увредената чревна микрофлора напр. след антибиотично лечение, след облъчване,
  • улесняват възстановяването след диария и потискат растежа на патогенни микроорганизми в червата,
  • действат в превенцията на стомашно-чревни инфекции,
  • укрепват защитните сили и устойчивостта на организма,
  • намаляване на честотата на симптомите на алергия,
  • подобряват смилаемостта на храната, усвояването на хранителните вещества в червата,
  • подобряват храносмилането на лактоза,
  • регулират подвижността на червата, напр. при запек или обратно, при синдром на раздразнените черва,
  • те ускоряват възстановяването и регенерацията.

Пребиотици са такива несмилаеми компоненти на храната (растителни въглехидрати), които подпомагат растежа и активността на полезните пробиотични бактерии в червата, потискат размножаването на патогенни бактерии и по този начин имат благоприятен ефект върху здравето на гостоприемника. Те са устойчиви на храносмилателни ензими в горната част на храносмилателния тракт, преминават в дебелото черво в непроменено състояние, където се ферментират от чревни бактерии в късоверижни мастни киселини и млечна киселина. Те влияят благоприятно на микрофлората на организма гостоприемник, като насърчават растежа на полезни микроорганизми в дебелото черво (особено бифидобактерии и лактобацили) и в същото време потискат растежа на патогенни бактерии в червата. Освен това те намаляват количеството на токсични и канцерогенни вещества в дебелото черво.

Пребиотиците се срещат естествено в природата, но могат да се добавят към хранителни добавки, напитки или бебешка храна. Най-често използваните пребиотици са различни форми на фибри (целулоза, пектини), фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди, инулин, принадлежащ към групата на устойчивите нишестета (така нареченото фруктозно нишесте) и други. Те са относително безопасни, евтини, не изискват прилагането на големи количества и са лесно достъпни, което им позволява да се използват ефективно. Растителни източници на пребиотици са пшеница, банани, лук, праз, артишок, цикория, аспержи, чесън и други.

Синбиотици представляват препарати с комбинация от пробиотици и пребиотици, които действат синергично в червата.

Бактериите в червата и какво им влияе

Съставът на чревната микрофлора се променя значително през живота. Още по време на раждането първата колонизация на храносмилателния тракт на новороденото се осъществява от бактерии от майката и от външната среда. Съставът на чревната микрофлора на детето се стабилизира за около две години. Не всички микроорганизми обаче, които преминават през храносмилателния тракт на ранен етап от живота, се установяват в червата. Човешкото тяло "избира" бактерии, които остават в храносмилателния му тракт за цял живот, като всеки индивид има свой собствен набор от чревни бактерии. В по-късния живот съставът на чревната микрофлора значително зависи от хранителните навици, особено от състава на диетата, наличието на пребиотици и пробиотици и цялостния начин на живот. Например минали болести, употребата на определени лекарства, но също и факторите на стреса оказват отрицателно въздействие върху него. Съставът на микрофлората също се променя с възрастта, което е свързано не само с хранителните навици, но и с промените в метаболизма, свързани със стареенето.

Някои бактерии присъстват в червата постоянно, но няколко се появяват само временно в резултат на прием на храна, колонизация от външната среда или остра инфекция. Следователно все още не е известно дали има идеален чревен микробиом, който би могъл да се счита за „здравословен“, нито пък познаваме идеалната диета, която би могла да повлияе благоприятно на микробиома на хора от всички възрасти. Знаем обаче, че т.нар западният тип диета с високо съдържание на мазнини и прости захари може да повлияе на чревната микробна екология и да представлява рисков фактор за развитието на няколко метаболитни заболявания. Това означава, че чревната микрофлора е важна за обработката на храната, но също и обратното - диетата може да промени чревната микробна общност.

Състоянието на екологичен дисбаланс в състава на чревната микрофлора, т.нар дисбиоза, резултат от неподходящ начин на живот и хранителни навици, използване на антибиотици и химиотерапевтици, дългосрочен стрес и други негативни фактори на средата, в която човек живее. Дисбиозата се характеризира с изчезване на полезните компоненти на микрофлората и, обратно, свръхрастеж на патогенни бактерии (напр. Патогенни щамове на Е. coli), гъбички (Candida albicans) и вируси, които иначе се намират в малки количества в червата. Тези патогенни микроорганизми причиняват гниене в червата, нарушават усвояването на хранителните вещества и синтеза на важни витамини (витамин В6, биотин, витамин В12, витамин К). Процесите на гниене са резултат от диета, богата на мазнини и червено месо и недостатъчно количество неразтворими фибри в храната. Консумацията на излишни рафинирани захари също причинява свръхрастеж на патогенни бактерии.

Ролята на пробиотиците при диария

Вирусните или бактериалните инфекции, употребата на повечето антибиотици и химиотерапевтици могат да променят чревната микрофлора, което се проявява с диария. Незаменимото място на пробиотиците е в превенцията и потискането на страничните ефекти на антибиотиците, които действат върху всички чувствителни микроорганизми. Нормалната микрофлора се елиминира и след тяхното използване червата се колонизират от патогенни микроорганизми, често резистентни. Следователно е изгодно да се прилагат пробиотични култури по време на антибиотично лечение, които след употреба се размножават в храносмилателния тракт, където се колонизират, по-специално в дебелото черво. Тяхната дейност участва в елиминирането на патогени, които могат да помогнат за стабилизиране на чревната микрофлора. Резултатът е потискане на възпалителния процес в червата. Пробиотиците са много ефективни при остра детска диария, при диария на пътниците, както и при диария след облъчване.

Връзка между пробиотиците и затлъстяването

Чревната микрофлора на възрастен се състои от повече от 1000 бактериални вида. Въпреки че при повечето хора се срещат няколко вида, относителната им честота може да варира. Преобладават млечнокиселите бактерии - лактобацили и бифидобактерии. Последните изследвания потвърдиха значителния ефект на чревната микрофлора върху метаболизма на човешкото тяло във връзка със затлъстяването. Установено е, че чревните микроби могат да повлияят на възпалителни процеси, инсулинова резистентност, съхранение на енергия в мастните депа и контрол на теглото. Съществува и презумпция, че затлъстелите и бедните индивиди имат различен състав на чревни бактерии. Установено е, че прилагането на ферментирало мляко, съдържащо пробиотични лактобацили, при пациенти със затлъстяване намалява коремните мазнини, теглото и обиколката на талията. Следователно се смята, че използването на пробиотици и пребиотици при лечение на затлъстяване може да помогне да се обърнат метаболитните промени в гостоприемника, като се повлияе на чревната микрофлора.

Пробиотици и рак и възпалителни заболявания на червата

Установено е, че някои метаболитни продукти на чревни бактерии, особено мастни киселини с къса верига (оцетна, маслена, пропионова киселина), също могат да бъдат важни за профилактиката на колоректалния рак, честотата на които напоследък се е увеличила драстично. Те поддържат програмираната клетъчна смърт (апоптоза) и предпазват чревната стена от канцерогени. Като произвеждат млечна и оцетна киселина, те понижават рН на червата и потискат гнилостната и патогенната микрофлора. Потискайки растежа на гнилостните бактерии, те намаляват производството на няколко потенциални канцерогени (нитрозамини, фенолни съединения, вторични жлъчни киселини и други).

Лечението на възпалителни заболявания на червата (улцерозен колит, болест на Crohn) с пробиотици и пребиотици също придобива популярност, въпреки че механизмът на тяхното действие все още е разследван. Смята се, че пробиотиците намаляват количеството на противовъзпалителните вещества в червата, стабилизират функцията на чревната бариера и насърчават образуването на слуз, което предотвратява прикрепването на патогенни микроорганизми към чревната стена. Постепенно се изследват и другите им здравословни ефекти, например върху възпалителни заболявания, разположени извън чревния тракт. Пребиотиците намаляват възпалението и увреждането на чревната стена и подпомагат растежа на полезните микроорганизми. Наблюдава се и значително подобрение при лечението на язва на стомаха и дванадесетопръстника (особено ако те са от бактериален произход - Helicobacter pylori).

Съобщава се и за дългосрочни промени в чревната микрофлора при пациенти с ревматоиден артрит и хранителна алергия.

Ролята на пробиотиците в превенцията на сърдечни заболявания

Понастоящем голямо внимание се отделя и на превенцията на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания в търсене на нови алтернативни терапевтични и превантивни подходи. Един от начините да се повлияе благоприятно на метаболизма на мазнините е използването на пробиотични микроорганизми. Способностите на пробиотичните микроорганизми се използват и за профилактика и подобряване на здравето при хипертония, повишени нива на липидите в кръвта или диабет. Няколко проучвания потвърдиха способността на пробиотиците да намаляват общия холестерол, ("лошия") LDL холестерол, триацилглицеролите и да увеличават ("добрия") HDL холестерол, въпреки че точният механизъм на действие все още не е напълно изяснен. Самото добавяне на пробиотици без корекция на начина на живот и диетата не е достатъчно за нормализиране на липидния профил.

Пробиотиците се характеризират и с действието срещу оксидативен стрес, който възниква, когато се наруши балансът между действието на свободните радикали и антиоксидантните механизми. Той е рисков фактор за развитието на атеросклероза и съответно сърдечно-съдови заболявания. Употребата на пробиотици се проявява чрез потискане на пероксидацията на мазнини, изчистване на свободните радикали и увеличаване на активността на ензимите, които инактивират или ограничават действието на окислителите.

Критерии за продукти с пробиотични култури

Пробиотичните микроорганизми могат да се прилагат върху храни, фуражи, лекарства, медицински изделия. В храната те се използват като част от специфични млечни продукти, хранителни добавки, но също така и като част от храненето на бебета и деца. В случай на хранителни добавки това са предимно лиофилизирани култури, които се произвеждат като еднокомпонентни или съставени от няколко вида пробиотични бактерии, под формата на капсули, капсули, таблетки, прахове или в течна форма.

Пробиотичните продукти трябва да отговарят на определени минимални критерии: те трябва да съдържат определен бактериален щам (щам), бактериите да са жизнеспособни, да са в достатъчни количества и продуктът да демонстрира ефикасност за човешкото тяло при контролирани проучвания.

Целта на администрирането на пробиотични култури не е да се замени естествената микрофлора на гостоприемника с други бактерии, а да се подобри здравето му чрез въздействие върху присъстващата микрофлора и засягане на местната чревна имунна система. Предимството на пробиотиците под формата на фармацевтично обработени хранителни добавки трябва да бъде наличието на гарантирано количество безопасни и ефективни пробиотични щамове, които могат да се използват дори в случай на непоносимост към млечни продукти. За пробиотични цели най-често се използват лактобацили и бифидобактерии, които са най-многобройните бактериални щамове на чревната микрофлора при повечето здрави хора.

Броят на пробиотичните препарати без рецепта непрекъснато се увеличава на словашкия пазар. Обикновено се препоръчва пробиотичният препарат или функционалната храна да съдържа 10 8 - 10 10 (минимум 10 7) образуващи колонии единици (CTU) на 1 g, 1 ml или 1 доза. Трябва обаче да се обърне внимание и на случайни отклонения и несъответствие с декларираното съдържание на живи бактерии в пробиотичния продукт и на факта, че броят на живите микроорганизми в края на минималната трайност е по-малък от декларирания брой . И въпреки че пробиотиците обикновено се считат за безопасни, рискът от използването на различни непроверени хранителни добавки, които не винаги отговарят на изискванията за пробиотично лечение, също трябва да бъде признат. Специални грижи се препоръчват при хора с увредена имунна система.

Обещаващо бъдеще за пробиотиците

Пробиотиците изглеждат много обещаващ превантивен и поддържащ терапевтичен „инструмент“ за бъдещето, въпреки че днес не са известни всички механизми на тяхното действие и конкретно дефинирани ефекти. Почти всеки ден се добавят нови знания за техните положителни ефекти върху човешкото тяло. Пробиотиците вече са се превърнали в хранителни добавки за профилактика и лечение на няколко заболявания. Те имат предимството пред синтетичните лекарства, че на практика нямат странични ефекти и се считат за безопасни за употреба. Следователно те се предлагат без рецепта и под формата на функционални храни в хранителните магазини.

Пробиотичните препарати са ефективни при диария, подуване на корема, запек, алергии, възпалителни заболявания на червата, чести инфекции, стрес, антибиотици. Използват се и в гинекологията, имунологията и хепатологията. Голямото предимство на пробиотиците е, че те могат да се дават на всяка възраст от живота - в момента те се използват и в педиатрията или гериатрията.

Няма ясен отговор на въпроса кой пробиотик е най-подходящ, тъй като ефектът от пробиотиците е специфичен за щама. Тенденцията обаче е да се повиши ефективността на пробиотиците, както и взаимното прилагане на пробиотици със субстрати, необходими за растежа им - пребиотици или други вещества от естествен произход. Нерешен проблем за в бъдеще остава изборът на пробиотичния щам, респ. комбинации от щамове, комбинации от пробиотици и пребиотици, оптимална доза и продължителност на приложение. Съставът на чревната микрофлора обаче може да бъде повлиян от всеки и съзнателно чрез консумация на диета, богата на плодове, зеленчуци и полезни бактерии и цялостен здравословен начин на живот.