пристанищен

Петър Курачка е спортен психолог и треньор, има собствена практика и клиенти от различни браншове. Работи със спортисти, треньори, отбори и организации. Той се фокусира главно върху оптимизирането на представянето на индивидите и екипите и повишаване на чувството за удовлетворение и самореализация на клиентите. Спортната психология е неговата професия, забавление и страст. Както казва, това е работа, на която той се радва и изпълнява.

Още в предучилищна възраст родителите започват да избират различни спортни клубове за децата си. Не е рано за един детски градина да започне да играе футбол или да прави гимнастика няколко пъти седмично в допълнение към други дейности?

Спортът може да започне в много ранна възраст, но е важно заниманието да е забавно за детето на първо място и да подпомага цялостното му физическо развитие. Спортът допринася за здравословното развитие, затова препоръчвам да започнете възможно най-скоро. Не мисля обаче, че е подходящо да се специализирате твърде рано за един спорт в предучилищна възраст.

Според която родителите трябва да избират спорт за дете на такава възраст?

В предучилищна възраст бих предпочел да опитам повече спорт, за да може детето да избере за себе си какво иска да прави и на какво се радва. Бих предпочел и спортове, които помагат да се подпомогне всестранното соматично развитие на детето, като плуване или гимнастика. Такива спортове ще позволят здравословното развитие на няколко мускулни групи и ще подготвят добре тялото за по-късна специализация. Така че родителите не трябва да мислят в предучилищна възраст, което детето би могло да направи по-късно. Помогнете на малките да изпробват повече спортове, за да изберат за себе си това, на което той най-много се радва.

Има ли някакви характеристики, които да решите за индивидуален спорт или за отбор? Той може да каже на родителите при избора на спорт дали ще има добър екстроверт в отбора или обратно в индивидуален интроверт?

Що се отнася до екстровертността/интровертността, тя изобщо не е важна. И двата типа личности се популяризират както в отборните, така и в индивидуалните спортове, добре е да оставите избора на детето.

Как влияе върху развитието на навика на детето да ходи на някакъв спорт от предучилищна възраст?

Спортът като цяло е здравословен и насърчава здравословното физическо развитие, така че е добре да подкрепяте детето в спортната дейност. Друг важен фактор е дали самите родители спортуват. Ако е така, децата им са много по-склонни да спортуват.

Ще научи ли детето повече от някои умения, необходими за живота, в сравнение с други деца, ако стане част от спортен екип или започне да се занимава с индивидуални спортове от детството си?

Като цяло активното участие в колективни или индивидуални спортове има много положителни ефекти. В някои случаи обаче срещаме и негативни, напр. намаляване на самочувствието и избягване на социален контакт в случай, че детето в екипа е било тормозено от други деца или поради нечувствителния и непрофесионален подход на треньора. Спортът обаче обикновено подкрепя целенасочеността и самодисциплината, способността за здравословна агресия и самоутвърждаване, способността да управлявате собствените си емоции и също така развитието на социални компетенции. Чрез спорт децата ще се научат да управляват по-добре стресови ситуации и да се справят с натиска. Експертите казват също, че ако хората са се занимавали със спорт като деца, те са много по-склонни да спортуват в зряла възраст.

Много родители записват децата си в спорт, само за да запълнят свободното си време. Много скоро обаче в много спортове започва да се тласка към професионално ниво и родителите не знаят какво да правят по-нататък. Те искат детето да спортува, но в същото време не искат това да се прави всеки ден от седмицата. Препоръчвате ли да напуснете или допълнително да подкрепите такова дете в професионален клуб и да го пуснете на сцената, когато клубът ще го изключи, тъй като способностите му са недостатъчни? Какво е по-добре?

Препоръчвам да попитате децата за мнението им дали искат да спортуват на такова ниво, или им харесва да ходят на тренировки х пъти седмично. Ако едно дете проявява интерес и желание да тренира и да се състезава, не виждам причина да го спирам. В този случай препоръчвам да подкрепяте децата и да им давате пространство за самореализация. Важното - че приоритет е вътрешната мотивация и вкус на децата, а не на родителите.

Обичайно е родителите да бъдат изненадани от всичко, което водят детските спортове?

Да, в момента подпомагането на дете в спорта, особено ако то достигне определено ниво на представяне, често е много предизвикателно за родителите. Изисква много енергия, време и пари.

Освен да присъства на мачове или състезания, родителят на детето трябва да бъде и психически полезен?

Родителите са много важна психологическа подкрепа за децата не само преди състезанието. Важно е да останете опора в позицията на родител. Родител, който обича детето си, независимо дали печели или губи, независимо дали е успял или не. Често родителите стават, че са твърде емоционално ангажирани със спортните резултати на децата и техните отбори. Важно е да уведомите детето си, че го обичаме, независимо от резултата или резултатите. Ако вие като родител искате да помогнете на децата преди мача, насърчете ги и им кажете да се насладят на състезанието за себе си.

Какво помага на децата да подобрят концентрацията си преди труден мач? Имате ли някакви съвети?

Преди предизвикателен мач, той помага на спортистите да идентифицират 2-3 основни неща, върху които да се съсредоточат по време на мача. Наричам ги процедурни цели и това са нещата, които един спортист трябва да направи, за да бъде успешен. Те обикновено се отнасят до правилната техника, определена стратегия в мача или правилната психическа обстановка. Във футбола може да бъде например: 1. „Ще се боря за всяка топка“, 2. „Искам да бъда активен и постоянно да искам топката“, 3. „Ще направя колкото се може повече хубави комбинации със съотборниците си колкото е възможно ". Добре е да запишете тези цели и да ги помислите непосредствено преди състезанието. Важно е те да излязат от спортиста и да бъдат идентифицирани с тях.

Родителите често влизат в мачове и състезания между треньора и детето и му дават свои собствени съвети. Какво мислиш за това? Как влияе върху психиката на детето и неговата концентрация?

Всеки има своята роля и трябва да се придържа към нея. Родителят е родител, треньорът е треньор, а детето спортува. В повечето случаи „професионалните“ съвети на родителите имат обратен ефект. Това може да причини по-малко хаос на детето - нещо, което треньорът му казва, той също има собствена глава и нещо друго родител. Съветът на родителите не винаги е реална полза. Преди да посъветвате децата си, попитайте ги дали биха искали да ги посъветвате. Повтарям още веднъж, детето се нуждае главно от емоционална подкрепа от родителя и от чувството, че го обичате, независимо от това как се е развило състезанието. Конкретен случай е ситуация, при която родителят е и треньор. И за двамата това е трудна ситуация и изисква много чувствителен подход от страна на родителя. Пример за треньор и родител, който успешно е изпълнил тези задачи, е Тимотей Зузула.

Как възприемате негативните викове на родителите по време на мача, за да събудите детето за активност?

Възприемам това много негативно и за съжаление това е често явление в словашките спортни заведения. Викането по време на мач намалява концентрацията и спортистът не се фокусира върху играта, а върху това какво крещи родителят му и защо. Родителите са авторитет номер едно за децата, така че те възприемат виковете много чувствително и лично. В по-голямата си част тези викове са емоционално оцветени, причинявайки по-скоро намалено самочувствие и собствена инициатива на детето. Ако искате да имате спортист, който е активен, дава своите предимства на състезанието и може да се утвърди, оставете състезателното пространство само на него и неговия отбор.

Няколко деца виждат пристрастяване към реакциите на родителите си по време на мачове, когато ги търсят. Това оказва влияние и върху концентрацията им?

Родителят е органът за детето, най-близкият човек. Ето защо е много важно как родителите реагират или по време на, преди или след мачове. Често родителите искат детето им да бъде уверено, съсредоточено, да се справя със състезателния стрес и да се наслаждава на мача. Когато попитам родител как преминава през състезанието, обикновено получавам отговора „Аз съм като на игли“, „По-нервен съм от син/дъщеря“ и т.н. Децата се учат най-много от родителите си, като наблюдават и имитират. Затова първият съвет за родителите е: насладете се на състезанията на децата си. Ако можете да направите това, децата ви ще се радват повече, ще бъдат по-концентрирани и по-уверени. От опит знам, че не е лесно за родителите, дори невъобразимо за мнозина. Ако искате да направите нещо за удовлетворението и представянето на децата си, опитайте се да се насладите повече на техните състезания.

Какво могат да направят родителите за дете след загуба на мач или състезание?

На първо място, слушайте детето, възприемайте как се чувства и какво го притеснява. Не оценявайте, не критикувайте, не съветвайте! Опитайте се преди всичко да слушате и да усещате как се чувства детето ви. Дайте му това, от което той се нуждае най-много от вас, слух, емоционална подкрепа, чувството, че все още сте до него, дори ако той е загубил „най-важния“ мач за годината. Опитайте се да участвате възможно най-емоционално в резултата или представянето. В младежкия спорт основното е усилието, работата върху себе си, а не резултатът. Ако чувствате, че той иска да е тихо в колата на път за вкъщи, уважете го или го попитайте директно. Ако е критичен към представянето си, попитайте го какво е направил в състезанието/мача и от какво е доволен. Това ще му помогне да пренасочи негативните мисли и да осъзнае виждането на представлението.

Все още можем да се срещнем с треньори, които псуват децата, обиждат ги и не се държат така, че те да бъдат пример за подражание на децата и да носят култура в спорта. Какво мислите за такива треньори? Те могат да тренират добри спортисти?

Треньорът е много важен човек за децата, той оформя връзката им със спорта, представянето и радостта от спорта. Ето защо, ако искаме да имаме добри спортисти, трябва преди всичко да имаме качествени треньори. Не е моя работа или цел обаче да оценявам или да оценявам треньорите. Все още срещам различни подходи днес, както и обиди и псувни, дори физическо насилие. За децата явно възприемам системен подход, при който представянето и удовлетворението на децата е резултат от триъгълника дете - родител - треньор. Всеки има важна позиция, роля и роля в тази система. Само ако цялата тази система работи, младият спортист расте в производителност и личност. Това също е въпрос на приоритети. Лично аз бих дал приоритет на младите спортисти в техния растеж и развитие пред едностранния фокус върху резултатите и представянето.

Родителите трябва да обърнат внимание на въздействието на такъв треньор върху децата?

На първо място, правилото е родителите да не се намесват в тренировъчния процес или по време на състезания в работата на треньор. Съставът, стратегията, настройката са всички компетенции на треньора и затова трябва да остане така. Ако обаче родителят види или знае, че треньорът се държи неадекватно спрямо децата, добре е да съобщите въпроса първо с треньора и ако те не са доволни от решението, то с представителите на клуба.

В чужбина в спортните клубове спортният психолог вероятно е част от обучението на млади спортисти. Как е при нас?

В чужбина ситуацията е съвсем различна. Много клубове използват услугите на спортен психолог, независимо дали за млади хора или за възрастни спортисти.

Например в Германия всяка младежка футболна академия на определено ниво трябва да има свой собствен спортен психолог. Необходимо условие е да се получи лиценз от сдружението. В по-развитите страни разбирам, че важна част от представянето и растежа на личността на спортиста е развитието на умствените способности. Очевидно е също така, че не само играчите, но и треньорите и цялата организация се възползват от работата на спортен психолог. При нас тази тенденция е само началото. Има клубове, които осъзнават важността на умственото обучение и използват нашите услуги. Все още обаче ни предстои дълъг път, за да можем да се възползваме пълноценно от умственото развитие и обучението на собствените си умове.

Кога е подходящо да се търси индивидуално спортен психолог с деца?

Има много ситуации и обстоятелства, при които това е подходящо. Често е напр. когато спортистът не е в състояние да се представи в състезание/мач, както и в тренировка. Когато не може да се справи със стреса, свързан със състезанието, когато не е в състояние да се концентрира правилно, има проблеми със самочувствието, не му е приятно да тренира или мачове, по-скоро те му пречат, той има проблеми в спорта екип и т.н. Като цяло можем да кажем, че ако един млад спортист чувства, че има психически резерви или ако родителите смятат, че умственото детско обучение може да помогне на детето им, тогава е препоръчително да посетите спортен психолог и да започнете да работите с него.

Казват, че много деца се отказват от спорта през юношеството. Защо така?

Юношеството също е критичен период по отношение на спортната активност. Голям брой родители на тийнейджъри спортисти се свързват с мен. Те идват при мен или ми пишат, че искат съвет, защото детето им постига по-лоши резултати, не се справя със стреса, свързан със спорта, или губи мотивация. Всъщност се оказва много критичен период, когато много спортисти, включително обещаващи представители, ще приключат. По време на юношеството настъпват радикални промени в опита и психиката. Младият човек си поставя нови приоритети, цели, дейности. Важно е да се уважава, че тийнейджърът сам решава на какво ще отдели своето време и енергия. Те често се поставят в положението на бунтар. Колкото повече родители и други ме натискат, толкова повече ми се иска да правя обратното. Взаимоотношенията и тяхното съдържание също се променят. Родителите, подкрепящи спортисти, трябва да са наясно, че техните форми на подкрепа също трябва да бъдат преразгледани през този период. Може би детето вече не иска да ходите на мачове, може би не се интересува от вашите съвети, вашата критика. Все пак вие все още сте най-важният човек за него. Помислете или попитайте какви форми на помощ и емоционална подкрепа биха му били най-необходими.

Какво може да се получи, ако едно дете на 13 години спре да спортува активно?

Детето просто избра своя път. Спортът е здравословна дейност, така че прекратяването му не е положителна новина. Често обаче се случва тези хора рано или късно да се върнат към някаква спортна дейност. Добре е да подкрепяте децата при избора на спорт или. дейност, която ги забавлява и изпълва. Само тогава те ще го направят напълно, с радост и чувство на удовлетворение.