Анатомия на апендицит

Апендиксът (цекум, цекум) е разширен орган, свързващ тънките черва (илеум) с дебело черво. Съхранява се в дясната лумбална ямка (приложение в анатомичен смисъл). В долния му край е разположен Висулка с форма на червей с дължина от 2 до 20 см (appendix vermiformis, vermicularis), със собствена вътрешна стена, която популярно, неправилно се нарича приложение.

приложение

Местоположение на приложението

Апендиксът се намира най-често в долния десен квадрант на корема. Около 5% от хората следи позицията на дебелото черво и може да се постави зад него. Неговата позиция в коремната кухина съответства на точката, посочена като Точката на Макбърни (на предната коремна стена, разположена на кръстовището на пъпа и дясната горна част на гръбначния стълб, около една трета от гръбначния стълб).

Някои от еднояйчните близнаци (известни като огледални близнаци) може да имат т.нар. огледална анатомия - приложение може да се намира в долния ляв квадрант на корема. Местоположението на апендикса варира в различните човешки популации и в редки случаи може изобщо да не присъства.

Прочетете също:

Приложение функция

В миналото на приложението не се е придавало значение, се счита за ненужно, като има предвид, че премахването му не е имало пряк ефект върху здравето. Има теория, че тя е съкратена и закърнелият остатък от апендикса, срещащи се при древните човешки предци. Дарвин си помисли, че това може да е цекум властите, който е намалял от първоначалния си размер за смилане на билкови храни, съдържащи целулоза. Когато хората започнаха да консумират по-лесно смилаеми храни, апендиксът загуби храносмилателната си функция.

След милиони години някога необходимото придатък е деградирало до придатъка на съвременния човек.

Фактът, че е в приложението, е известен отдавна лимфна тъкан, служещи като локален лимфен възел. Клетките на имунната система подпомагат растежа и размножаването на полезни бактерии, като убиват патогени. Изследвания, проведени в университетската болница Winthrop (Ню Йорк, САЩ), показват това лица без апендикс са четири пъти по-склонни да имат рецидив на колит (възпаление на дебелото черво), причинено от бактерията Clostridium difficile. Теорията, че червееподобният висулка служи като склад на полезни бактерии, се основава на факта, че след някои заболявания (дизентерия, холера, заболявания на храносмилателния тракт) той участва в възстановяване на чревната флора в храносмилателния тракт.

Апендиксът също е важна част от имунните отговори, медиирани от В-лимфоцити (производство на антитела) и Т-лимфоцити (клетъчна защита). Неговата структура помага за правилното движение на червата и отстраняването на отпадъчните продукти в храносмилателната система. Апендиксът може да функционира като регулатор на инфилтрираните микроорганизми чрез получаване на В и Т лимфоцити от лимфната система. Те се борят с вирусите и бактериите, които заразяват съответната част на червата и ги "обучават" за целенасочена и надеждна реакция в борбата срещу патогените.

Най-честите заболявания на апендикса

Възпаление на висулката на червея (апендицит) и карциноидни тумори

Апендикс рак представлява около един на 200 от всички стомашно-чревни (стомашни и чревни) злокачествени заболявания. В редки случаи се срещат и аденоми (доброкачествени тумори).

Апендицит

Чудово апендицит. Най-често играе най-важната роля в патогенезата (произход и ход на развитието на заболяването) препятствие в кухината на апендикса, причиняващ артериална обструкция и анемия в стената. Това препятствие обикновено се причинява от т.нар копролити (калцирани образувания, образувани от удебеляване на чревното съдържимо). Чревните микроорганизми проникват през увредената лигавица и причиняват възпаление, последвано гангрена (тъканна смърт и гниене). Те също могат да причинят апендицит чужди тела (изпразването на висулка на червей не успее), напр. черешови костилки, рядко зърна от грозде или пъпеш. К неуспех при изпразване може да се появи и когато червата са нападнати от паразити (нематоди, гърла).

Най-често засяга деца и юноши, но може да се появи на всяка възраст. Той се нарежда сред внезапни коремни събития (NBP). Той има остра (внезапна) процедура. Болка често започва в средата на корема, е тъп, труден за намиране. С напредването на възпалението болката се концентрира в десния долен квадрант на корема. Ако се случи перитонит (перитонит), болката не се появява при прилагане на натиск, а при освобождаване. Присъстват и повишена температура, имунен отговор (повишен брой на белите кръвни клетки, CRP), загуба на апетит, гадене, повръщане, запек, ускорен сърдечен ритъм (тахикардия).

Лечение на апендицит

Необходимо е, ако има основателно подозрение за апендицит хирургия (апендектомия). Понастоящем лечението без операция (т.нар. Консервативно) се счита за остаряло. Потиснатото, лекувано с антибиотици, остро възпаление на апендикса може да прогресира до хронично възпаление. Хронично раздразненото апендикс предизвиква реакции, които може да предизвика формиране на растеж и последващо безплодие при жените. Дори при хронично възпаление хирургичното му отстраняване е напълно показано.

Усложнения при апендицит

Възпалението може да се разпространи до околната тъкан и съседните органи, образуват се абсцеси (гнойни отлагания). Най-страховитото усложнение е избухвам (перфорация) на апендикса a перитонит (перитонит). Като реакция на апендицит може да възникне парализа (парализа) на цялото черво и неговата обструкция (илеус).

Диференциална диагноза на апендицит

За да се потвърди диагнозата апендицит, е необходимо изключват болести с подобни признаци (симптоми):

бактериален ентерит (възпаление на тънките черва)

жлъчни колики (жлъчен мехур) колики

холецистит (възпаление на жлъчния мехур)

рак на дебелото черво

дивертикулоза (многоорганни бучки)

ентероколит (възпаление на тънките и дебелите черва)

гастроентерит (възпаление на лигавицата на стомаха и червата)

бъбречна колика

уретеролитиаза (камъни в уретера)

инфекция на пикочните пътища

Заключение

Прогнозата на заболяването на апендикса зависи от стадия на заболяването и срещаните трудности. Интересното е, че въпреки многото постепенно появяващи се позитиви на приложението, това тяло не е жизненоважно, макар и необходимо.

Той дори се използва за достъп до дебелото черво при деца с парализирани черва и проблемни ректални животни - апендиксът се извежда на повърхността на кожата, към него се прикрепва катетър, през който червата се промива.

Литература:

• Bollinger, R.R., et al: Биофилмите в дебелото черво предполагат очевидна функция на човешкото червеисто приложение, Journal of Theoretical Biology, 2007, 249 (4).

• Zeman, M.: Нетравматични внезапни коремни събития, Специална хирургия, Прага, Galén, 2001.

• Абрахамс, П., Друга, Р. Човешкото тяло; Атлас на човешката анатомия, изданието на Ото. 2003 г.

Прочетете и тази статия: