Президентът подписа Договора от Лисабон
Днес президентът на Словашката република Иван Гашпарович подписа Договора от Лисабон, като по този начин завърши процеса на неговата ратификация в Словакия. На днешната пресконференция, след среща с премиера Робърт Фицо, той оцени, че Словакия не е разочаровала и парламентът одобри споразумението.
Според него Договорът от Лисабон е компромис за Европа след неуспешен опит за европейска конституция. "Договорът от Лисабон беше обект на сложна вътрешнополитическа борба и безпрецедентно изнудване", заяви премиерът Фицо.
Споразумението беше одобрено от Националния съвет (NR) на Словашката република на 10 април, въпреки че първоначално гласуването беше насрочено за февруари. Председателят на парламента Павол Пашка обаче отложи гласуването, защото коалицията нямаше достатъчно сила да го приеме. В парламента коалицията има 85 гласа и се нуждае от поне 90, за да одобри договора.
От самото начало само KDH се противопоставяше на договора и други парламентарни партии се съгласиха. Опозиционните SDKÚ-DS и SMK обаче обусловиха подкрепата си от фундаментални промени в закона за печата. Те не успяха да ги наложат, депутатите от KDH и SDKÚ-DS не взеха участие в гласуването.
И накрая, тя помогна на управляващата коалиция да наложи Договора от Лисабон на SMK в Националния съвет на Словашката република. Отношението й предизвика разрив в опозицията, оттогава СМК не е канена на опозиционни срещи.
Договор за реформа на ЕС (т.нар. Договор от Лисабон) има за цел да даде възможност на Съюза да функционира ефективно, след като броят на членовете му се е увеличил от 15 на сегашните 27. Договорът от Ница от 2001 г. разрешава приемането на нови членове, главно посткомунистическите страни от Централна и Източна Европа.
Договорът от Лисабон позволява по-нататъшното разширяване на европейския блок. Договорът сваля Европейския парламент от сегашните 785 евродепутати на 750. Броят на еврокомисарите също ще намалее. От 2014 г. не всяка държава-членка ще има представител в Европейската комисия.
ЕК, включително нейния президент и върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ще бъде съставен от две трети от броя на държавите-членки. Членовете на ЕК ще бъдат избрани измежду държавите-членки на базата на ротация между държавите.